(1)

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ЗЕКЯТУЛ-ФИТР

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на световете. Нека саляту селям да бъде за Мухаммед Мустафа (с.а.в.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.                   

         Уважаеми братя!

         С позволението на Всевишния Аллах, Ви представяме по-важните неща, касаещи Зекятул-фитр или наречената още садакатул-фитр, и позната при нас като ”фитра”. Тя е вид садака (милостиня), която се дава по повод завършване говеенето в месец Рамадан.

         Установена е с доказателства от Шериата и единодушно е приета от ислямските учени.

         Всевишният Аллах казва:

§ ... и давайте зекята ... §/Сура Бакара/2/:110./

         В тези слова на Всевишния Аллах се включва и заповедта за  Зекятул-фитр. Тя е предписана едновременно с оруча през втората година по Хиджра. Ибни Умер (р.а) разказва:

(( فرض رسول الله صلى الله عليه و سلم زكاة الفطر من رمضان صاعا من التمرأو صاعا من الشعير على العبد و الحر و الزكر والأنثي و الصغير و الكبير من المسلمين و أمر بها أن تؤدى قبل خروج الناس الى الصلاة.)) ـ متفق عليه.

         “Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр в Рамадан да е една саа (мярка) от фурми или една саа от ечемик, на всеки роб и свободен, мъж и жена, малък и голям от мюсюлманите, и нареди да се раздава преди излизане на хората за байрам намаз.”/Бухари и Муслим./

         Вземайки   в   предвид   напътствията  на

Пейгамберина (с.а.в) в този хадис, и други  негови   напътствия,   отнасящи   се   до зекятул-фитр, както и становището на учените по този въпрос става ясно, че:

         1.Фитрата    е    задължение    на    всеки мюсюлманин – малък или голям, мъж или жена,  който над основните си потребности притежава богатство достигнало основния минимум – нисаб (мярка, при наличие на която мюсюлманинът се смята богат и е задължен да дава зекят). Това е становище на Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах).

         А изхождайки от повелята на Пейгамберина (с.а.в), че Зекятул-фитр е задължение “...на всеки роб и свободен...”, останалите имами: Малики, Шафии и Ханбели (рахимехумуллах), са на мнение, че тези думи са доказателство, което включва в себе си богати и бедни непритежаващи нисаб.

         Според тях, всеки мюсюлманин, който над основните си нужди (жилище, покъщнина, вещи и средства за преживяване), има с какво да

(2)

се нахрани и да нахрани онези, чиято прехрана трябва да осигури (съпруга, малолетни деца или слуга) в денонощието на Байрама, и има излишък, колкото е размерът на фитрата, е задължен да даде фитра, (завършвайки говеенето след залеза на слънцето в последния ден от Рамадан, до байрамския намаз) за себе си и за тези, на които осигурява прехрана.

         Относно фитрата за жената, Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах) е на становище, че тя омъжена или неомъжена е задължена да даде фитра от собственото й притежание. Ако е омъжена и няма собствено притежание, фитрата за нея и за малолетните деца дава нейният съпруг.

         А относно фитрата за новороденото има две положения:

         а) Ако то е родено преди залеза на слънцето в последния ден от месец Рамадан, задължение е да се даде фитра за него.

         б) Ако е родено след залез слънце в този ден, не е задължително даването на фитра за него, но е мустехаб (хубаво), ако се даде.        Тези    две    положения     важат     също     за новоприелия Исляма и за онзи, който умре в тези времена. Не  е  задължителна   фитрата   за            плода,  намиращ  се  в  утробата  на  майката,  но ако се даде за него, е мустехаб.  

         Мюсюлманите, които по някаква причина не са говели (пътници, болни, тези които са в крайна старческа възраст и изтощени), са задължени в края на Рамадан да дадат фитра.

         2.Размерът й е една саа (мярка равняваща се приблизително на 2,250 кг) от основен хранителен продукт.

         3.Основни хранителни продукти от които се дава фитрата, са: фурми, стафиди, ориз, пшеница, ечемик, царевица или  брашно.

         Според мнението на тримата имами не е позволено вместо хранителни продукти да бъде раздадена стойността на фитрата в пари. Защото това не съответства на напътствието и делата на Пратеника (с.а.в), нито е извършвано от есхабите, а те най-добре познават сюннета на Мухаммед (с.а.в).

         А според Ебу Ханифе (рахимехуллах) се гледа при кое положение ползата е по-голяма за вземащия и семейството му. Ако ползата от парите за тях е по голяма, тогава се разрешава да се даде стойността на фитрата в пари. Но трябва да се знае, че предпочетено е мнението на останалите трима имами, защото съответства с напътствието на Пратеника (с.а.в).

         4.Времето за раздаване на фитрата се разделя на:

         а) Предпочетено време (между сабах и байрам намаз).

         б) Позволено време (започва ден или два преди Байрама и продължава до байрамския намаз). Ако фитрата бъде дадена безпричинно след байрамския намаз, тя не се приема, защото това не съответства на напътствието на Пратеника (с.а.в), и остава като обикновена садака. В този случай говеещият не е изпълнил   задължението си. Но ако за закъснението има основателна причина, позволено е да се даде фитрата и след Байрама.

(3)

          5.Фитрата се дава на бедни и нуждаещи се мюсюлмани.  Може  да  се  даде  и  на хората, на които е позволено да вземат зекят и са  посочени от Аллах Теаля в следния айет:

         §Зекятът е само за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които го събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя]  задължение от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.§/Сура Тевбе/9/:60./

         Позволено е няколко от мюсюлманите да дадат фитра си на един нуждаещ се, а също и един даващ да я даде на няколко от бедните. Дава се на нуждаещите в населеното място, където живее даващият, и ако там няма такива, дава се на бедните от най-близкото населено място.

         6.Не е позволено фитрата да се дава на: богати (независимо дали са имами или ходжи), на най-близки (баща, майка, син, дъщеря, съпруга, защото това са хора, за които даващият е задължен да осигурява прехраната им). Не е позволено да се дава и на тези, които са противници на вярата или с тяхното поведение вредят на мюсюлманите, също и на хора, които имат възможност да изкарват прехраната си, но от мързел не желаят да работят.

         Фитрата е причина, за да бъде приет оручът на говеещия. Средство е за пречистване от грешки,  нередни думи,  отправени  обиди  и др. В същото време е прехрана за нуждаещите се и начин за спечелване на награда. Аллах Аззе ве Джелле казва:

         §Сполучил е онзи, който се пречиства §/Сура Еаля/87/:14./

         Доказано е, че този айет е низпослан специално за зекятул-фитр.

         Ибни Аббас (р.а) казва:

(( فرض رسول الله صلى الله عليه و سلم زكاة الفطر طهرة للصائم من اللغو و الرفث وطعمة للمساكين.)) ـ ابو داود.

         “Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр   да   пречиства   говеещия  от направените празнословия и грешки и да бъде прехрана за бедните.”/Ебу Давуд./

         7.Някои от мъдростите за предписване на фитрата са:

         -Даващият фитрата изпълнява повеля от повелите на Аллах Теаля и Пратеника Му (с.а.в).

         -Даването й е израз на благодарност, която мюсюлманинът прави към Всевишния Аллах за благодатта на оруча и завършването му.

         -Почиства допуснатите недостатъци в говеенето или в поведението на говеещия.

(4)

         Всевишният Аллах казва:

         §...Наистина добрините премахват злините...§/Сура Худ/11/:114./ 

         Векиа Ибнул Джеррах казва: “Зекятул-фитр в месец Рамадан е, както сехви седжде (което се прави при допусната грешка) в намаза, премахва недостатъците допуснати по време на говеенето, както сехви седжде поправя грешките, допуснати в намаза.”

         -Причина е за прехрана и всяване на радост в сърцата на бедните по време на Байрама, който е празник за всички мюсюлмани, и радостта трябва да бъде обща за всички членове на Ислямската общност. Бедният няма да бъде радостен при положение, че заможните се хранят и пият в задоволство от всичко превъзходно, а той не намира дори прехрана за този ден. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

(( أغنوهم في هذا اليوم.))- بيهقي.

“Задоволете ги в този ден.”/Бейхеки./

         В тези слова на Мухаммед (с.а.в) и в напътствието му от предишния хадис, че фитрата е: ((...طعمة للمساكين.)) “...прехрана за бедните”, се крие мъдростта тя да бъде задължение и на малолетните. Те всъщност не са длъжни да говеят и  нямат  грехове  което  значи,  че  не  се нуждаят от пречистване, но от друга страна фитрата е прехрана за бедните и е необходимо те заедно   с   възрастните   да  участват  в  това благотворително дело. Целта е тези,  които  са  в  неравностойно  положение,   да почувстват, че не са забравени от обществото в дните на радост. Това води до  засилване  обичта между богати и бедни и се премахва омразата между тях.

         -Мъдрост и възпитателна цел има във факта, че болшинството от ислямските учени са единодушни и не поставят условие при фитрата, както при зекята на богатството, да е достигнала определената граница-нисаб, тъй като фитрата не е задължение отнасящо се до богатството, а до личността. Според тях, при фитрата условията са: човекът да е мюсюлманин и да има излишък, колкото размера й над основните си нужди. Това учи вярващите да дават, когато имат и когато са в затруднение, да са готови на пожертвование в името на Всевишния Аллах при всяко едно положение. Тези качества са възхвалени от Аллах Джелле Джелялюх в следния айет:

         § ...раздават и в радост, и в беда... §/Сура Али Имран/3/:134./

         -Възможност е за онези, които са с по-малко притежание, давайки частица от него, да вкусят сладостта на щедростта, та дори това да е веднъж в годината.

         -Мъдрост и улеснение има в определянето на фитрата да е минимално количество-една “саа” - и  да бъде от основен хранителен продукт, който най-много се използва в съответния район. Това е по

(5)

силата на повечето вярващи и дава възможност максимален брой да участват в този хаир.

         -Подтик е към щедрост и взаимопомощ. Стимулира човека да мисли за онези, които са в неволя, и го кара да се стреми, да удовлетвори дори частица от техните потребности.

         Молим Всевишния Аллах да приеме нашия ибадет, да улесни делата ни на този свят и  дари с Дженнет в отвъдния. Амин!

***

(1)

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ЗЕКЯТУЛ-ФИТР

         Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господаря на световете. Нека саляту селям да бъде за Мухаммед Мустафа (с.а.в.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.                   

         Уважаеми братя!

         С позволението на Всевишния Аллах, Ви представяме по-важните неща касаещи Зекятул-фитр или наречената още садакатул-фитр, и позната при нас, като; ”фитра”. Тя е вид садака (милостиня), която се дава по повод завършване говеенето в месец Рамадан.

         Установена е с доказателства от Шериата и единодушно е приета от ислямските учени.

         Всевишният Аллах казва: §... §-Сура Бакара/2/:110.

         В тези слова на Всевишния Аллах се включва и заповедта за  Зекятул-фитр. Тя е предписана едновременно с оруча през втората година по Хиджра. Ибни Умер (р.а) разказва:

         “Пратеника на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр в Рамадан да е една саа (мярка) от фурми, или една саа от ечемик, на всеки роб и свободен, мъж и жена, малък и голям от мюсюлманите, и нареди да се раздава преди излизане на хората за байрам намаз.”- Бухари и Муслим.

         Вземайки   в   предвид   напътствията  на

Пейгамберина (с.а.в) в този хадис, и други  негови   напътствия   отнасящи   се   до зекятул-фитр, както и становището на учените по този въпрос става ясно, че:

         1.Фитрата    е    задължение    на    всеки мюсюлманин – малък или голям, мъж или жена,  който над основните си потребности притежава богатство достигнало основния минимум – нисаб (мярка, при наличие на която мюсюлманина се смята богат и е задължен да дава зекят). Това е становище на Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах).

         А изхождайки от повелята на Пейгамберина (с.а.в) че Зекятул-фитр е задължение “...на всеки роб и свободен...”, останалите имами; Малики, Шафии и Ханбели (рахимехумуллах) са на мнение, че тези думи са доказателство, което включва в себе си богати и бедни не притежаващи нисаб.

         Според тях, всеки мюсюлманин, който над-основните си нужди (жилище, покъщнина, вещи и средства за преживяване), има с какво да

(2)

се нахрани и да нахрани онези, чиято прехрана трябва да осигури (съпруга, малолетни деца или слуга) в денонощието на Байрама, и има излишък колкото е размера на фитрата, е задължен да даде фитра (завършвайки говеенето след залеза на слънцето в последният ден от Рамадан, до байрамският намаз) за себе си и за тези на които осигурява прехрана.

         Относно фитрата за жената, Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах) е на становище, че тя омъжена или неомъжена е задължена да даде фитра от собственото й притежание. Ако е омъжена и няма собствено притежание, фитрата за нея и за малолетните деца дава нейният съпруг.

         А относно фитрата за новороденото, има две положения:

         а) Ако то е родено преди залеза на слънцето в последният ден от месец Рамадан, задължение е да се даде фитра за него.

         б) Ако е родено след залез слънце в този ден, не е задължително даването на фитра за него, но е мустехаб (хубаво) ако се даде.        Тези    две    положения     важат     също     за новоприелия Исляма, и за онзи, който умре в тези времена. Не  е  задължителна   фитрата   за

плода  намиращ  се  в  утробата  на  майката,  но ако се даде за него е мустехаб.  

         Мюсюлманите, които по някаква причина не са говели (пътници, болни, и които са в крайна старческа възраст и изтощени) са задължени в края на Рамадан да дадат фитра.

         2.Размерът й е една саа (мярка равняваща се приблизително на 2,250 кг) от основен хранителен продукт.

         3.Основни хранителни продукти от които се дава фитрата са; фурми, стафиди, ориз, пшеница, ечемик, царевица или  брашно.

         Според мнението на тримата имами, не е позволено вместо хранителни продукти да бъде раздадена стойността на фитрата в пари. Защото това не съответства на напътствието и делата на Пратеника (с.а.в) нито е извършвано от есхабите, а те най-добре познават сюннета на Мухаммед (с.а.в).

         А според Ебу Ханифе (рахимехуллах), се гледа при кое положение ползата е по-голяма за вземащия и семейството му. Ако ползата от парите за тях е по голяма, тогава се разрешава да се даде стойността на фитрата в пари. Но трябва да се знае, че предпочетено е мнението на останалите трима имами, защото съответства с напътствието на Пратеника (с.а.в).

         4.Времето за раздаване на фитрата, се разделя на:

         а) Предпочетено време (между сабах и байрам намаз).

         б) Позволено време (започва ден или два преди Байрама и продължава до байрамския намаз). Ако фитрата бъде дадена без причинно след байрамският намаз тя не се приема, защото това не съответства на напътствието на Пратеника (с.а.в) и остава като обикновена садака. В този случай говеещия не е изпълнил   задължението си. Но ако за закъснението има основателна причина, позволено е да се даде фитрата и след Байрама.

(3)

          5.Фитрата се дава на бедни и нуждаещи се мюсюлмани.  Може  да  се  даде  и  на хората, на които е позволено да вземат зекят и са  посочени от Аллах Теаля в следния айет:         §...§-Сура Тевбе/9/:60.

         Позволено е няколко от мюсюлманите да дадат фитра си на един нуждаещ се, а също и един даващ да я даде на няколко от бедните. Дава се на нуждаещите в населеното място където живее даващият, и ако там няма такива, дава се на бедните от най-близкото населено място.

         6.Не е позволено фитрата да се дава на; богати (независимо дали са имами или ходжи), на най-близки (баща, майка, син, дъщеря, съпруга, защото това са хора, за които даващия е задължен да осигурява прехраната им). Не е позволено да се дава и на тези, които са противници на вярата или с тяхното поведение вредят на мюсюлманите, също и на хора, които имат възможност да изкарват прехраната си, но от мързел не желаят да работят.

         Фитрата е причина за да бъде приет оруча на говеещия. Средство е за пречистване от грешки,  нередни думи,  отправени  обиди  и 

др. В същото време е прехрана за нуждаещите се и начин за спечелване награда. Аллах Аззе ве Джелле казва: §...§-Сура Еаля/87/:14.

         Доказано е, че този айет е низпослан специално за зекятул-фитр.

         Ибни Аббас (р.а) казва:

         “Пратеника на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр   да   пречиства   говеещия  от направените празнословия и грешки, и да бъде прехрана за бедните.”-Ебу Давуд.  

         7.Някои от мъдростите за предписване на фитрата са:

         -Даващият фитрата изпълнява повеля от повелите на Аллах Теаля и Пратеника Му (с.а.в).

         -Даването й е израз на благодарност, която мюсюлманина прави към Всевишния Аллах за благодатта на оруча и завършването му.

         -Почиства допуснатите недостатъци в говеенето или в поведението на говеещия. Всевишният Аллах казва: §...§-Сура Худ/11/:114. 

(4)

         Векиа Ибнул Джеррах казва: “Зекятул-фитр в месец Рамадан е както сехви седжде (което се прави при допусната грешка) в намаза, премахва недостатъците допуснати по време на говеенето, както сехви седжде поправя грешките допуснати в намаза.”

         -Причина е за прехрана и всяване на радост в сърцата на бедните по време на Байрама, който е празник за всички мюсюлмани, и радостта трябва да бъде обща за всички членове на Ислямската общност. Бедният няма да бъде радостен при положение, че заможните се хранят и пият в задоволство от всичко превъзходно, а той не намира дори прехрана за този ден. Затова Пратеника на Аллах (с.а.в) казва:

 “Задоволете ги в този ден.”-Бейхеки.

         В тези слова на Мухаммед (с.а.в) и в напътствието му от предишният хадис, че фитрата е: ((...طعمة للمساكين.)) “...прехрана за бедните.”се крие мъдростта тя да бъде задължение и на малолетните. Те всъщност не са длъжни да говеят и  нямат  грехове  което  значи,  че  не  се нуждаят от пречистване, но от друга страна фитрата е прехрана за бедните и е необходимо те заедно   с   възрастните   да  участват  в  това благотворително дело. Целта е, тези  които  са  в  неравностойно  положение   да почувстват, че не са забравени от обществото в дните на радост. Това води до  засилване  обичта между богати и бедни и се премахва омразата между тях.

         -Мъдрост и възпитателна цел има във факта, че болшинството от ислямските учени са единодушни и не поставят условие при фитрата както при зекята на богатството, да е достигнал определената граница – нисаб, тъй като фитрата не е задължение отнасящо се до богатството, а до личността. Според тях, при фитрата условията са; човека да е мюсюлманин, и да има излишък колкото размера й над основните си нужди. Това учи вярващите да дават, когато имат и когато са в затруднение, да са готови на пожертвование в името на Всевишния Аллах при всяко едно положение. Тези качества са възхвалени от Аллах Джелле Джелялюх в следния айет: §... §-Сура Али Имран/3/:134.

         -Възможност е за онези, които са с по-малко притежание давайки частица от него да вкусят сладостта на щедростта, та дори това да е веднъж в годината.

         -Мъдрост и улеснение има в определянето на фитрата да е минимално количество една “саа” и  да бъде от основен хранителен продукт, който най-много се използва в съответния район. Това е по

(5)

силата на повечето вярващи и дава възможност максимален брой да участват в този хаир.

         -Подтик е към щедрост и взаимопомощ. Стимулира човека да мисли за онези, които са в неволя, и го кара да се стреми да удовлетвори дори частица от техните потребности.

         Молим Всевишния Аллах да приеме нашия ибадет, улесни делата ни на този свят и  дари с Дженнет в отвъдния. Амин!

***