(1)

ВИСОКОМЕРИЕТО И САМОНАДЕЯНОСТТА

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Уважаеми братя!

         Нека да се страхуваме от Аллах Теаля, както подобава, и  да се отдалечаваме от онова, което ни е забранил, за да успеем в земния живот и да се спасим в отвъдния.   

         Ислямът се стреми да изгради общество върху базата на обич, уважение, братство и взаимопомощ. Напътства към заздравяване отношенията между отделните личности и осъжда насилието и терора. Ориентира човека към правилно и добро съжителство в семейството и обществото. Прилагайки своите методи, Ислямът показва и пороците, които водят обществото към заблуда и го предпазва от всичко, което му вреди. Един от пороците, който се шири измежду хората е високомерието. Пейгамберинът (с.а.в) казва:

(( ... الْكِبْرُ بَطَرُ الْحَقِّ وَغَمْطُ النَّاس))ِ ـ رواه  مسلم.

“...Високомерието е отхвърляне на истината и пренебрегване на хората.”/Муслим./

         Високомерието е скрита морална черта у човека, последствията от която проличават в делата и поведението. То не може да бъде прикрито и се забелязва дори и от най-обикновения човек.

           От качествата на високомерните са:

         -Пренебрегват хората.

         -Желаят да бъдат център на внимание.

         -Показват важност с походката си.

         -Изпитват   отвращение,   когато   им   се

направи забележка.

         -Подценяват слабите и бедните.

         -Гордеят се с произхода си.

         -Поставят себе си на по-горна степен от останалите.

         При наличие на някои от тези качества започва оформянето на гордостта, която е унищожителна и погубваща болест. Тя унищожава религията и води човека към гибел, както погуби шейтана Иблис. Той се възгордя, не се подчини на заповедта на Аллах и не направи седжде на Адем (а.с). Аллах Теаля казва:

         §И когато рекохме на меляйкетата: “Поклонете се на Адем!”, те се поклониха, освен Иблис. Отказа и се възгордя стана от неверниците/ Сура Бакара/2/:34./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

(2)

((لا يَدْخُلُ الْجَنَّةَ مَنْ كَانَ فِي قَلْبِهِ مِثْقَالُ ذَرَّةٍ مِنْ كِبْرٍ قَالَ رَجُلٌ إِنَّ الرَّجُلَ يُحِبُّ أَنْ يَكُونَ ثَوْبُهُ حَسَنًا وَنَعْلُهُ حَسَنَةً قَالَ إِنَّ اللَّهَ جَمِيلٌ يُحِبُّ الْجَمَالَ الْكِبْرُ بَطَرُ الْحَقِّ وَغَمْطُ النَّاسِ)) ـ مسلم

“Няма да влезне в Дженнета онзи, който има в сърцето си дори нищожна частица  високомерие. Тогава един човек попитал : Ами ако някой обича дрехите и обувките му да са хубави?” Пратеникът му отговорил: “Аллах е красив и обича красивото. А високомерието е отхвърляне на истината и пренебрегване на хората.”/Муслим./

         От този хадис се разбира, че носенето на хубави дрехи не е черта от високомерието, а напротив, това е хубаво и се харесва на Аллах Теаля. А високомерието е презряна и отрицателна черта, която тласка човека към отхвърляне на истината и проява на презрение към останалите хора. То е причината, която не позволи на неверниците да последват последния Пратеник и да влезнат в Исляма. Гордостта тласка хората към неподчинение и ги кара да се опълчват против тези, които разпространяват повелите на Всевишния Аллах. Някои от хората са достигнали високо място в обществото, но са жертва на високомерието, тъй като гледат с презрение към останалите хора. Считат ги за изостанали, а религията като причина за това. Но те трябва добре да знаят, че Ислямът е прогресивна религия, защото напътства към науката, отхвърля невежеството и изостаналостта. За съжаление малцина проумяват факта, че Ислямът и науката са две успоредни прави и не си противоречат. 

         Високомерието тласка някои от хората да стъпват тежко, когато ходят по земята, удивени от младостта и красотата си. Пейгамберинът (с.а.в) ни предупреждава за тази опасност и последиците от нея, като казва:

(( بَيْنَمَا رَجُلٌ يَمْشِي فِي حُلَّةٍ تُعْجِبُهُ نَفْسُهُ مُرَجِّلٌ جُمَّتَهُ إِذْ خَسَفَ اللَّهُ بِهِ فَهُوَ يَتَجَلْجَلُ...))

         “Когато човек се движи с ново облекло, с разресани и пуснати до раменете коси и се удивлява на себе си, неочаквано Аллах може да разтвори земята и той да потъне в нея...”/Бухари./

         Високомерието кара някои хора да не ценят суннета на Пратеника (с.а.в) и да се подиграват с него. Селеме ибни Ел-Еква (р.а) предава, че  неговият  баща  му  разказал  как  един  човек се хранел с лявата си ръка в присъствието на Пейгамбера (с.а.в) и той му рекъл:

((كل بيمينك قال لا أستطيع قال لا استطعت  ما منعه إلا الكبر قال فما رفعها إلى فيه((

         “Храни се с дясната ръка”. Човекът рекъл: “Не мога.” Тогава Пратеникът (с.а.в) казал: “Дано да не можеш!”  На човека нищо не му пречело да се храни с дясната ръка, освен високомерието. След този случай той никога повече не можал да дигне ръката си към устата/Муслим./

         Едни от причините за поява на високомерието са задоволството и разкошът, тъй като начинът на живот променя мисленето у човека. Високомерието може и да се унаследи, чрез предаване от  родителите на децата.

         Най-порицаните високомери са онези, които се гордеят над останалите с наукат,а която притежават, и които се възвеличават и

(3)

удивяват на себе си. На такива хора науката им няма да допринесе полза. Въпреки че науката се изучава, за да допринесе полза на човека в този и отвъдния свят.  Това поведение го кара да се самозабравя, тласка го към преследване на високи постове и слава. Високомерието му се увеличава, а той се формира като грешник при Аллах Субханеху ве Теаля. Това ще му попречи да влезне в Дженнета. Аллах Теаля казва:

         §Ще отредим Отвъдния дом за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат. Краят принадлежи на богобоязливите.§/Сура Касас/28/:83./

         Ислямските учени казват:

         “Високомерният човек е като онзи, който изкачва върха на планина, той вижда хората дребни, но и те го виждат дребен”.

         На високомерния човек наказанието е голямо. Относно това Всевишният Аллах казва:

         §На онези, които вземат за лъжа Нашите айети и се големеят пред тях, не ще им бъдат разтворени небесните врати и не ще влязат в Дженнета, освен когато камила мине през иглено ухо...§/Сура Еараф/7/:40./

         Всеки човек трябва да се предпазва от високомерието и да познава източниците, които влияят за развитието му, защото крайният резултат от него е унищожение и огнено наказание. Известявайки ни за завета на Люкман към своя син, Аллах Теаля казва:

          §И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.§/Сура Люкман/31/:18./

         Пратеникът (с.а.в) казва:

(( إن الله أوحى إليّ أن تواضوا حتى لا يفخر أحد على أحد, و لا يبغي أحد على أحد))

         “Аллах ми низпосла да бъдете скромни и смирени, да не се гордеете едни над други, да не се подтискате, угнетявате и притеснявате помежду ви.”/Муслим./

         Уважаеми братя!         

         Друга болест, която е не по-малко разпространена между хората, е самонадеяността.

         Самонадеяността е: прекалена увереност в себе си, в собствените сили и възможности.  

         Когато човек е самонадеян, си въобразява, че всичко зависи от него, и че е единственият фактор за всички благодати, като забравя истинския източник – Аллах Субханеху ве Теаля.

         Всевишният Аллах е пояснил, че самонадеяността е унищожителна и погубваща болест.

(4)

         В деня, когато мюсюлманите били на местността “Хунейн”, някои от тях казали: Ние днес няма да бъдем победени. Тогава Всевишният Аллах низпослал следния айет и ги порицал:

         §Аллах ви помогна на много места и в Деня на Хунайн, когато ви възхити вашата многобройност. Ала тя не ви спаси от нищо. И отесня за вас земята, въпреки че е  просторна. После обърнахте гръб в бягство.§/Сура Тевбе/9/: 25./

         Всевишният Аллах опровергал и неверниците, които се били укрепили в своите крепости:

         §...а те мислеха, че крепостите им ще ги защитят от Аллах. Но повелята на Аллах дойде при тях оттам, откъдето не очакваха, ...§/Сура Хашр/59/:2./

         Всевишният Аллах ни известява и за Карун, който се удивил на своето богатство и проявил самонадеяност:

         §Рече [Карун]: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати?... §/Сура Касас/28/:78./

         Самонадеяността обхваща всички сфери на човешкия живот. Човек може да се удиви на красотата си, тялото, остроумието, потеклото, службата, която заема, науката и богатствата, които притежава.

         От Месрук (р.а) се предава, че е казал:

((كفى بالمرء جهلا أن يعجب بعلمه)) ـ رواه الدارمي

         “Достатъчно е за един човек да бъде определен като невеж, когато се удиви на науката си.”/Дарими./

         Човекът може да се удивява и на ибадета си, като  си въобразява, че Аллах  Теаля ще приеме само от него, а от другите не. Джундуб (р.а) разказва, че Пратеникът (с.а.в) казал:

((أن رجلا قال: و الله: لا يغفر الله لفلان! و أن الله تعالى قال: من ذا الذي يتألى علي ألا أغفر لفلان: فإني قد غفرت له و أحبطت عملك)).

         “Един човек рекъл: “Кълна се в Аллах, че Той няма да опрости греховете на еди кой си. И затова Аллах Субханеху ве Теаля казал: “Кой е онзи, който се отнася небрежно към Мен (като казва), че няма да опростя на еди-кой си. Аз вече му опростих. А делата (на онзи, който се закле), се провалиха.”-Муслим.

         Нека да не се забравя, че Аллах Теаля знае мисленето на човека, тайното и скритото, и нищо не може да бъде прикрито от Него.

(5)

          Молим Аллах Аззе ве Джелле да ни удостои да бъдем от хората, които слушат, което им се говори, и приемат най-доброто! Да бъдем от онези, които казват: “чухме и се подчинихме.” Нека Аллах Теаля да пречисти сърцата ни, да предпази делата ни от показ пред хората и да ни пази от качествата на високомерните и самонадеяните! Амин!