ПРАВИЛА ЗА БЛАГОВЪЗПИТАНИЕ

И ЗАДЪЛЖЕНИЯ МЕЖДУ ВЯРВАЩИТЕ

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах Всемилостивият, Милосърдният!

         Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Който ни напъти в Исляма, дари ни с безброй благоденствия и отреди да бъдем от последователите на най-достойния от Пратениците – Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем).

         Свидетелствам, че няма друго божество освен Аллах, Той е единствен и няма съдружник. И свидетелствувам, че Мухаммед (с.а.в) е Негов раб и пратеник - нека саляту селям да бъде за него, неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи.

         Уважаеми братя!

         Нашето желание е да разясним няколко от задълженията и правилата за благовъзпитание в отношенията между вярващите. Те са споменати в хадиса на  Аллаховия Пратеник (с.а.в) предаден от Ебу Хурейра (р.а) той казва:

((النبي صلى الله عليه و سلم قال: حق المسلم على المسلم ستّ: إذا لقيته فسلّم عليه و إذا دعاك فأجبه، و إذا استنصحك فانصحه و إذا عطس فحمد الله فشمّته, فإذا مرض فعده و إذا مات فاتبعه.)) ـ رواه مسلم.

         “Пратеникът на  Аллах (с.а.в)  каза: Задълженията на мюсюлманина към мюсюлманина са шест: Когато го срещнеш поздрави го, когато те покани отзови се на поканата, когато поиска от теб съвет посъветвай го, когато се кихне и каже “Елхамдулиллях”-/Слава и благодарност на Аллах/- кажи му:”Йерхамукеллах”-/Аллах да те помилва/. Ако се разболее посети го, и когато почине участвай в погребението му.”/Муслим/.

         Като се разясни по-подробно, от този хадис трябва да разбираме:

         Първо: Когато срещне човек, вярващ да го поздрави, т.е. да го приветства с Аллаховия селям, преди да е разговарял с него, казвайки му “Есселяму алейкум ве рахметуллах” и се ръкува с него. А другият вярващ отговаря на поздрава, казвайки “Ве алекумусселям ве рахметуллахи ве берекятуху”.

         Това е съобразено с думите на Аллах Теаля:

         §И щом ви поздравят с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия...§-Сура Ниса/4/:86.

         Съобразено е и с думите на Аллаховия Пратеник (с.а.в) предадени от Абдуллах ибни Амр ибнил Аас (р.а) в  отговор  на  питането  на  един  човек ”Кое от Исляма е най-добро? А Той (с.а.в) отговорил: Да храниш с храна и да поздравяваш с /Есселяму алейкум/ и познати и непознати.”/Бухари и Муслим/.

         Изричането на поздрава “Есселяму алейкум” е силен суннет - /Суннетул муеккеде/, а отговорът е задължителен - /Ваджиб/.

         Поздравяват се познати и непознати от мюсюлманите, също поздрав се прави при влизане вкъщи, на обществени места, телефонни разговори и при разотиване. Пратеникът (с.а.в) е казал още:

((يسلم الراكب على الماشي و الماشي على القاعد و القليل على الكثير) ـ متفق عليه

         “Започва с поздрава “Есселяму алейкум” возещият се към пешеходеца, и пешеходецът към седящия, малцината към мнозината.”/Бухари и Муслим/

         Когато този суннет не бъде спазен от този на когото е задължение, то нека да го направи другия мюсюлманин за да не се губи селяма т.е. ако младежът не приветства, то нека възрастния да го стори, за да вземе наградата.

         Селямът е средство за сплотяване на сърцата на мюсюлманите и е израз на взаимна обич и зачитане. Доказателство за това са думите на  Пратеника (с.а.в):

((و الله لا تدخلوا الجنة حتى تؤمنوا, و لا تؤمنوا حتى تحابّوا, أفلا أخبركم بشيء إذا فعلتموه تحاببتم؟ افشوا السلام بينكم.)) ـ رواه مسلم.

         “Кълна се в Аллах, че не ще влезнете в Дженнета, докато не повярвате, и не ще бъдете вярващи докато не се обичате помежду ви. Да ви известя ли за нещо, което ако извършвате, ще се обичате? - Разпространявайте сред вас селяма.”/Муслим/.

         Пратеникът (с.а.в) започваше пръв със селям и приветстваше с него дори и децата.

         Второ: Когато бъде поканен, да се отзове на своя брат мюсюлманин, ако го кани за помощ, вкъщи за храна, сватба или по друг повод – това е силен суннет и средство за сплотяване, сътрудничество и взаимна обич. Но се изисква да бъдат спазени определени условия, за да бъде зачетена поканата, т.е. да не е повод това посещение за сбор на чужди мъже и жени на едно място, неприлични думи, песни и музика или алкохол.

         Ако тези условия са спазени, отговора на поканата е задължителен съобразно с думите на Пратеника (с.а.в):

((و من لم يجب فقد عصى الله و رسوله.)) ـ رواه البخاري و مسلم.

         “Който не откликне на поканата, се възпротивява на Всевишния Аллах и Неговия Пратеник.”/Бухари и Муслим/.

         Когато поканата е за помощ, то непременно трябва да се зачете, защото Пратеникът на Аллах (с.а.в) в хадис, предаден от Ебу Муса ел-Ешари (р.а), е казал:

((المؤمن للمؤمن كالبنيان يشد بعضه بعضا ـ و شبك بين أصابعه)) ـ رواه البخاري و مسلم.

         “Мюсюлманинът за мюсюлманина е като /отделните елементи на / постройката, всеки един от тях подсилва останалите – и свърза пръстите на ръцете си един с друг.”/Бухари и Муслим/.

         Трето: Когато вярващият потърси съвет, то да бъде посъветван с добри съвети, да му бъде пояснено каква е ползата, или ако е злина, да го предупреди и предпази от нея - това е от вярата. Доброто напътствие, добрата дума е садака /милостиня/. Да научиш човек на нещо полезно или да го поправиш да се откаже от лошото, е садака. Да подобриш между вярващите, да направиш каквато и да е добрина, е садака.

         В хадис, предаден от Темим бин Евс ед-Дари (р.а)  се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

((الدين النصيحة, الدين النصيحة, الدين النصيحة, قلنا لمن؟ قال:لله و لكتابه و لرسوله و لأئمة المسلمين و عامتهم.)) ـ رواه مسلم.

         “Вярата е добро напътствие, вярата е добро напътствие, вярата е добро напътствие. Казахме за кого? /О,Пратенико на Аллах!/ Каза за Аллах, за Неговата Книга, за Неговия Пратеник, за водачите на мюсюлманите и за обикновените мюсюлмани.”/Муслим/.

         Когато човек не е потърсил напътствие, но бъде видян, че той предприема да върши дело, което е вредно за него или за останалите хора, е задължение на мюсюлманите да го коригират и напътят към добро.

         Когато пък види недостатък от недостатъците на своя брат, да се стреми да го поправи и да не го разпространява между хората.

Мухаммед (с.а.в), пояснявайки това поведение, е казал:

         “Мюсюлманинът е огледало за мюсюлманина.” - Защото огледалото показва недостатъците на човека, за да се поправи и не говори, т.е. не ги разпространява. Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

((لا يستر عبدا في الدنيا الاّ ستره الله يوم القيامة.)) ـ رواه مسلم.

         “Който прикрие недостатък на своя верски брат, Аллах ще прикрие негов недостатък в съдния ден.”/Муслим/.

         Четвърто: Когато кихне и каже елхамдулиллях, да му направи благопожелание за здраве и добро, като благодарност за изказания от него хамд към Създателя ни по време на кихането. Съобразно напътствието на Пратеника на Аллах (с.а.в):

((إذا عطس أحدكم فليقل الحمد لله وليقل له أخوه أو صاحبه ـ يرحمك الله ـ فإذا قال له ـ يرحمك الله ـ فليقل يهديكم الله و يصلح  بالكم.)) ـ رواه البخاري  و مسلم.

         “Когато някой от вас кихне, нека каже Елхамдулиллях”, а неговия брат или ближен да му рече:йерхамукеллах и след като му е рекъл йерхамукеллах той пък да му каже: йехдикумуллах в юслих балекум- Аллах да ви напъти и подобри състоянието ви.”/Бухари и Муслим/.

         Когато продължи кихането, след третия път му се казва:”Аафаакеллах”-“Аллах да ти даде здраве” или “Йегфираллаху ли ве лек”-“Аллах да опрости на мен и на теб.”

         А когато кихне и не каже Елхамдулиллях, не е задължение да му бъдат изказани горе споменатите благопожелания. По възможност да се поставя на устата дланта или кърпа, за да се намали шума и да не бъдат притеснявани намиращите се в негова близост.

         Пето: Когато се разболее мюсюлманинът, го посети – това е негово право и задължение към теб, още повече ако той е твой роднина, приятел или комшия.

         Посещението е според състоянието на болния, понякога е необходимо по-често посещение, а при други случаи по-рядко. Също при визитацията е необходимо да се спазват определено поведение и правила:

         1.Да се подбере подходящо време за посещение, за да не бъде притеснен болният.

         2.Да не се стои продължително време при него, защото той е обзет от болки и страдания, освен ако по-продължителният престой бъде желан лично от болния.

         3.Да му направи благопожелание и открехне за него вратите на надеждата, като го успокои с думи за бързо оздравяване.

         4.Редно е да се застане близо до главата на болния и да бъде попитан за състоянието му, да се постави ръка върху него и направи дуа /молба към Аллах за помощ и оздравяване/.

         Пратеникът на Аллах (с.а.в), когато влизал при някой болен, казвал:

((لا بأس طهر إن شاء الله)) ـ البخاري – “Ля ба,с тахурун иншаеллах”-

         “Няма вреда, ще се пречистиш, ако е пожелал Аллах.”/Бухари/.

         И напътства (с.а.в)  когато мюсюлманинът отиде на посещение при болен, да каже седем пъти:

((اسأل الله العظيم رب العرش العظيم ان يشفيك)) ـ رواه الترمذي و أبو داود.

         “Моля Великия Аллах, Господаря на великия престол да те изцери.”/Тирмизи и Ебу Давуд/.

         С помощта и позволението на Всевишния Аллах болния оздравява.

         5.Да му се припомни за наградата при сабр търпение, което е проявил към болките и мъчението, защото болестта е причина за опрощаване на прегрешенията на болния.

         6.Да го подканим с подходящ похват към тевбе /покаяние/, зикр /споменаване на Аллах Субханеху ве Теаля/ и истигфар /търсене прошка от Аллах/.

         Шесто: Когато почине вярващ да се участва в погребението, това включва задължението за изкопаване на гроба, измиване, кефиносване /завиване в платно/, кланяне на намаза и поставянето му в гроба.

         Това е потвърдено от думите на Пратеника (с.а.в), който е известил за голямата награда при извършването му:

((من تبع الجنازة حتى يصلى عليها فله قـِيراط و من تبعها حتى تدفن فله قيراطان قيل و ما القيراطان؟ قال مثل الجبلين العظيمين.)) ـ متفق عليه.

         “Който участва в дженазе /погребение/, докато кланя намаза, за него има един кират, а който участва, докато бъде погребано, за него има два кирата. Тогава бе попитан (с.а.в): Какво значи два кирата? Той  (с.а.в) казал:”Като две огромни планини.”/Бухари и Муслим/.

          Вярващият човек живее със съзнанието и убеждението, че е под постоянното наблюдение на Аллах Теаля, и че всички дела, постъпки и изказани думи се знаят от Всевишния Аллах, той очаква Неговата награда, милост и опрощение и е сигурен в това, което е обещано. Аллах Аззе ве Джелле казва:

         §Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.§/Сура Зелзеле/99/:7,8./

         С основните си нравствени добродетели Ислямът създава благоприятни условия за възтържествуване на съвестта и постигане на обществено благополучие. Стимулирани са чувството за отговорност и самоконтрол. Дори без наличността на нравствено принудителни средства, само с милостта към Всевишния Аллах и със страхопочитанието Ислямът съумява да осигури необходимите бариери и възможно най-висок морален стандарт. Това е една от най-важните цели на Исляма - да изгради образцова личност и примерно общество. Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

((إن من أحبكم الييّ و أقربكم منيّ مجلساً يوم القيامة أحاسنكم أخلاقاً)) ـ رواه الترمذي

         “Едни от най-обичаните за мен сред вас, които ще седят най-близо до мен в Деня на Къямет /денят на съживяване и равносметка/, са онези, чиято нравственост е най-възвишена.”/Тирмизи/.

         Аллах Субханеху ве Теаля казва:

         §...Каквато и добрина да сторите, Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!§/Сура Бакара/2/:197./

         В заключение молим Аллах Субханеху ве Теаля да вдъхне и подсили любовта ни към вярата и вярващите и да я разкраси в сърцата ни, да пробуди у нас омразата към нечестивостта и неподчинението. Молим се да отреди за всички ни напътствие, добрини и благоденствие в земния живот и да ни помилва и възнагради с Дженнет в отвъдния. Амин!