(1)

УСЛОВИЯ НА

“ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ

МУХАММЕД РАСУЛЮЛЛАХ”

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Слава на Аллах, възхваляваме Го,  за подкрепа и прошка Него молим. Аллах да ни опази от злините на нашите души и от лошите ни дела. Когото Аллах напъти, него никой не ще заблуди. Когото Аллах остави в заблуда, него никой не ще напъти. Свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах, Единственият, няма Той съдружник, и свидетелствам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и Пратеник.

         Уважаеми братя!

         Символът на вярата е съчетан от две части:  

         1.”Ля иляхе иллеллах...”-”Няма друго истинско божество освен Аллах...”

         2.”...Мухаммед Расулюллах.” - Мухаммед (с.а.в) е Пратеник на Аллах.

         Първата част от символа на вярата - ”Ля иляхе иллеллах...” има седем условия, които мюсюлманинът трябва да изпълни, за да се възползва от изричането на тези думи в земния и отвъдния живот. На земята, човек с изричането й влиза в Исляма, а в Съдния Ден ще бъде избавен от Огъня и вкаран в Дженнета. Мюсюлманинът трябва да знае и  да се придържа към тези условия, без да им противоречи. Също, не е достатъчно само наизустяването и изброяването им. Задължително е мюсюлманинът да ги съблюдава и живее според тях. Седемте условия са:

         1. Знание.

         Да се знае значението на този израз и това, което се изисква от него, да се изпълни. Знание и потвърждение на истинската божественост на Аллах Теаля и отричане на измислените от хората божества. Ако човек изрече този израз и знае смисъла на това, което е промълвил с езика си и е убеден от все сърце, че ибадета трябва да се прави само на Аллах Теаля, тогава той е запознат със смисъла на ”Ля иляхе иллеллах”.

         Аллах Теаля казва:

         §И знай [о, Мухаммед], че няма друго истинско божество освен Аллах!…§/Сура Мухаммед /47/:19./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((من مات و هو يعلم أنه لا إله إلا الله دخل الجنة)) رواه  مسلم  135

         “Който знае, че няма друго истинско божество освен Аллах и умре, ще влезне в Дженнета”/Муслим:135./

         2. Силно убеждение.

         Изричането на ”Ля иляхе иллеллах” да бъде с пълна убеденост, без проникване на съмнения, внушавани от шейтаните. Аллах Теаля описва

(2)

истинските мюсюлмани, че са убедени във вярването си и не се колебаят, като казва:

          §Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват…§/Сура Худжорат/49/:15./

         Съмнението е качество, присъщо на лицемерите. Те не вярват в Аллах и Съдния Ден, техните сърца са изпълнени с колебания и постоянно се съмняват.

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((أشهد أن لا إله إلا الله و أني رسول الله لا يلقى الله بها عبد غير شاك فيها إلا دخل الجنة)) رواه مسلم 138  

         “Аз свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Аз съм Негов Пратеник. Човек, който не се съмнява в засвидетелствуването и умре, ще влезе в Дженнета.”/ Муслим./

         3. Приемане.

         Приемане на изискванията на ”Ля иляхе иллеллах” от все сърце и душа и прилагането им чрез ибадет към Аллах Теаля, Който казва:

         §Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас,...”§/Сура Бакара/2/:136./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((لا  يؤمن أحدكم حتى يكون هواه تبعا لما جئت به)) رواه الطبراني

         “Не е истински повярвал онзи от вас,  докато страстите му не последват онова, с което съм дошъл”/Табарани./

         Задължение е за онзи, който изрича тези думи, да ги приема и прилага, за да не бъде от онези, за които Аллах Теаля казва:

         §Когато им се рече: “Няма друго божество освен Аллах!”, те се възгордяваха. И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”§-Сура Саффат/37/:35-36.

         Към тази група хора спадат също и онези, които се противопоставят на някои Ислямски норми. Тях Аллах Теаля  ги призовава да приемат Исляма с всичките му постановления, казвайки:

         §О, вярващи, встъпете изцяло в Исляма и не следвайте стъпките на шейтана! Той е ваш явен враг.§/Сура Бакара/2/:208./

         Много хора знаят и са запознати със значението на този израз, но поради тяхното високомерие, горделивост и завист те не го приемат. Относно тях Аллах Теаля казва:

(3)

         §Ние знаем, че те наскърбява онова, което казват. Но не теб взимат за лъжец, а всъщност угнетителите отричат знаменията на Аллах.§/Сура Енам/6/:33./

         4.Покорство.

         Следване на всичко, което изразът ”Ля иляхе иллеллах” изисква, като съгласуване на думи с дела. Прилагане постановленията на Аллах в живота, без протакане и отлагане. Аллах Теаля казва:

 

         §И се обърнете към своя Господар, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.§/Сура Зумер/39/:54./

         Покорство към всичко онова, с което Расулюллах (с.а.в) е изпратен, да бъде обичан и следван. Той (с.а.в) казва:

(( لا يؤمن أحدكم حتى أكون أحبّ إليه من ولده و والده و الناس أجمعين))- رواه مسلم

         “Не е истински повярвал онзи от вас, за когото не съм по-обичан от децата му, неговите родители и останалите хора.”-/Муслим:167./

         5.Потвърждаване.

         Сърцето трябва да потвърждава това, което езикът казва. Когато това се осъществи, човекът ще прилага онова, което е дошло в Корана и Суннета на Пейгамберинът (с.а.в).

         Аллах Теаля казва:

         §О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!§/Сура Тевбе/9/:119./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((من شهد أن لا إله إلا الله صادقاً بها دخل الجنة)) رواه أحمد

         “Който засвидетелствува, че няма друго истинско божество освен Аллах, и го потвърди с делата си, ще влезне в Дженнета”/Ахмед./

         Който изрече тези думи и сърцето му не ги е потвърдило, такъв човек е лъжец, двуличник и неверник. Аллах Теаля разобличава подобни, като казва:

         §А някои от хората казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.” Ала те не са вярващи. Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си, без да усетят.§/Сура Бакара/2/:8-9./

         6. Искреност.

         С чисто намерение, човек да пречисти думите и делата си от всички петна на многобожието и искрено да търси задоволството на Аллах Теаля. В тях не трябва да има самоизтъкване, лична изгода и други подобни. Аллах Теаля казва:

         §И бе им повелено да правят ибадет единствено на Аллах, предани Нему в религията…§-Сура Бейне/98/:5.

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((أسعد الناس بشفاعتي من قال لآ إله إلا الله خالصا من قلبه أو نفسه)) رواه البخاري

(4)

         “Поради моето застъпничество, най- щастлив измежду хората  ще е онзи, който изрече от все сърце и душа ”Ля иляхе иллеллах.”/Бухари./ 

         Ако човек изрича без искреност “Ля иляхе иллеллах…” и не действа според изискванията, залегнали в него, то те не му допринасят никаква полза. Аллах Теаля казва:

         §И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.§-Сура Фуркан/25/:23.

         §Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.§/Сура Ниса/4/:48./

         7. Обич.

         Обич, уважение и привързаност към израза ”Ля иляхе иллеллах”. Също обич и уважение към онези, които са се привързали към него, начело с Мухаммед (с.а.в). Обичта към него да е по-силна от обичта към себе си, богатството, семейството и децата. Аллах Теаля казва:

         §Кажи: [о, Мухаммед] “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви…§-Сура Али Имран/3/:31.

        Пейгамберинът (с.а.в), пояснява стойността на обичта към него в Исляма, че е причина за щастие и избавление на човека, и главното  условие за осъществяване на вярването му. Той (с.а.в) казва:

(( لا يؤمن أحدكم حتى أكون أحبّ إليه من ولده و والده و الناس أجمعين)) رواه مسلم167

         “Не е истински повярвал онзи от вас, за когото не съм по-обичан от децата му, неговите родители и останалите хора.”/Муслим:167./

((ثلاث من كنّ فيه وجد حلاوة الإيمان: أن يكن الله ورسوله أحبب إليه مما سواهما, و أن يحب العبد لا يحبه الا لله, و أن يكره أن يعود في الكفر بعد إذ أنجاه الله منه كما يكره أن يقذف في النار.)) ـ البخاري و مسلم.  

         “Три неща когато се намират у някого, е открил сладостта на вярата: Да обича най-много  Аллах  и   Неговия  Пратеник  от всичко останало. Да обича мюсюлманина, не заради друго освен за Аллах. Да се отвращава от връщане към неверието, след като Аллах го е избавил от него, така както се отвращава от това, да бъде хвърлен в огъня.”/Бухари и Муслим./

         И най вече! Най-силната и несравнима  обич, трябва да бъде към Аллах Теаля, Който казва:

 

         §А някои от хората приемат други божества вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които са повярвали, най-силно обичат Аллах…§/Сура Бакара/2/:165./

         Тези, които ненавиждат и мразят онова, което е низпослано, за тях Аллах Аззе ве Джелле казва:

(5)

         §Това е, защото възненавиждат низпосланото от Аллах и затова Той прави безплодни делата им.§/Сура Мухаммед/47/:9/

         Втората част от символа на вярата - ”...Мухаммед Расулюллах.” също има условия, които трябва да се спазват. Те са:

         1.Пълно убеждение и признаване посланието на Пейгамберина (с.а.в).  

         2.Произнасяне с езика, че той е последният Пратеник на Аллах.

         3.Следване и прилагане на онова, което е заповядал, и оставяне на това, което е забранил.

         4.Потвърждаване на отминалите и настоящи неща, за които той е известил.

         5. Силна обич към него (с.а.в), различна от обичта към себе си, богатството, децата, родителите и всички останали хора.

         6. Предпочитане на думите му пред  думите на когото и да е друг от хората и прилагане на неговия суннет.   

         Молим Аллах Теаля да ни отреди да бъдем от онези, които изричат от все сърце и душа ”Ля иляхе иллаллах Мухаммед Расулюллах”, знаят неговото значение и спазват изискванията му. Нека този израз бъде назъбеният ключ, с който ще ни се отворят вратите на Дженнета. Амин!

***