1

الخطب المختارة

ИЗБРАНИ ХУТБЕТА

ПЪРВА ЧАСТ

фондация“ВЯРА”

СОФИЯ – 2004

Тел:

00359887622584

Изготвили:

Али Ибрахим Ходжа

Муса Исмаил Дурлу

Ахмед Хасан Ахмед

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Въведение.........................................................................................................

2.Встъпителна част на хутбето.............................................................................

3.Светлината на Исляма.......................................................................................

4.Келимету тевхид................................................................................................

5.Значение и превъзходство на “Ля иляхе иллеллах Мухаммед Расулюллах”........

6.Условия на “Ля иляхе иллеллах Мухаммед Расулюллах”....................................

7.Характерни черти на Исляма.............................................................................

8.Свещеният Коран послание на Всевишния Аллах към цялото човечество..........

9.Задължения на мюсюлманите към Пратеника на Аллах.....................................

10.Подиграването с религията..............................................................................

11.Важността и величието на намаза в Исляма....................................................

12.Връзката на вярването с намаза и ползата от изпълнението му с джемаат......

13.Как да посрещнем месец Рамадан...................................................................

14.Познания за говеенето....................................................................................

15.Как да живеем през месец Рамадан.................................................................

16.Какво трябва да знаем за зекятул-фитр........................................................

17.Задължението на мюсюлманина след месец Рамадан.......................................

18.Превъзходството на десетте дни от зулхидже..................................................

19.Превъзходства на хаджилъка...........................................................................

20.Познания за курбана........................................................................................

21.Курбан Байрам.................................................................................................

22.Превъзходство на месец Мухаррам и денят Ашура...........................................

23.Предпазвай се от забраните за да бъдеш най-добър мюсюлманин...................

24.Гарантирайте ми шест неща за да ви гарантирам Дженнета............................

25.Какво са децата за родителите........................................................................

26.По-важните неща на които трябва да се възпитават децата............................

27.Права и задължения между мюсюлманите.......................................................

28.Правила за благовъзпитание и задължения между вярващите.........................

29. Високомерието и самонадеяността.................................................................

30.Одумването.....................................................................................................

31.Разликата между добрата и лошата дума.........................................................

32.Дуа която се учи в края на хутбето..................................................................

ВЪВЕДЕНИЕ

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на  Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Който казва:

         §И поучавай! Наистина поучението носи полза на вярващите.§

         И нека саляту селямът да бъде за Мухаммед (саллаллаху алейхи ве селлем), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.

         Уважаеми братя мюсюлмани!

         Предлагаме на вашето внимание тази книга, съдържаща избрани хутбета, които разясняват основни неща, свързани с вярването, ибадетите и нравите. Предназначена е за имами, ваизи, хатиби и всички, които се интересуват от Исляма и желаят да увеличат знанията си.

         Целта от издаването й е, да бъде в полза на мюсюлманите, да им служи за ориентир по правия път и да допринесе за спечелване задоволството и наградата на Всевишният Аллах. Надяваме се, придобитите познания от разнообразната тематика на хутбетата, да въздействат върху вярващите за формиране на широк кръгозор и висок интелект, да помогнат в изграждането на  нравствени и високохуманни личности, съобразяващи се с повелите на Всевишния Аллах, благородни в мислите и делата си.

         За постигане на тези цели, и за да се възползват по-голям кръг от мюсюлманите, книгата е написана на подходящ език, и са използвани познати термини, които я правят улеснена за разбиране. Събраният материал е подкрепен с доказателства от  Корани Керим, достоверни хадиси от Суннета на Мухаммед (с.а.с.) и са включени изказвания и становища на учени от Ехлисунне вел-джемаа. Вписани са имената на сурите, номерата на айетите и източниците на хадисите.

         Нека да не забравяме, че съвършенството и безпогрешността са присъщи само на Аллах Теаля, затова ще бъдем благодарни на всеки, който ни поправи и коригира.

        Нека Всевишният Аллах, да приеме това дело искрено за Него, да възнагради всички, които са допринесли за осъществяването му и тези, които ще се възползват от него! Молим Аллах Субханеху ве Теаля за успех и устойчивост във вярата, и да отреди на всички ни живот съобразен с повелите на Корана и Суннета! И към Него се обръщаме със словата: “Господарю наш! Не отклонявай нашите сърца след, като Си ни напътил! Дари ни с милост от Теб. Ти Си Вседаряващ! Амин!

         Усилието е от нас, а успехът от Всевишния Аллах !

Встъпителна част на хутбето

(1)

بسم الله الرحمن الرحيم

     إن الحمد لله، نحمده و نستعينه و نستغفره، و نعوذ بالله من شرور أنفسنا و من سيئات أعمالنا، من يهده الله فلا مضل له، و من يضلل فلا هادي له، و أشهد أن لا اله إلا الله وحده لا شريك له، و أشهد أن محمدا عبده و رسوله.

 

     أما بعد: فان أصدق الحديث كتاب الله و خير الهدي هدي محمد (صلي الله عليه و سلم)، و شر الأمور محدثاتها و كل محدثة بدعة و كل بدعة ضلالة و كل ضلالة في النار.

***

(1)

СВЕТЛИНАТА НА ИСЛЯМА

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на световете, Който ни напъти в Исляма и дари с безброй благоденствия. Свидетелствувам, че няма друго божество освен Аллах, Той е един-единствен и няма съдружник, свидетелствувам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и пратеник. Всевишният Аллах го изпрати с ясното послание и истинската религия към цялото човечество. Свидетел, представил и разяснил всичко, което му бе низпослано от Всевишния Аллах, благовестител с Дженнет за подчиняващите се и предупредител с жестоко Огнено наказание за неподчиняващите се. Зовящ към Аллах с Неговото позволение и като озаряващ светилник. Нека саляту селям да бъде за него, неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.

         Уважаеми братя!

         Човекът се ражда веднъж на този свят, а за тези, които са удостоени с милостта на Всевишния Аллах, е характерно и повторно раждане.

         Първото раждане е познато на всички нас. Това е денят, в който човек излиза от мрака на майчината утроба и се появява на този свят. В него е съучастник всеки един човек, било то вярващ или неверник, добър или лош, дори то е присъщо и на животните.

         Що се отнася до повторното раждане, това е денят, в който човек излиза от мрака на безверието и прегрешенията, и влиза в светлината, осветяваща пътя на подчинението към Аллах Субханеху ве Теаля. Това е денят на пробуждане от заблудата, при което човек разбира, че не е създаден безцелно и напразно. Прозрение, свързано с дълбока размисъл и равносметка на живота, съпроводено със сълзи на очите и поклон пред Всевишния, Всемилостивия и Милосърден Аллах.

         Това раждане не е свързано с определена възраст, а е възможно да се осъществи по време на всеки един период от човешкия живот.

         Кой е  по-щастлив от този, който се е родил при това раждане? И кой ден е по-превъзходен от деня, в който човек се обвързва с неговия Създател, вкусва от сладостта на вярата, освобождава се от оковите на шейтана и открива светлината на Исляма?

         Когато човек размисли върху живота, вижда, че голяма част от хората са объркани и заблудени, живеят на този свят, но не могат да схванат неговия смисъл, не познават Онзи, Който ги е създал, не търсят начина на живот, от който Той ще бъде доволен, не знаят и участта, която ги очаква след смъртта. Така те са изпълнени с  притеснение и не намират покой. Разбира се, човек, докато не опознае своя Създател и не повярва в Него, няма да намери удовлетворение и покой. Всевишният Аллах казва:

(2)

         §О, душа успокоена,  завърни се при твоя Господар доволстваща, заслужила благосклонност! Влез сред Моите раби, влез в Моя Дженнет!§/Сура Феджр/89/:27-30./

         Единственото спасение за човека са светлите хоризонти на вярата и първо негово задължение е да опознае Аллах Субханеху ве Теаля, Неговите повели и забрани, да разбере и приеме Неговите напътствия. Това е начинът за спечелване на щастие в земния и отвъдния свят. Всевишният Аллах казва:

         §Ислямът е религията при Аллах...§/Сура Али Имран/3/:19./

         §Изпратихме ви пратеник измежду вас, да ви чете Нашите знамения и да ви пречиства и да ви учи на Писанието и на мъдростта, и да ви учи на онова, което не сте знаели.§/Сура Бакара/2/:151./

         Аллах Субханеху ве Теаля  дари човечеството с напътствие и светлина - универсалната и вечна религия-Ислямът. Това е вярата, която Аллах Субханеху ве Теаля низпосла чрез Мухаммед (с.а.в), и поясни основите  й по следния начин:

         1.Основи на вярването:

((أن تؤمن بالله و ملائكته و كتبه و رسله و اليوم الآخر و تؤمن بالقدر خيره و شره)) ـ رواه مسلم.

         “Да повярваш в Аллах, Неговите меляикета, книги, пратеници, Отвъдния свят, вяра в съдбата, с доброто и лошото в нея.”-/Муслим/.

         2.Основи на Исляма:

((بنى الإسلام على خمس: شهادة أن لا إله الاّ الله و أن محمدا  رسول الله و إقام الصلاة و إيتاء الزكاة و حج البيت و صوم رمضان)) ـ رواه مسلم

         “Ислямът е построен върху пет неща: Засвидетелстването, че няма друго божество освен Аллах и че Мухаммед (с.а.в) е  Негов Пратеник, кланянето на намаз, даването на зекят, извършването на хаджилък и говеенето през месец Рамадан.”-/ Муслим-113/.               

         Всевишният Аллах казва:

(3)

         §Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Светлината, която низпослахме! ...§/Сура Тагабун/64/:8./

         Светлината, която Аллах Теаля низпосла, е Корани Керим. В него Той казва:

         §Вашият Аллах е единственият. Няма друго Божество освен Него, Всемилостивият, Милосърдният.§/Сура Бакара/2/:163./

         Затова Той, Субханеху ве Теаля, заповяда на Мухаммед (с.а.в) да извести цялото човечество, като каза:

         §(О, Мухаммед) Кажи: “О, хора, аз съм Пратеникът на Аллах до всички вас, ­ нна Онзи, Чието е владението на небесата и на земята. Няма друго истинско божество, освен Него. Той съживява и Той умъртвява...§/Сура Еараф/7/:158./

         Също от Свещения Коран става ясно какъв е смисълът на живота и целта от създаването на човечеството. Всевишният Аллах казва:

         §Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми правят ибадет.§/Сура Зариат/51/:56./

         От това се разбира, че човекът не е създаден само да яде и пие или да трупа богатства, нито е създаден да строи палати, или да прави каквото и да било друго, освен да живее в подчинение и послушание на повелите на Аллах Субханеху ве Теаля, да следва напътствията на Мухаммед (с.а.в) и да се предпазва от прегрешения. Да превърне Книгата на Аллах в ръководство на живота си, за да постигне Неговото одобрение и любов, и да се отдалечи от страстите и непокорството.Това е същността на тази религия-човекът да се отдаде изцяло и подчини единствено на неговия Създател, Аллах  Субханеху ве Теаля, и да се предпази от оприличаването му с каквото и да било и от тези, които го оприличават. Аллах Теаля казва:

         §Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава, на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил.§/Сура Ниса/4/:116./

(4)

         §И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да кланят намаза, и да дават зекята. Това е правдивата религия.§/Сура Бейне/98/:5./

         Заедно с всичко споменато дотук, трябва да се знае още, че Ислямът обхваща изцяло земния живот на човека - физическото, умственото, душевното, моралното и материалното му състояние, обредите и живота в отвъдния свят. Подбужда го към всички   добродетели   и   примерно   поведение, като в същото време го призовава да изостави всички негативни дела и постъпки. Учи го да бъде далеч от недъзи като: омраза, ненавист и разделение.

         Препоръчва му да живее с обвързаност, достойнство, смирение и любов. Това допринася човекът да живее в спокойствие и щастие, вместо в упорство и потиснатост. Всичко това е в резултат от следване напътствията на Аллах Теаля в Корани Керим и напътствията на Неговия Пратеник Мухаммед (с.а.в), който бе пример за добро поведение.   

         Не случайно, когато бе попитана Айше (р.а) относно поведението и характера на Пратеника (с.а.в), тя отговорила: “Неговият характер бе Коранът.”

         Той е образец за Ислямско поведение, а мюсюлманите като негова общност трябва да се украсим с това поведение и да сме истински негови последователи. Всевишният Аллах казва:

         §Кажи (О, Мухаммед): “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.”§/Сура Али Имран/3/:31./

         Известният тълкувател на Корана Ибни Кесир (Аллах да го помилва) казва: “Според този айет, човек, който претендира, че обича Аллах Субханеху ве Теаля, но не следва Пратеника (с.а.в), е лъжец.”

         Хасен Ел Басри (Аллах да го помилва) казва:

         “Знай, че ти не обичаш Аллах, докато не обичаш да му се подчиняваш.”

         И повелява още Субханеху ве Теаля:

(5)

         §О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани!§/Сура Али Имран/3/:102./

         Абдуллах ибни Мес,уд (р.а) тълкувайки айета, казва:

         “Подчинявайте се на Аллах и недей да се противите на Него, бъдете признателни и не бъдете от неблагодарните. Постоянно споменавайте Аллах, Неговите повели и забрани, и не Го забравяйте.”

         Аллах Теаля казва:

         §И се привържете всички за въжето на Аллах (Корана и Суннета) и не се разделяйте ...§-Сура Али Имран/3/:103.

         С това Аллах Теаля призовава за придържане към ислямски начин на живот, защото смъртта идва внезапно при човека и не трябва да го завари в положение, което е противно на изискванията на Исляма. Аллах Субханеху ве Теаля заповядва на Мухаммед (с.а.в) като казва:

         §(О, Мухаммед) Кажи: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост ­ аз и всеки, който ме последва...§/СураЮсуф:12:108./

         §Кажи: “Подчинете се на Аллах и на Пратеника! А отвърнете ли се ­ Аллах не обича неверниците. ”§-Сура Али Имран/3/:32.

         Това е пътят на вярата! Пътят на убеждението, знанието и разбирането! Пътя на светлината, в него е избавлението на човечеството!

         Онзи, който не е намерил този път, не е опознал своя Създател, не знае смисъла на своето съществуване, е в мрак. И ако не намери пътя за излизане от мрака, ще остане завинаги в него.

         В заключение изразяваме благодарност към Аллах Субханеху ве Теаля, че е отредил да бъдем от тези, които живеят под светлината на Исляма. Изразяваме възхвала към Него и го молим да ни напътства и дари с благоденствие в земния живот и да ни помилва и възнагради с Дженнет в отвъдния. Амин!

(1)

КЕЛИМЕТУ ТЕВХИД

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият,  Милосърдният!

         Хвала на Аллах, Господарят на световете. Той е единственият Създател, Владетел, Управител и единствено заслужаващ да Му се прави ибадет. Всички прекрасни имена и висши качества принадлежат на Него. Нека саляту селям да бъде върху Пратеника на Аллах - Мухаммед ибни Абдуллах, семейството му, неговите сподвижници и последователи.

         Уважаеми братя!

         Първото нещо, към което всички пратеници и пейгамбери (алейхимусселям) призоваваха своите народи, бе тевхида.

         Аллах Субханеху ве Теаля в Корани Керим казва:

         §И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друго истинско божество освен Мен! Правете ибадет [единствено] на Мен!”§ /Сура Енбия/21/:25./

         §...А им бе повелено да правят ибадет само на единствения Аллах. Няма истинско божество освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него!§ /Сура Тевбе/9/:31./

         Тевхида се изразява чрез думите: “Ля иляхе иллеллах Мухаммед Расулюллах.”-“Няма друго истинско божество освен Аллах и Мухаммед е Пратеник на Аллах”

         Това е базата, върху която се опират основите на Исляма. Заради нея Аллах Теаля изпрати Пратеници, низпосла Книги, узакони Ислямския ред, създаде везните, Дженнета, Джехеннема и взе обещание от хората в деня, когато ги сътвори. Всевишният Аллах казва:

         §И когато твоят Господар извади от синовете на Адем, от гърба им, тяхното потомство, ги накара да засвидетелстват за себе си: “Не съм ли Аз вашият Господар?”, казаха: “Да, свидетели сме.” Да не кажете в Деня на съживяването: “Бяхме нехайни за това!”§ /Сура Еараф/7/:172./

         Това свидетелство е предпазният щит между човека и наказанието на Аллах, границата между вярата и неверието, и е ключът, с който се влиза в Исляма и Дженнета.

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

         “Аллах Субханеху ве Теаля е забранил  на Огъня да гори онзи, който изрече, че няма друго истинско божество освен Аллах и да цели с това задоволството на Аллах”/Бухари и Муслим./

         Тевхида е една крепост, от която започва пътят към Аллах. Пейгамберинът (с.а.в), изпращайки Муаз (р.а) с мисия за Йемен, му казал:

(2)

         “Ти отиваш при хора на писанието и нека първото нещо, към което ще ги призовеш, е да засвидетелствуват, че няма друго истинско божество освен Аллах. Ако те се подчинят на това, извести ги, че Аллах Теаля им е заповядал петкратен намаз в денонощието. Ако се подчинят и на това, извести ги, че Аллах им е заповядал да дават зекят, който се взема от богатите и се дава на бедните. Пази се от (злоупотреба)  със скъпоценните им имущества, ако те са покорни. И се страхувай от клетвата на угнетения, защото няма преграда между нея и Аллах (т.е тя се приема).”/Бухари и Муслим./

          Уважаеми братя!

         Една постройка не може да е здрава и стабилна без да има здрави основи. Така в Исляма са и словата “Ля иляхе иллеллах Мухаммедур- Расулюллах.”.

         Аллах Теаля казва:

         §Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли тагута и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.§ /Сура Бакара /2/: 256./

           Тагут е всичко, което отклонява от пътя на Аллах, като шейтани, идоли, хора и т.н.

         Аллах Теаля казва:

         §За никого не ще има застъпничество, освен за онези, които получиха обещание от Всемилостивия.§ - Сура Мерйем/19/:87.

           обещанието са словата “Ля иляхе иллеллах Мухаммедур-Расулюллах.” /Предадено от Ибни Аббас./

         Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:  

((أفضل الدعاء دعاء يوم عرفة, و أفضل ما قلت أنا و النبيون من قبلي: لا اله الا الله وحده لا شريك له.)) ـ رواه اللإمام مالك في الموطأ.

         “Най-превъзходната дуа е дуата в деня на Арафат, а най-превъзходното, което аз и Пейгамберите преди мен сме казали, е: “Ля иляхе иллеллах вахдеху ля шерике лех”-“Няма друго истинско божество освен Аллах, Той е един-единствен и няма съдружник. ” /Имам Малик./

((قال موسى عليه السلام يا رب علمني شيئا أذكرك به, قال يا موسى قل: لا اله الا الله. قال: يا رب كل عبادك يقولون هذا. قال: يا موسى لوأن السماوات السبع و عامرهن غيري, و الأرضين السبع في كفة, و لا اله الا الله في كفة مالت بهن لا اله الا الله.)) ـ رواه ابن حبان و حاكم و صححه.

         “Муса алейхисселям рекъл: О, Господарю мой! Научи ме на нещо, с което да те споменавам! Аллах Теаля казал: О, Муса! Кажи: Ля иляхе иллеллах. Муса алейхисселям рекъл: О, Господарю! Всички хора казват това.

(3)

Аллах Теаля отговорил: О, Муса! Ако седемте небеса и земи и всичко, което е в тях, без Мен, бъдат събрани в едното блюдо на везните, а в другото бъдат поставени словата “Ля иляхе иллеллах”, то блюдото с “Ля иляхе иллеллах” ще натежи.”/Ибни Хиббан и Хаким./

         Всички призиви на Пейгамберина ни (с.а.в) са базирани върху “Ля иляхе иллеллах.”  С това той превъзпита своята общност, формира ново поколение, което безпрекословно и искрено прави ибадет на Аллах Теаля, и е далеч от ширк. Преди изпращането на Мухаммед (с.а.в)  човечеството е живяло в невежество и заблуда,  царяла анархия в религията, били разпространени суеверия. Хората приемали за божества идоли, изработени от дърво, камък, глина, фурми, тесто и др. Търсели от тях помощ, благоденствие и благополучие. А когато изпадали в беда и нещастие, ги изоставяли.  

         Всевишният Аллах казва:

         §А вместо Него [неверниците] приеха божества, които нищо не творят, а те са сътворени, и не владеят за себе си нито вреда, нито полза и не владеят нито смърт, нито живот, нито съживяване.§ /Сура Фуркан/25/:3./

         Пратеникът на Аллах (с.а.в) възобнови тази права и велика религия с думите: “Ля иляхе иллеллах” и призова цялото човечество под този девиз. Всевишният Аллах казва:

         §...кое е по добро-разни божества или Аллах, Единосъщият, Покоряващият??§/Сура Юсуф/12/:39./

         Тевхида е причината за изпращането на Корана, в него се разяснява за неговата необходимост, структура и онова, което му противоречи.

         Думите “Ля иляхе иллеллах” не трябва да бъдат изказвани само с устата, без да оказват влияние върху поведението и делата на човека. Тяхното значение, както теоретически, има и практически характер. Тези слова имат определени изисквания и са свързани с определени шериатски постановления. Изискват твърдо приемане само на божествеността на Аллах Теаля и отдалечаване от езичеството, искреност в ибадета и освобождаване на сърцето от всичко, което не е свързано с Всевишния Аллах. Ето затова в Исляма е забранено обожаването на идоли, паметници, хора, животни и приемане за свещени разни гробници, мавзолеи, текета и др. Забранено е да се прави подчинение на когото и да е от създанията при положение, че ще бъде в противопоставяне на Аллах Аззе ве Джелле.

         Всички ибадети като: почит, възвеличаване, обич, страх, надежда, уповаване, желание и други, трябва да се извършват само в името на Аллах.

         Най-много да обичаме Аллах. Да не се страхуваме от никого, освен от Него. Да се надяваме единствено на Него. Да искаме опрощение за нашите прегрешения само от Него. Да се кълнем само в името на Него и

(4)

 в Негово име да колим курбан. Не е позволено да се вярва на магьосник, нито да се ходи на врачка, нито да се следват предсказанията на гадателя, който претендира, че знае тайните и че уж предпазва от злото и допринася полза. Трябва да се знае, че гадателят е лъжец, защото Аллах Теаля казва:

         §Кажи: “Никой на небесата и на земята не знае тайнственото, освен Аллах. И не ще усетят те кога ще бъдат съживени. § /Сура Немл/27/: 65./

         §А ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, и е подчинил слънцето и луната, ще рекат: “Аллах!” Тогава защо биват подлъгвани?§/Сура Анкебут/29/:61./

         Затова ако някой каже: “Знам и вярвам, че Аллах е Създателят и Даващият средствата за препитание, но не желая да правя ибадет на Него,” то този човек не се счита за мюсюлманин, защото неверниците и езичниците по времето на Пейгамберина (с.а.в) знаеха и казваха, че Аллах е Създателят и Даващият средствата за препитание и въпреки това не бяха наречени мюсюлмани, а езичници. Те разбираха великото съдържание на тези слова въпреки невежеството и заблудата, в която живееха. Всевишният Аллах казва:

         §И ги отрекоха с гнет и надменност, въпреки че душите им се убедиха в тях. Виж какъв е краят на сеещите развала!§/Сура Немл/27/:14./

         §Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително.” И си тръгнаха знатните от тях: “Вървете и отстоявайте вашите богове! Именно това се възнамерява.§/Сура Сад/38/:5,6,7./

         И днес подобие на това са лицемерите, които изричат тези слова и се стараят да се представят за мюсюлмани, но в действителност те са далеч от Исляма и той е далеч от тях. Тънат в мрака на неверието, затова ще бъдат на дъното на Джехеннема и няма да има избавител за тях. Всевишният Аллах казва:

(5)

         §Тези са, които купуват заблудата вместо напътствието. Ала нито търговията им печели, нито са на правия път.§/Сура Бакара/2/:16./

         Това е едно ярко и точно предаване смисъла и значението на израза Ля иляхе иллеллах,” но за голямо съжаление днес мюсюлманите са твърде далеч от неговото значение и същност. Колко от тези, които изричат с езиците си, противоречат на практика?! Колко от тези, които казват: “Ние сме мюсюлмани?!” , съдружават с Аллах?! Правят обиколки на гробища, колят животни на определени гробове, вярват на магьосници, врачки,  гадатели и на много други шарлатани. Това са неща,  които ни заобикалят, които виждаме и  слушаме постоянно. Така хората се заблуждават, като си въобразяват, че това ще ги предпази от злото и ще им донесе полза, а всичко това влиза в списъка на ширка (съдружаването).

         Колко от тези, които казват: “Ние сме мюсюлмани?!”, не кланят намаза и не дават зекята. Нито пък се замислят, че ще дойде ден, в който ще напуснат този свят и ще се завърнат при Онзи, Който ги е сътворил.

         На Хасан ел-Басри (Аллах да го помилва) бе казано: “Хората говорят, че който каже “Ля иляхе иллеллах”, ще влезне в Дженнета”. А той отговорил: “Който каже “Ля иляхе иллеллах”  и изпълни изискванията и фарзовете,  тогава ще влезне в Дженнета".

         Молим Аллах Субханеху ве теаля да пречисти нашите сърца от лицемерие и небрежност. Да ни помогне да съчетаем думи и дела и да ни пази от ширк.   Амин!

***

(1)

ЗНАЧЕНИЕ И ПРЕВЪЗХОДСТВО НА

“ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ МУХАММЕД РАСУЛЮЛЛАХ”

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Слава на Аллах, възхваляваме Го, за подкрепа и прошка Него молим. Аллах да ни опази от злините на нашите души и от лошите ни дела. Когото Аллах напъти, него никой не ще заблуди. Когото Аллах остави в заблуда, него никой не ще напъти. Свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах, Единственият, няма Той съдружник и свидетелствам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и Пратеник.

         Уважаеми братя!

         Засвидетелствуването ”Ля иляхе иллеллах Мухаммед Расулюллах” - ”Няма друго истинско божество освен Аллах” са най-превъзходните думи, които Пейгамберите (алехимусселям) са изричали, изрича ги и всеки мюсюлманин. С тях се встъпва в Исляма и се открехват вратите на щастието и спасението в земния и отвъдния живот. Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((... أفضل ما قلت أنا و النبيون من قبلي: لا اله الا الله وحده لا شريك له.)) ـ رواه اللإمام مالك.

         “...най-превъзходното, което аз и Пейгамберите преди мен сме казали, е: “Ля иляхе иллеллах вахдеху ля шерике лех”-“Няма друго истинско божество освен Аллах, Той е един единствен и няма съдружник. ”/Имам Малик./

         Значението на ”Ля иляхе иллеллах”е: вяра и потвърждение, че няма друго истинско божество, което да заслужава ибадет, освен Аллах Теаля. От изискванията на ”Ля иляхе иллеллах” е да се знае с твърдо убеждение, че Той, Аззе ве Джелле е единственият Творец и Даващият средствата за препитание. Той съживява и  умъртвява, допринася полза и нанася вреда.

         Аллах Теаля казва:

         §    Той е Аллах ­ Сътворителят, Изкусният, Ваятелят! Негови са най-прекрасните имена...§/Сура Хашр/59/:24./

         Словата ”Ля иляхе иллеллах” са съчетани от:

         1. Отричане.

         С думите “Ля иляхесе отричат всички божества, на които се прави ибадет, освен    Аллах Теаля.

         2. Потвърждение.

         С думите ” иллеллах” се потвърждава, че Аллах Теаля е единствено истинско божество. Всевишният Аллах казва:

(2)

         §Така е, защото Аллах е Истината, а онова, което зоват вместо Него, е лъжата. Аллах е Всевишният, Превеликият.§-/Сура Хадж/22/:62./

         Израза ”илях” не значи само създател, както са казвали неверниците от племето Курейш, измежду които бе изпратен Пейгамберинът (с.а.в). Те признаваха, че Аллах е Създател, но отричаха ибадетите да бъдат изцяло посветени на Него. Всевишният Аллах в следния айет известява за техните думи, като казва:

         §Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително.”§/Сура Сад/38 /:5./

         Значението на израза ”Мухаммед Расулюллах.” е; цялостно признаване, че Мухаммед (с.а.в) е раб на Аллах и Негов Пратеник до всички хора. Аллах Теаля казва:

         § Кажи: О, хора! Наистина  аз съм пратеник на Аллах до всички вас.§/Сура Еараф/7/:158./

         Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((... و بعثت إلي الناس عامة.)) ـ رواه أحمد.

“...аз съм изпратен до цялото човечество.”- Ахмед.

         От изискванията на този израз е: приемане на онова, което е известил, прилагане, което е заповядал, и отхвърляне, което е забранил. Аллах Теаля казва:

         §…И каквото Пратеникът ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието.§/Сура Хашр/59 /:7./

         §Кажи: “Подчинете се на Аллах и на Пратеника!” А отвърнете ли се, ­ Аллах не обича неверниците.§/Сура Али Имран/3/:32./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((من اطاعني فقد أطاع الله و من عصاني فقد عصى الله…)) ـ رواه مسلم4724

         Който се подчинява на мен, той се подчинява и на Аллах. А Който ми се противи, той се противи и на Аллах”/Муслим./

(( من أحدث في امرنا هذا ما ليس منه فهو رد)) رواه مسلم4467

         “Който въведе  нещо  ново в Исляма, което не е от него, то е отхвърлено.”- Муслим.

         Заради словата ”Ля иляхе иллаллах Мухаммед Расулюллах” Аллах Теаля създаде човека, изпрати Пратениците, низпосла Книгите и сътвори Дженнета и Джехеннема.

(3)

         В тези думи се съдържат много добродетели и ползи за онези, които са запознати  с истинският им смисъл и се съобразяват с изискванията залегнали в тях. Но за много от хората тези слова няма да са от полза и не ще имат възможността да ги изкажат преди смъртта, поради това че не са били искрени и са вършили грехове. Техните дела на Ахирета няма да бъдат приети. Аллах Теаля казва:

         § И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.§/ Сура Фуркан/25/:23./

         Ибни Реджеб (рахимехуллах) казва:

         “Когато сърцето се изпълни с искреност и твърда убеденост в значението на “Ля иляхе иллеллах Мухаммед Расулюллах”, в него трябва да се утвърди съгласието за правене на ибадет към Аллах Теаля с уважение, боязън и опасение, обич и надежда…В случай, че това е така, в това сърце не трябва да има обич, желание и търсене на по-различно от онова, което Аллах обича и желае. Тогава в него ще се прекъснат всички страсти, желания и внушения от шейтаните измежду джиновете и хората. Когато човек обича Аллах и Му се подчинява, обича и мрази заради Него, то Той е истинското му божество. А когато човек обича нещо друго, освен Аллах Теаля и  му се подчинява, обича и мрази заради него, то това е неговото божество. А пък който обича страстите си, обича и мрази заради тях, то те са неговото божество. Аллах Теаля казва:

         §Не виждаш ли онзи, който приема страстта си за божество? Нима над него си покровител?§/Сура Фуркан/25/:43./

         Ето затова този израз ще е от полза само за онзи, който го изрича с убеждение и следва изискванията, залегнали в него.

         Вехб ибни Мунеббих бил запитан:

         “Словата ”Ля иляхе иллеллах” не са ли ключът за Дженнета?!” Той отговорил: “Да! Но всеки ключ си има зъби. Когато ключът е със зъби, ще отвори, но ако е без зъби, няма да може.”

         Зъбите на ключа, споменат в по-горните думи, са: кланяне на намаза, даване на зекята, говеене в месеца Рамадан, изпълнение на Хаджилъка и др.
         Един човек попитал Пейгамберина (с.а.в):
         “О, Пратенико на Аллах! Извести ме за деяние, което ще ме вкара в Дженнета? Той (с.а.в) му отговорил:

((تعبد الله و لا تشرك به شيئا و تقم الصلاة و تؤتي الزكاة و تصل ذا رحمك)) رواه مسلم ـ 106.

         “Прави ибадет на Аллах и не съдружавай нищо с Него, кланяй намаза, давай зекята и поддържай роднинските си връзки”/Муслим./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((بنى الإسلام على خمس: شهادة أن لا إ له الاّ الله و أن محمدا  رسول الله و إ قام الصلاة و إيتاء الزكاة و حج البيت و صوم رمضان)) ـ رواه مسلم ـ113 .

(4)

         “Ислямът е изграден върху пет основи: Засвидетелстване, че няма друго истинско божество, освен Аллах, и че Мухаммед (с.а.в) е  Негов Пратеник, кланяне на намаза, даване на зекята, извършване на хаджилъка и говеене през месец Рамадан.”/ Муслим: 113./

         От този хадис става ясно, че засвидетелстването е най-високата степен на вярването и първата основа на Исляма. С него Аллах Теаля ще предпази от Огъня искрените, които спазват неговите изисквания и ще ги вкара в Дженнета.

         Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

((من شهد أن لا إله إلا الله و أنّ محمدا رسول الله حرم عليه النار))

         “Аллах ще предпази от Огъня онзи, който засвидетелства, че няма друго истинско божество освен Аллах, и Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е Негов Пратеник.”/ Муслим./

((من مات و هو يعلم أنه لآ إله إلا الله دخل الجنة)) رواه  مسلم  135

         “Който (с убеждение) знае, че няма друго истинско божество освен Аллах и умре, ще влезне в Дженнета.”- Муслим.

         Моля Аллах Теаля да ни отреди от онези, които изричат от все сърце и душа ”Ля иляхе иллеллах Мухаммед Расулюллах”, знаят неговото значение и спазват изискванията му. Нека този израз бъде за нас назъбеният ключ, с който ще ни се отворят вратите на Дженнета. Амин!

(1)

УСЛОВИЯ НА

“ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ

МУХАММЕД РАСУЛЮЛЛАХ”

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Слава на Аллах, възхваляваме Го,  за подкрепа и прошка Него молим. Аллах да ни опази от злините на нашите души и от лошите ни дела. Когото Аллах напъти, него никой не ще заблуди. Когото Аллах остави в заблуда, него никой не ще напъти. Свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах, Единственият, няма Той съдружник, и свидетелствам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и Пратеник.

         Уважаеми братя!

         Символът на вярата е съчетан от две части:  

         1.”Ля иляхе иллеллах...”-”Няма друго истинско божество освен Аллах...”

         2.”...Мухаммед Расулюллах.” - Мухаммед (с.а.в) е Пратеник на Аллах.

         Първата част от символа на вярата - ”Ля иляхе иллеллах...” има седем условия, които мюсюлманинът трябва да изпълни, за да се възползва от изричането на тези думи в земния и отвъдния живот. На земята, човек с изричането й влиза в Исляма, а в Съдния Ден ще бъде избавен от Огъня и вкаран в Дженнета. Мюсюлманинът трябва да знае и  да се придържа към тези условия, без да им противоречи. Също, не е достатъчно само наизустяването и изброяването им. Задължително е мюсюлманинът да ги съблюдава и живее според тях. Седемте условия са:

         1. Знание.

         Да се знае значението на този израз и това, което се изисква от него, да се изпълни. Знание и потвърждение на истинската божественост на Аллах Теаля и отричане на измислените от хората божества. Ако човек изрече този израз и знае смисъла на това, което е промълвил с езика си и е убеден от все сърце, че ибадета трябва да се прави само на Аллах Теаля, тогава той е запознат със смисъла на ”Ля иляхе иллеллах”.

         Аллах Теаля казва:

         §И знай [о, Мухаммед], че няма друго истинско божество освен Аллах!…§/Сура Мухаммед /47/:19./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((من مات و هو يعلم أنه لا إله إلا الله دخل الجنة)) رواه  مسلم  135

         “Който знае, че няма друго истинско божество освен Аллах и умре, ще влезне в Дженнета”/Муслим:135./

         2. Силно убеждение.

         Изричането на ”Ля иляхе иллеллах” да бъде с пълна убеденост, без проникване на съмнения, внушавани от шейтаните. Аллах Теаля описва

(2)

истинските мюсюлмани, че са убедени във вярването си и не се колебаят, като казва:

          §Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват…§/Сура Худжорат/49/:15./

         Съмнението е качество, присъщо на лицемерите. Те не вярват в Аллах и Съдния Ден, техните сърца са изпълнени с колебания и постоянно се съмняват.

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((أشهد أن لا إله إلا الله و أني رسول الله لا يلقى الله بها عبد غير شاك فيها إلا دخل الجنة)) رواه مسلم 138  

         “Аз свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Аз съм Негов Пратеник. Човек, който не се съмнява в засвидетелствуването и умре, ще влезе в Дженнета.”/ Муслим./

         3. Приемане.

         Приемане на изискванията на ”Ля иляхе иллеллах” от все сърце и душа и прилагането им чрез ибадет към Аллах Теаля, Който казва:

         §Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас,...”§/Сура Бакара/2/:136./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((لا  يؤمن أحدكم حتى يكون هواه تبعا لما جئت به)) رواه الطبراني

         “Не е истински повярвал онзи от вас,  докато страстите му не последват онова, с което съм дошъл”/Табарани./

         Задължение е за онзи, който изрича тези думи, да ги приема и прилага, за да не бъде от онези, за които Аллах Теаля казва:

         §Когато им се рече: “Няма друго божество освен Аллах!”, те се възгордяваха. И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”§-Сура Саффат/37/:35-36.

         Към тази група хора спадат също и онези, които се противопоставят на някои Ислямски норми. Тях Аллах Теаля  ги призовава да приемат Исляма с всичките му постановления, казвайки:

         §О, вярващи, встъпете изцяло в Исляма и не следвайте стъпките на шейтана! Той е ваш явен враг.§/Сура Бакара/2/:208./

         Много хора знаят и са запознати със значението на този израз, но поради тяхното високомерие, горделивост и завист те не го приемат. Относно тях Аллах Теаля казва:

(3)

         §Ние знаем, че те наскърбява онова, което казват. Но не теб взимат за лъжец, а всъщност угнетителите отричат знаменията на Аллах.§/Сура Енам/6/:33./

         4.Покорство.

         Следване на всичко, което изразът ”Ля иляхе иллеллах” изисква, като съгласуване на думи с дела. Прилагане постановленията на Аллах в живота, без протакане и отлагане. Аллах Теаля казва:

 

         §И се обърнете към своя Господар, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.§/Сура Зумер/39/:54./

         Покорство към всичко онова, с което Расулюллах (с.а.в) е изпратен, да бъде обичан и следван. Той (с.а.в) казва:

(( لا يؤمن أحدكم حتى أكون أحبّ إليه من ولده و والده و الناس أجمعين))- رواه مسلم

         “Не е истински повярвал онзи от вас, за когото не съм по-обичан от децата му, неговите родители и останалите хора.”-/Муслим:167./

         5.Потвърждаване.

         Сърцето трябва да потвърждава това, което езикът казва. Когато това се осъществи, човекът ще прилага онова, което е дошло в Корана и Суннета на Пейгамберинът (с.а.в).

         Аллах Теаля казва:

         §О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!§/Сура Тевбе/9/:119./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((من شهد أن لا إله إلا الله صادقاً بها دخل الجنة)) رواه أحمد

         “Който засвидетелствува, че няма друго истинско божество освен Аллах, и го потвърди с делата си, ще влезне в Дженнета”/Ахмед./

         Който изрече тези думи и сърцето му не ги е потвърдило, такъв човек е лъжец, двуличник и неверник. Аллах Теаля разобличава подобни, като казва:

         §А някои от хората казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.” Ала те не са вярващи. Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си, без да усетят.§/Сура Бакара/2/:8-9./

         6. Искреност.

         С чисто намерение, човек да пречисти думите и делата си от всички петна на многобожието и искрено да търси задоволството на Аллах Теаля. В тях не трябва да има самоизтъкване, лична изгода и други подобни. Аллах Теаля казва:

         §И бе им повелено да правят ибадет единствено на Аллах, предани Нему в религията…§-Сура Бейне/98/:5.

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((أسعد الناس بشفاعتي من قال لآ إله إلا الله خالصا من قلبه أو نفسه)) رواه البخاري

(4)

         “Поради моето застъпничество, най- щастлив измежду хората  ще е онзи, който изрече от все сърце и душа ”Ля иляхе иллеллах.”/Бухари./ 

         Ако човек изрича без искреност “Ля иляхе иллеллах…” и не действа според изискванията, залегнали в него, то те не му допринасят никаква полза. Аллах Теаля казва:

         §И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.§-Сура Фуркан/25/:23.

         §Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.§/Сура Ниса/4/:48./

         7. Обич.

         Обич, уважение и привързаност към израза ”Ля иляхе иллеллах”. Също обич и уважение към онези, които са се привързали към него, начело с Мухаммед (с.а.в). Обичта към него да е по-силна от обичта към себе си, богатството, семейството и децата. Аллах Теаля казва:

         §Кажи: [о, Мухаммед] “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви…§-Сура Али Имран/3/:31.

        Пейгамберинът (с.а.в), пояснява стойността на обичта към него в Исляма, че е причина за щастие и избавление на човека, и главното  условие за осъществяване на вярването му. Той (с.а.в) казва:

(( لا يؤمن أحدكم حتى أكون أحبّ إليه من ولده و والده و الناس أجمعين)) رواه مسلم167

         “Не е истински повярвал онзи от вас, за когото не съм по-обичан от децата му, неговите родители и останалите хора.”/Муслим:167./

((ثلاث من كنّ فيه وجد حلاوة الإيمان: أن يكن الله ورسوله أحبب إليه مما سواهما, و أن يحب العبد لا يحبه الا لله, و أن يكره أن يعود في الكفر بعد إذ أنجاه الله منه كما يكره أن يقذف في النار.)) ـ البخاري و مسلم.  

         “Три неща когато се намират у някого, е открил сладостта на вярата: Да обича най-много  Аллах  и   Неговия  Пратеник  от всичко останало. Да обича мюсюлманина, не заради друго освен за Аллах. Да се отвращава от връщане към неверието, след като Аллах го е избавил от него, така както се отвращава от това, да бъде хвърлен в огъня.”/Бухари и Муслим./

         И най вече! Най-силната и несравнима  обич, трябва да бъде към Аллах Теаля, Който казва:

 

         §А някои от хората приемат други божества вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които са повярвали, най-силно обичат Аллах…§/Сура Бакара/2/:165./

         Тези, които ненавиждат и мразят онова, което е низпослано, за тях Аллах Аззе ве Джелле казва:

(5)

         §Това е, защото възненавиждат низпосланото от Аллах и затова Той прави безплодни делата им.§/Сура Мухаммед/47/:9/

         Втората част от символа на вярата - ”...Мухаммед Расулюллах.” също има условия, които трябва да се спазват. Те са:

         1.Пълно убеждение и признаване посланието на Пейгамберина (с.а.в).  

         2.Произнасяне с езика, че той е последният Пратеник на Аллах.

         3.Следване и прилагане на онова, което е заповядал, и оставяне на това, което е забранил.

         4.Потвърждаване на отминалите и настоящи неща, за които той е известил.

         5. Силна обич към него (с.а.в), различна от обичта към себе си, богатството, децата, родителите и всички останали хора.

         6. Предпочитане на думите му пред  думите на когото и да е друг от хората и прилагане на неговия суннет.   

         Молим Аллах Теаля да ни отреди да бъдем от онези, които изричат от все сърце и душа ”Ля иляхе иллаллах Мухаммед Расулюллах”, знаят неговото значение и спазват изискванията му. Нека този израз бъде назъбеният ключ, с който ще ни се отворят вратите на Дженнета. Амин!

***

(1)

УСЛОВИЯ НА

“ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ

МУХАММЕД РАСУЛЮЛЛАХ”

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Слава на Аллах, възхваляваме Го,  за подкрепа и прошка Него молим. Аллах да ни опази от злините на нашите души и от лошите ни дела. Когото Аллах напъти, него никой не ще заблуди. Когото Аллах остави в заблуда, него никой не ще напъти. Свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах, Единственият, няма Той съдружник, и свидетелствам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и Пратеник.

         Уважаеми братя!

         Символът на вярата е съчетан от две части:  

         1.”Ля иляхе иллеллах...”-”Няма друго истинско божество освен Аллах...”

         2.”...Мухаммед Расулюллах.” - Мухаммед (с.а.в) е Пратеник на Аллах.

         Първата част от символа на вярата - ”Ля иляхе иллеллах...” има седем условия, които мюсюлманинът трябва да изпълни, за да се възползва от изричането на тези думи в земния и отвъдния живот. На земята, човек с изричането й влиза в Исляма, а в Съдния Ден ще бъде избавен от Огъня и вкаран в Дженнета. Мюсюлманинът трябва да знае и  да се придържа към тези условия, без да им противоречи. Също, не е достатъчно само наизустяването и изброяването им. Задължително е мюсюлманинът да ги съблюдава и живее според тях. Седемте условия са:

         1. Знание.

         Да се знае значението на този израз и това, което се изисква от него, да се изпълни. Знание и потвърждение на истинската божественост на Аллах Теаля и отричане на измислените от хората божества. Ако човек изрече този израз и знае смисъла на това, което е промълвил с езика си и е убеден от все сърце, че ибадета трябва да се прави само на Аллах Теаля, тогава той е запознат със смисъла на ”Ля иляхе иллеллах”.

         Аллах Теаля казва:

         §И знай [о, Мухаммед], че няма друго истинско божество освен Аллах!…§/Сура Мухаммед /47/:19./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((من مات و هو يعلم أنه لا إله إلا الله دخل الجنة)) رواه  مسلم  135

         “Който знае, че няма друго истинско божество освен Аллах и умре, ще влезне в Дженнета”/Муслим:135./

         2. Силно убеждение.

         Изричането на ”Ля иляхе иллеллах” да бъде с пълна убеденост, без проникване на съмнения, внушавани от шейтаните. Аллах Теаля описва

(2)

истинските мюсюлмани, че са убедени във вярването си и не се колебаят, като казва:

          §Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват…§/Сура Худжорат/49/:15./

         Съмнението е качество, присъщо на лицемерите. Те не вярват в Аллах и Съдния Ден, техните сърца са изпълнени с колебания и постоянно се съмняват.

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((أشهد أن لا إله إلا الله و أني رسول الله لا يلقى الله بها عبد غير شاك فيها إلا دخل الجنة)) رواه مسلم 138  

         “Аз свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Аз съм Негов Пратеник. Човек, който не се съмнява в засвидетелствуването и умре, ще влезе в Дженнета.”/ Муслим./

         3. Приемане.

         Приемане на изискванията на ”Ля иляхе иллеллах” от все сърце и душа и прилагането им чрез ибадет към Аллах Теаля, Който казва:

         §Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас,...”§/Сура Бакара/2/:136./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((لا  يؤمن أحدكم حتى يكون هواه تبعا لما جئت به)) رواه الطبراني

         “Не е истински повярвал онзи от вас,  докато страстите му не последват онова, с което съм дошъл”/Табарани./

         Задължение е за онзи, който изрича тези думи, да ги приема и прилага, за да не бъде от онези, за които Аллах Теаля казва:

         §Когато им се рече: “Няма друго божество освен Аллах!”, те се възгордяваха. И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”§-Сура Саффат/37/:35-36.

         Към тази група хора спадат също и онези, които се противопоставят на някои Ислямски норми. Тях Аллах Теаля  ги призовава да приемат Исляма с всичките му постановления, казвайки:

         §О, вярващи, встъпете изцяло в Исляма и не следвайте стъпките на шейтана! Той е ваш явен враг.§/Сура Бакара/2/:208./

         Много хора знаят и са запознати със значението на този израз, но поради тяхното високомерие, горделивост и завист те не го приемат. Относно тях Аллах Теаля казва:

(3)

         §Ние знаем, че те наскърбява онова, което казват. Но не теб взимат за лъжец, а всъщност угнетителите отричат знаменията на Аллах.§/Сура Енам/6/:33./

         4.Покорство.

         Следване на всичко, което изразът ”Ля иляхе иллеллах” изисква, като съгласуване на думи с дела. Прилагане постановленията на Аллах в живота, без протакане и отлагане. Аллах Теаля казва:

 

         §И се обърнете към своя Господар, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.§/Сура Зумер/39/:54./

         Покорство към всичко онова, с което Расулюллах (с.а.в) е изпратен, да бъде обичан и следван. Той (с.а.в) казва:

(( لا يؤمن أحدكم حتى أكون أحبّ إليه من ولده و والده و الناس أجمعين))- رواه مسلم

         “Не е истински повярвал онзи от вас, за когото не съм по-обичан от децата му, неговите родители и останалите хора.”-/Муслим:167./

         5.Потвърждаване.

         Сърцето трябва да потвърждава това, което езикът казва. Когато това се осъществи, човекът ще прилага онова, което е дошло в Корана и Суннета на Пейгамберинът (с.а.в).

         Аллах Теаля казва:

         §О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!§/Сура Тевбе/9/:119./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((من شهد أن لا إله إلا الله صادقاً بها دخل الجنة)) رواه أحمد

         “Който засвидетелствува, че няма друго истинско божество освен Аллах, и го потвърди с делата си, ще влезне в Дженнета”/Ахмед./

         Който изрече тези думи и сърцето му не ги е потвърдило, такъв човек е лъжец, двуличник и неверник. Аллах Теаля разобличава подобни, като казва:

         §А някои от хората казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.” Ала те не са вярващи. Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си, без да усетят.§/Сура Бакара/2/:8-9./

         6. Искреност.

         С чисто намерение, човек да пречисти думите и делата си от всички петна на многобожието и искрено да търси задоволството на Аллах Теаля. В тях не трябва да има самоизтъкване, лична изгода и други подобни. Аллах Теаля казва:

         §И бе им повелено да правят ибадет единствено на Аллах, предани Нему в религията…§-Сура Бейне/98/:5.

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((أسعد الناس بشفاعتي من قال لآ إله إلا الله خالصا من قلبه أو نفسه)) رواه البخاري

(4)

         “Поради моето застъпничество, най- щастлив измежду хората  ще е онзи, който изрече от все сърце и душа ”Ля иляхе иллеллах.”/Бухари./ 

         Ако човек изрича без искреност “Ля иляхе иллеллах…” и не действа според изискванията, залегнали в него, то те не му допринасят никаква полза. Аллах Теаля казва:

         §И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.§-Сура Фуркан/25/:23.

         §Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.§/Сура Ниса/4/:48./

         7. Обич.

         Обич, уважение и привързаност към израза ”Ля иляхе иллеллах”. Също обич и уважение към онези, които са се привързали към него, начело с Мухаммед (с.а.в). Обичта към него да е по-силна от обичта към себе си, богатството, семейството и децата. Аллах Теаля казва:

         §Кажи: [о, Мухаммед] “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви…§-Сура Али Имран/3/:31.

        Пейгамберинът (с.а.в), пояснява стойността на обичта към него в Исляма, че е причина за щастие и избавление на човека, и главното  условие за осъществяване на вярването му. Той (с.а.в) казва:

(( لا يؤمن أحدكم حتى أكون أحبّ إليه من ولده و والده و الناس أجمعين)) رواه مسلم167

         “Не е истински повярвал онзи от вас, за когото не съм по-обичан от децата му, неговите родители и останалите хора.”/Муслим:167./

((ثلاث من كنّ فيه وجد حلاوة الإيمان: أن يكن الله ورسوله أحبب إليه مما سواهما, و أن يحب العبد لا يحبه الا لله, و أن يكره أن يعود في الكفر بعد إذ أنجاه الله منه كما يكره أن يقذف في النار.)) ـ البخاري و مسلم.  

         “Три неща когато се намират у някого, е открил сладостта на вярата: Да обича най-много  Аллах  и   Неговия  Пратеник  от всичко останало. Да обича мюсюлманина, не заради друго освен за Аллах. Да се отвращава от връщане към неверието, след като Аллах го е избавил от него, така както се отвращава от това, да бъде хвърлен в огъня.”/Бухари и Муслим./

         И най вече! Най-силната и несравнима  обич, трябва да бъде към Аллах Теаля, Който казва:

 

         §А някои от хората приемат други божества вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които са повярвали, най-силно обичат Аллах…§/Сура Бакара/2/:165./

         Тези, които ненавиждат и мразят онова, което е низпослано, за тях Аллах Аззе ве Джелле казва:

(5)

         §Това е, защото възненавиждат низпосланото от Аллах и затова Той прави безплодни делата им.§/Сура Мухаммед/47/:9/

         Втората част от символа на вярата - ”...Мухаммед Расулюллах.” също има условия, които трябва да се спазват. Те са:

         1.Пълно убеждение и признаване посланието на Пейгамберина (с.а.в).  

         2.Произнасяне с езика, че той е последният Пратеник на Аллах.

         3.Следване и прилагане на онова, което е заповядал, и оставяне на това, което е забранил.

         4.Потвърждаване на отминалите и настоящи неща, за които той е известил.

         5. Силна обич към него (с.а.в), различна от обичта към себе си, богатството, децата, родителите и всички останали хора.

         6. Предпочитане на думите му пред  думите на когото и да е друг от хората и прилагане на неговия суннет.   

         Молим Аллах Теаля да ни отреди да бъдем от онези, които изричат от все сърце и душа ”Ля иляхе иллаллах Мухаммед Расулюллах”, знаят неговото значение и спазват изискванията му. Нека този израз бъде назъбеният ключ, с който ще ни се отворят вратите на Дженнета. Амин!

***

(1)

СВЕЩЕНИЯТ КОРАН – ПОСЛАНИЕ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ КЪМ ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господаря на световете. Нека саляту селям да бъде за Мухаммед Мустафа (саллеллаху алейхи ве селлем), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.                   

         Уважаеми братя!

         Свещеният Коран е най-големият дар от Всевишния Аллах за човечеството. Неговата популярност и влияние в нашия живот все повече се увеличава, за което ние изказваме почит и благодарност на Всевишния Аллах. Той изпрати най-почтения и последен от пратениците си - Мухаммед (с.а.в.) с най-превъзходното послание - Корани Керим, като милост за хората, и каза:

         §Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммед] ­ благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучават разумните хора... §/Сура Сад/38/:29./

         Тази книга е светлина от Аллах, озаряваща пътя на човечеството към щастие в земния и отвъдния живот. 

         Всевишният Аллах казва:

         §О, хора, при вас дойде поучение от вашия Господар и изцеление на онова, което е в гърдите, и напътствие, и милосърдие за вярващите. §/Сура Юнус/10/:57./

         Напътствията на Корани Керим са поука и лек  за  проблемите,  възникващи  пред  човека.

В привързаността към неговите решения и повели е ключът към щастието, спокойствието и мира. Те са мечта и цел на всеки човек - вярващ или безверник, добър или лош. Но Аллах Теаля е отредил да бъдат дял само на онези, които са искрено вярващи и добри. Всевишният Аллах казва:

         §На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда, по-хубава от онова, което са вършили.§/Сура Нехл/16: 97./

(2)

         За вярващия човек Корани Керим е духовно и материално съкровище и извор на благоденствие за този и отвъдния свят. Посредством него, сърцата и душите намират мир и спокойствие. Аллах Теаля казва:

         §...О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват. За онези, които вярват и вършат праведни дела, ще има блаженство и прекрасно завръщане.§/Сура Раад/13/:28,29./

         Повече от четиринадесет века Коранът е предизвикателство за човека да сътвори нещо подобно, ако се съмнява в посланието на Аллах. Но на всеки е ясно, че това не е по силите му. Всевишният Аллах казва:

         §Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.”§/Сура Исра/17/:88./

         Относно Корани Керим правдивият французин  Морис  Парле  казва:   Красотата на Корана    всеки   ден   все   повече  се  увеличава, мъдростите и тайните в него са неизчерпаеми. Коранът е една почтена книга, книга възпитател. Коранът е съкровище на думи, Коранът е океан на знание, Коранът е отличен с чистота, красноречие, смисъл и величие. Коранът е красноречиво чудо над всякаква критика.”

         За да разберем какъв е приносът на Корани Керим към човечеството, трябва за миг да погледнем към времето преди неговото идване. Това е епоха на невежество, идолопоклонничество, безверие и злодейство. Вярата в единствения Аллах, която била пренасяна чрез Пейгамберите и Пратениците, била забравена. Хората вярвали на идоли и духове, на слънцето и луната, на какви ли не други измислени божества. Много от човешките ценности като; нравственост, справедливост, добрина  и други, също били забравени. А развратът, алкохолизмът, блудството, лихварството, рушветчийството се ширели навсякъде. Враждата, проливането на кръв, грабежите, завистта, свирепостта и беззаконието били техен обичай и традиция.

         В този тежък момент Всевишният Аллах низпослал Корани Керим, за да извади хората от мрака на безверието и злините към пътя на вярата и добротворството – пътят водещ към щастие в земния живот и към Дженнета в отвъдния. Вслушвайки се в наставленията на Корани Керим и изпълнявайки ги, тези хора, които са били в тинята на

(3)

 невежеството се променили и се превърнали за кратко време в пример за подражание. Пример в отдадеността и послушанието им към Всевишния Аллах. Пример в науката и културата, във възпитанието и нравствеността, достойнството и справедливостта. Те напътствали вършенето на добро, забранявали нередностите и подтиквали хората към борба със злото.

         С появата на Корана се сриват стените на безверието, езичеството и злодейството. Променил се ходът на историята не само за арабите, а за цялото човечество.

         Корани Керим поставя основите на тевхида (единобожието), науката, благоденствието, морала, истината и справедливостта. Всевишният Аллах казва:

         §А които отказаха да обожават идолите и се разкаяха пред Аллах, за тях е благата вест. И благовести Моите раби, които слушат Словото и следват най-хубавото от него! Тези са, които Аллах е напътил и тези са разумните хора.§/Сура Зумер/39/:17,18./

         Първите мюсюлмани приемали Корани Керим и всички негови наставления като правилник в живота им, знаели неговата стойност и се възползвали от неговите напътствия и мъдрости. Те не приемали Корана и неговите айети като книга, която се чете само на мъртвите, нито пък ги вземали за украса, както това се практикува в днешно време. Техният живот бил в постоянна връзка с книгата на Аллах. Повече от времето си прекарвали в четене, наизустяване и размисъл върху Корани Керим. Заучавали значението на всеки айет и се стремели да вършат съзнателни дела. В едно от преданията си Месрук (р.а) казва:”Абдуллах ибни Месуд прочиташе една сура от Корана, след това ни я тълкуваше цял ден.”

         А Ибни Мсуд (р.а) казва: ”Когато някой от нас наизустеше десет айета, не минаваше по-нататък, докато не научеше тяхното значение.” Прави се предание, че е казал още: “Когато чуя пример от Корана и не го разбера, плача за себе си, защото Аллах Теаля казва:

         §Даваме Ние тези примери на хората, но ги проумяват само знаещите.§/Сура Анкебут/29/:43./

         По този начин сподвижниците на Пратеника (с.а.в) се превърнали в най-добрата общност, която е пример за хората. За тях Свещеният Коран не бил запазен и записан само на книга, а бил утвърден в сърцата и съхранен в поведението и делата им. Всевишният Аллах е казал:

(4)

         §Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах ... §/Сура Али Имран/3/:110./

         Те се издигнали и живеели в задоволство и спокойствие, защото били привързани към Корани Керим, подчинявали се и изпълнявали неговите повели и решения. Постигнали земното и отвъдно щастие, защото подреждали делата и характерите си съобразно нормите, определени от Корани Керим, и стриктно следвали Суннета на Мухаммед (с.а.в). Сърцата им били изпълнени с вяра и туптели в синхрон с изискванията на Корана и Суннета. Когато Айше (р.а) била попитана за характера на Мухаммед (с.а.в). Тя отговорила: ”Неговият характер бе Корани Керим.” Такива били и неговите последователи.

         Уважаеми братя! Не трябва да забравяме, че както предшествениците на ислямската общност са намерили истината и щастието, след като са поели  пътя на Корани Керим и Суннета на Пратеника (с.а.в), така тези напътствия са избавление и щастие за съвременния човек.

        Имам Малик казва: ”И последният от ислямската общност е благочестив единствено чрез онова, с което е бил благочестив първия от нея, и което тогава не е било религиозност, не е религиозност и днес.”

         Напътствията на Корана са валидни за всички  времена  и  се  отнасят  до  всички  хора. Чрез него съвременният човек може да разбере същността на живота, да намери истинския верен път и да се издигне над всички. И жалко е за онези, които затварят очите си, и не искат да се възползват от светлината на тази книга, като обричат живота си на мрак. Всевишният Аллах повелява:

         §Кажи [о, Мухаммед]: “Да ви известим ли за най-губещите по деяния, онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?” Те са онези, които отхвърлят знаменията на своя Господар и срещата с Него. Техните деяния се провалиха и не ще им отдадем тежест в Деня на Киямета. Това е възмездието за тях – Джехенемът, защото

(5)

отхвърляха и се подиграваха с Моите знамения и с Моите пратеници.§/Сура Кехф/18/:103-106./

         §А който се отдава на Аллах и благодетелства, той се е хванал за най-здравата връзка. При Аллах е завръщането на делата.§-Сура Люкман/31/:22.

         Молим Всевишния Аллах за успех и устойчивост във вярата и да отреди на всички живот, който да е съобразен с повелите на Корана и Суннета. Молим се, още казвайки: Я! Рабби. Не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил! Дари ни с милост от Теб, Ти си Вседаряващият! Амин!

***

(1)

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА МЮСЮЛМАНИТЕ КЪМ

ПРАТЕНИКА НА АЛЛАХ

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах Всемилостивият, Милосърдният!

         Благодарността и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на световете, Който ни сътвори, дари с безброй благоденствия и напъти в Исляма. Свидетелствувам, че няма друго истинско божество освен Него, Той е един единствен и няма съдружник. Също свидетелствувам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е раб и пратеник на Аллах. Изпратен с ясното послание и истинската религия към цялото човечество. Представил и разяснил всичко, което му е низпослано от Всевишния Аллах. Благовестител с Дженнет подчиняващите се и предупреждаващ непокорните със жестоко огнено наказание. Нека саляту селям да бъде за него, неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.

         Уважаеми братя!

         Изпращането на Пратеници и Пейгамбери е милост от Аллах Теаля и неоценим дар за човечеството. Всички те са  призовавали към религията на Аллах Теаля. Учили са хората и са им разяснявали вярването, ибадета, поведението и нравите.

         Мухаммед (с.а.в.) е последен от всички Пратеници и Пейгамбери. С неговото послание Аллах Теаля отмени предишните и повелите им остават невалидни.

         В следния айет Всевишният Аллах повелява на Пратеника (с.а.в.):

         § Кажи: “О, хора, аз съм Пратеникът на Аллах при всички вас ­ на Онзи, Чието е владението на небесата и на земята. Няма друго истинско божество освен Него. Той съживява и Той умъртвява...§/Сура Еараф/7/:158./

         Задълженията на мюсюлманите към Пратеника на Аллах (с.а.в.) са много,  а по-важните от тях са:

         1.Искрено да вярваме, че Мухаммед (с.а.в.) е раб и пратеник на Аллах Теаля и че всичко, за което е  известил и напътил, е истина. 

         Всевишният Аллах казва:

         §О, вярващи, бойте се от Аллах и вярвайте в Неговия Пратеник! Той ще ви даде двоен дял от Своята милост. И ще стори за вас светлина, с която ще вървите. И ще ви опрости. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.§/Сура Хадид/57/:28./

         Пратеникът на Аллах (с.а.в.) казва:

((والذي نفس محمد بيده لا يسمع بي أحد من هذه الأمة يهدي و لا نصرني ثم يموت و لم يؤمن بالذي أرسلت به إلا كان من أصحاب النار)) ـ رواه مسلم.

(2)

         “Кълна се в Онзи, в чийто ръце е душата на Мухаммед, всеки от тази общност, който чуе за мен, независимо дали е евреин или християнин, и умре неповярвал в посланието с което съм изпратен, ще бъде сред обитателите на Огъня.”/Муслим./

         2.Да бъдем покорни на Аллах Теаля и Неговия Пратеник.

         Всевишният Аллах казва:

        §...А който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, Той ще го въведе в градините на Дженнета, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно. Това е великото спасение. А който не се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, и престъпва Неговите граници, Той ще го въведе в Огъня. Там ще пребивава вечно и ще има унизително мъчение за него.§/Сура Ниса/4/:13,14./

         §О, вярващи,  покорявайте  се  на  Аллах и се покорявайте на Пратеника, и не погубвайте делата си!§/Сура Мухаммед/47/ :33./

         Пейгамберинът (с.а.в.) казва:

((من أطاعني فقد أطاع الله و من عصاني فقد عصى الله…)) ـ رواه مسلم.

         “Който се подчини на мен, той се е подчинил на Аллах. А който ми се противопостави, той се е противопоставил на Аллах”/Муслим./

         Ебу Хурейра (р.а.) разказва, че Пейгамберина (с.а.в.) е казал:

((كل الناس يدخل الجنة الا من أبى, قالوا يا رسول الله! و من يأبى! من أطاعني دخل الجنة و من عصاني فقد أبى.)) ـ رواه البخاري.

         “Всеки един от хората ще влезне в Дженнета, освен онзи който откаже.” Тогава бе попитан: “О, Пратенико на Аллах! А кой е онзи, който ще откаже!?” Той отговори: “Който ми се подчини, ще влезне в Дженнета, а който се противопостави, той е отказал.”/Бухари./

         3.Да следваме Пейгамберина (с.а.в.) във всички дела, за да се напътим.

         Всевишният Аллах казва:

         §Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.”§/Сура Али Имран/3/:31./

(3)

         §Пратеникът на Аллах е прекрасен образец за вас, ­ за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.§/Сура Ехзаб/33/:21./

         Пратеникът на Аллах  (с.а.в.) казва:

(فمن رغب عن سنتي فليس مني) ـ رواه البخاري

         “Който се отврати от моя суннет, не е от мен (не е мой последовател).”/Бухари./

         4. След обичта ни към Аллах Теаля, да обичаме най-много Пратеника (с.а.в.).

         Вярващият искрено обича Всевишния Аллах и Неговия Пратеник (с.а.в). Негова цел  в живота   е   да   спечели  удовлетворението  на Аллах Теаля, за да увенчае с успех земният си живот и да постигне спасение в отвъдния.  

         Всевишният Аллах казва:

         §Кажи: “Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и имоти, които сте придобили, и търговия, за която се плашите от застой, и жилища, които харесвате, са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах не напътва нечестивите хора.§/Сура Тевбе/9/:24./

         Пратеникът на Аллах (с.а.в.) казва:

(( لا يؤمن أحدكم حتى أكون أحبّ إليه من ولده و والده و الناس أجمعين))- رواه مسلم.

         “Не е истински повярвал онзи от вас, докато за него не съм по-обичан от неговите деца, родители и всички хора.”/Муслим./

         Който искрено обича Пратеника на Аллах (с.а.в.) ще бъде заедно с него в Дженнета.

         Когато един човек попитал Пратеника на Аллах (с.а.в.) за Съдния Ден. Той казал:

         “Какво си приготвил за него”? Човекът отвърнал: “О, Пратенико на Аллах! Не съм приготвил повече от задължените ми оруч, намаз, садака, но обичам Аллах и Неговия Пратеник”. Тогава той му казал:

(( فأنت مع من أحببت.)) ـ البخاري و مسلم.

         “...Ти си с онзи, когото обичаш...”/Бухари и Муслим./

         Пратеникът на Аллах (с.а.в.) казва:

((ذاق طعم الإيمان من رضي بالله ربا و بالإسلام دينا و بمحمد رسولا)) ـ مسلم.

         “Вкусил е сладостта на вярата онзи, който е приел Всевишния Аллах за Господар, Исляма - за религия и Мухаммед (с.а.в.) за Пратеник.”/Муслим./

((ثلاث من كنّ فيه وجد حلاوة الإيمان: أن يكن الله ورسوله أحب إليه مما سواهما, و أن يحب العبد لا يحبه إلا لله, و أن يكره أن يعود في الكفر بعد إذ أنجاه الله منه كما يكره أن يقذف في النار.)) ـ البخاري و مسلم.  

         “Три неща когато се намират у някого, е открил сладостта на вярата: Да обича най-много  Аллах  и   Неговия  Пратеник  от

всичко останало. Да обича мюсюлманина, не заради друго освен за Аллах. Да се отвращава от връщане към неверието, след като Аллах го е избавил от него, така както се отвращава от това, да бъде хвърлен в огъня.”/Бухари и Муслим./

         От признаците на обичта към Пратеника (с.а.в.) са: следване на неговият суннет, предпазване от забраните, изпълнение на заповедите,

(4)

спазване на обичаите и обредите, към които е напътил, и окачествяване с неговият велик нрав.

         5.Да почитаме Мухаммед (с.а.в).

          Всевишният Аллах казва:

         §Изпратихме те Ние [о, Мухаммед] за свидетел и благовестител, и предупредител, за да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник, и да Го] прославяте, и да Го почитате, и да Го възхвалявате сутрин и вечер.§/Сура Фетх/48/:8,9./

         §О, вярващи, не предварвайте Аллах и Неговия Пратеник, и бойте се от Аллах. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ. (Забранено е на думи или дела да се противоречи на Аллах и на Неговия Пратеник, или да се оповестяват еднолични решения по религиозни въпроси.)§/Сура Худжурат/49/:1./

         6.Да правим салят и селям  на Пратеника (с.а.в).

         Когато бъде споменато името му, да  се каже: Саллеллаху алейхи ве селлем или Аллахумме салли аля Мухаммед...”.

         §Аллах и Неговите меляикета благославят (правят салят и селям на)  Пейгамберина. О, вярващи, благославяйте го и вие и го поздравявайте с почит!§/Сура Ехзаб/33/:56./

         Пратеникът на Аллах (с.а.в.) е казал:

((من صلي عليّ صلاة صلي الله عليه بها عشرا)) ـ رواه مسلم.

         “Който направи на мен саляту селям един път, Аллах му прави за това десет пъти.”/Муслим./

         7.Да се обръщаме към напътствията на Пратеника (с.а.в.) за отсъждане на всеки възникнал спор в житейските и религиозните ни дела.   И   неговото   решение   да   бъде  съдник  помежду ни. Аллах Теаля повелява:

         §О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах (т.е. обърнете се към Корани Керим) и към Пратеника (неговия Суннет), ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход.§/Сура Ниса/4/:59./

         §Но не! ­ Кълна се в твоя Господар, ­ те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват.§/Сура Ниса/4/:65./

         8.Да знаем мястото и ролята на Пейгамберина (с.а.в.) във вярата.  

         Мюсюлманинът трябва да бъде твърдо убеден, че Мухаммед (с.а.в.) е най-превъзходният раб и пратеник на Аллах. Призовавал е хората по пътя на Аллах с Негово позволение и не е притежавал никакви божествени качества. Аллах Теаля казва:

         §Кажи: [о, Мухаммед] “Не владея за себе си нито полза, нито вреда, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех неведомото, щях да си увелича доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хора вярващи.§/Сура Еараф/7/:188./

(5)

         §Кажи: “Моят намаз и моят курбан, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господарят на световете. Няма Той съдружник. Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах.”§/Суура Енам/6/:162,163./

         Ве саллеллаху аля Небийна Мухаммед ве аля алихи ве есхабихи еджмеин.

***

(1)

ПОДИГРАВАНЕТО С РЕЛИГИЯТА

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Уважаеми братя!    

         Възхвалата е за Аллах, ние му изказваме благодарност, искаме помощ и опрощение от Него. Нека Аллах Теаля да ни подкрепи и предпази нашите души от морално падение, от лоши постъпки в нашите дела. Когото Аллах напъти, няма заблуда за него. А пък когото Аллах заблуди, няма напътствие за него. Аз свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах. Той е един и няма съдружник. Свидетелствувам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник.

         Най-правдивото слово е Книгата на Аллах, а най-доброто упътване е упътването на Мухаммед (с.а.в).    Най-лошите неща са измислиците в религията. Всяка измислица в Исляма е нововъведение, всяко нововъведение е заблуда, а всяка заблуда води към Огъня.

         Бойте се от Аллах и от Деня, в който ще се завърнете към Него, това е Ден, в който ще се потръби и ще бъдат съживени тези в гробовете, и ще бъдат разкрити всички мисли и намерения, и ще бъде отличен добрия от разпътника. Всевишният Аллах повелява: §Каквато и добрина да правите, Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!§ (Сура Бакара/2/: 197)

          Ислямът се стреми към общество, в което хората да се чувстват като братя, като едно цяло, като един орган, бдящ за сигурността си, както окото бди, за да предпази тялото от различните препятствия и несгоди, и всичко, което нанася безпокойство в живота и води до нещастие. Ислямът идва с един регламент, който гарантира запазването на пет необходимости за обществото: 1/Религията. 2/Честта. 3/Личността. 4/Разума. 5/Имуществото. Затова Ислямът поставя строги мерки и наказания, с които може да се осъществят на практика тези необходимости, които са от полза и интерес на обществото, и отхвърля всички порочни неща и интриги.

          Една от опасните болести, която се разпространява в битието на ислямската общност, както между отделните личности, така и в цялото общество, представлява сякаш огън, унищожаващ суха трева. Тя въвлича мюсюлманите в големи изпитания и нещастия, известна е под името: “Подигравка с Исляма и мюсюлманите “.

         Тя е опасна болест и голяма беда. В повечето случаи води към неверие и изкарва човека от Исляма. Към “подиграването” с религията спадат:

         1.Подиграване с Аллах Теаля и ругаенето Му.

         Вярата в Аллах е построена върху възвеличаване на Аллах.

         Ибну Теймийе (р.а) казва:

         Ругаенето това са  думи, с които се цели пренебрежение и унижение като: проклинане, оскърбление и други подобни в различното разбиране и убеждение на хората...”

(2)

         Ибну Кудама (р.а) казва:“Ругаенето на Аллах е неверие, без значение дали е на шега или пък на сериозно.”

         Бейдави казва: “Подигравката е надсмиване и пренебрежение”.                                                                                                                              

         Подигравката с Аллах е едно от нещата, които  анулират  вярата.

         2.Ругаене и подигравка с Пратеника Мухаммед (с.а.в).

         Ибну Теймийе (р.а) казва:

         ”При  ругаенето на  Пейгамбера се засягат няколко права; от една страна - правото на Аллах Субханеху ве Теаля, като се опровергава и не се вярва  на Неговия Пейгамбер (с.а.в) и се показва враждебност към най-приближения на Аллах. От друга страна - това е ругаене срещу  Книгата на Аллах и религията Му. Отхвърлянето и неприемането на думите на Пейгамбера (с.а.в) е отхвърляне и неприемане на словата на Аллах. Ругаенето на Аллах е неверие и излизане от Исляма без значение дали е на шега или на сериозно”.

         Мердави казва: “Който ругае Аллах и Неговия Пратеник (с.а.в) безспорно става  неверник-кяфир.”

         3.Ругаене и подигравка с есхабите - (сподвижниците на Мухаммед (с.а.в)).

         Ибну Хазм казва:Който ненавижда сподвижниците поради това, че са подпомогнали Пратеника на Аллах (с.а.в), той е неверник.”

         Субки казва:Ругаенето на всички сподвижници без съмнение е куфр (неверие ).

         4.Подигравка с ислямските учени и добрите мюсюлмани. 

         Подигравката с ислямските учени и добрите мюсюлмани се разделя на два вида:  

         Първо:Подигравката с моралните и физическите им черти е харам според думите на Всевишния Аллах:

         §О, вярващи, едни мъже от вас да не се подиграват с други! Може да са по-добри от тях. Нито жени - с жени! Може да са по-добри от таях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко само е лошо името нечестивост подир вярата! А които не направят покаяние тези са угнетителите. § - Сура Худжурат/49/: 11.

         Ибну Кесир казва: “Аллах Теаля е забранил  присмиването на хората, защото това е унижение и подигравка с тях.

         Мухаммед (с.а.в)  е казал: “Високомерието е: неприемане на истината и пренебрегване на хората. /Муслим/. 

         Второ:Подиграването с ислямските учени поради това, че са учени в Исляма, или подигравка с добрите мюсюлмани поради това, че искрено прилагат Исляма на практика и живеят с него. Ето това е куфр - неверие.

(3)

Подигравката с всичко Ислямско е подигравка с този, който е узаконил тази религия, а това е Аллах Субханеху ве Теаля. Всевишният Аллах казва:

          § Земният живот бе разкрасен за неверниците, а те се присмиват на вярващите. Но които са богобоязливи, ще бъдат над тях в Деня на възкресението, Аллах безмерно въздава комуто пожелае. §-Сура Бакара/2/: 212.

         Аллах Аззе ве Джелле е забранил подигравката и надсмиването и е предупредил за нравите на невежите, глупците и за онези, които са в явна заблуда. Така ще се установи ислямската общност върху праведност, обич, уважение и сериозност между отделните личности, далеч от недостатъците и нравите на невежите. Когато човек извърши престъпление с езика, е по-тежко, отколкото с друга част от тялото. Защото по-лесно е да се предпази от прелюбодеяние и други забранени неща, отколкото да си предпази езика от говорене на непристойни и нередни неща. Пейгамберинът (с.а.в) казва:

         “Когато някой измежду вас проговори дума, с цел благоволението на Аллах Теаля, той не може да си представи, че тази дума ще стигне до там, докъдето тя е достигнала. Заради нея Аллах му приписва цялото си благоволение чак до Деня, когато ще Го срещне. А пък когато някой друг измежду вас проговори дума, с която предизвика недоволството на Аллах, той не може да си представи, че тази дума ще достигне до там, докъдето тя е достигнала. Заради нея Аллах му преписва цялото си недоволство чак до Деня, когато ще Го срещне.”/Имам Ахмед,Тирмизи, Бухари и Муслим/.

         Пейгамберинът (с.а.в) е казал:

         “Когато човек проговори дума, с цел да разсмее насядалите около него, заради нея може да пропадне най-дълбоко в Огъня.”

         От тези споменати хадиси, а и от много други се вижда положението на пристрастените, които се подиграват и разсмиват хората, като изобретяват лъжи и се подиграват с мюсюлманите.

         Подигравката с религията е позната още от древни времена, ако погледнем внимателно историята на различните Пейгамбери и Пратеници на Всевишния Аллах, които са най-превъзходните хора измежду хората. Няма Пейгамберин и Пратеник, с който простолюдието да не се е подиграло. В това има утешение за мюсюлманите, които са привързани здраво към Сюннета на Пейгамберина и Корана, когато срещат същите проблеми в живота. Аллах Теаля казва:

(4)

         §И така на всеки Пейгамберин сторихме враг от престъпниците. Достатъчен е твоят Господар за водител и закрилник.§ /Сура Фуркан /25/:31.

         §И колко Пейгамбери изпратихме сред предците! И не е идвал при тях Пейгамберин, без да му се подиграят§ /Сура Зухруф/43/:6-7/

         §О горко на рабите! Не идва при тях Пратеник, без да се подиграят с него.§ /Сура Ясин/36/:30/

         Ако разгледаме житието на Мухаммед (с.а.в) ще видим присмиването и подигравките, които е срещнал от страна на езичниците в Мекка. А също така и от страна на двуличниците и неверниците, които населяваха Медина.  Аллах Теаля казва: §И видят ли те неверниците, подиграват ти се /като казват/: Този ли приказва за вашите богове? Те Напомнянето на Всемилостивия отричат.§ Сура Енбия/21/:36/ 

         Ибну Теймие (р.а) казва:

         Езичниците се подиграваха  и  надсмиваха на Пейгамберина (с.а.в) след като им забрани да съдружават Аллах с други божества. Те продължаваха да ругаят Пейгамберите, като им приписваха лудост, глупавост и заблуда, когато ги   призоваваха към вяра в един-единствен Създател. Това е така, защото съдружаването дълбоко се е вглъбило в душите им. Ще видите и подобни на тях, когато някой ги призове към вяра в единствен Господар, те му се  подиграват.”  

         Историческите източници са пълни с учудващи факти, изобразяващи отношението на езичниците и двуличниците спрямо  Мухаммед (с.а.в).  Той бил подложен на нападки и подигравки, наричали го: магьосник, ясновидец и луд поет. В деня на местността Табук  един мунафик казал:

         Ние не сме видели като тези наши четци на Корана, да имат интерес към нещо друго, така както се интересуват  за техните кореми, нито по-лъжливи и  по-страхливи пред врага!”

         С тези думи човекът целял Пейгамберина (с.а.в) а с четците на Корана - неговите сподвижници. Ауф Ибни Малик му казал: "Ти си двуличник! Сега ще известя за това Пейгамберина."  И заминал. Но когато пристигнал, разбрал, че Аллах  Субханеху  ве  Теаля  вече бил известил Своя Пратеник за случилото се със следния айет:

(5)

         §И ако ги попиташ, непременно ще рекат:”Само си бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: Нима на Аллах и на Неговите айети, и на Неговия Пратеник  сте се подигравали.§/Сура Тевбе/9/:65./

         След това същият човек пристигнал при Пейгамбера (с.а.в) и казал:

         О, пратенико на Аллах! Ние само си бъбрехме, забавлявахме и яздейки си говорехме, за да минава времето по пътя.

         Ибну Умер казва:

         “Като чели сега гледам към него, вървеше   успоредно  с  камилата на Пейгамбера (с.а.в) и камъните му причиняваха болка по краката, и казваше: Ние само си бъбрехме и се забавлявахме, а пък Пратеникът на Аллах (с.а.в) отговори: Нима на Аллах и на Неговите айети, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?! Вие не се оправдавайте! Станахте неверници, след като бяхте повярвали. – Той (с.а.в) не му каза нищо повече, нито пък се обърна към него. 

         Подиграването с ислямските обреди, принципи и закони, със сюннет от сюннетите, всичко това анулира вярата на този човек. Извежда човека от Исляма и го въвежда в неверие. Подиграването е най-големия грях и престъпление измежду различните противопоставяния.

         Разбира се, всеки мюсюлманин може да допусне грешка и да се противопостави, но подигравката произлиза само от онзи, който има мръсна душа, злоба и ненавист към Исляма и мюсюлманите.

         Такива се подиграват с всеки младеж, който се привърже здраво към Исляма и Сюннета. Подиграват се с всеки, който остави да му поникне брада, което е следване заповедта на Пейгамбера (с.а.в), който казва:

         Постъпете обратно на езичниците, пуснете брадите и скъсете мустаците. /Бухари и Муслим./  

         Пратеника на Аллах е проклел тези мъже, които се оприличават с жените, а и тези жени, които се оприличават с мъжете.  / Бухари/.

         Подигравката със сюннета, брадите, облеклото на мюсюлманите и т.н. в действителност е подиграване с онзи, който е узаконил всички тези принципи и закони, а това е Всевишният Аллах. Това е достатъчно за явно неверие.

         Още от самото начало на Исляма и до ден-днешен ислямските учени са на едно становище, че който се подиграва с Аллах, Исляма, Пейгамбера и с мюсюлманите, е неверник.

         Ибну Теймие казва:

         “Подиграването с Аллах, айетите Му, Неговия Пратеник - това е неверие. Този човек става неверник, след като е бил повярвал.”

         Ако човек се замисли, ще види, че причината за тази опасна болест в повечето случаи произлиза от:

         1.Омраза и злоба към тази велика религия - Исляма и към последователите й. 

         2.Ненавист към хората, които правят добро.

         3.Склонност към подигравка с другите хора.  

         4.Високомерие и себелюбие.

(6)

         5.Сляпо подражание на противниците на Исляма.

         В действителност тези, които се подиграват с Аллах, Неговия Пратеник и религия, мюсюлманите, ислямските принципи и повели, такива хора не нанасят вреда на никого, освен на самите себе си.

         Когато бъдат разкрити тайните и изявени всички мисли и намерения, тогава в този Ден ще съжаляват тези, които са се подигравали и присмивали на мюсюлманите. Всевишният Аллах казва:

         § И ще им се явят лошите последствия на онова, което са придобили, и ще ги обгради онова, което са подигравали.§ /Сура Зумер/39/:48/

         § Които огорчават Аллах и Неговия Пратеник, Аллах ги проклина в земния живот и в отвъдния, и е приготвил за тях унизително мъчение. А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.§ /Сура Ехзаб/33/:57,58/

         Ако погледнем действителността, в която се намираме днес, ще видим, че има много подигравки и присмех, както и отчуждаване един от друг. И всеки е с претенциите, че е най-добрият и най-превъзходният. Наред с всичко това не липсва и подиграването с религията на Аллах, Неговия пратеник, Корана, вярващите и с всичко ислямско. Също и колко много подигравки се подхвърлят по адрес на изпълняващите намаза! Колко лоши са тези думи, които излизат от устата на хора, които казват, че са мюсюлмани! Вие странете от всеки, който се подиграва с тази велика религия - Исляма, защото Аллах заповядва в Свещения Коран:

         §Той вече ви низпосла в Книгата: “Щом чуете да бъдат отричани знаменията на Аллах и да бъдат подигравани, не сядайте с неверниците, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях.” Аллах ще събере в Ада всички лицемери и неверници... § /Сура Ниса/4/:140./

***

(1)

ВАЖНОСТТА И ВЕЛИЧИЕТО

НА НАМАЗА В ИСЛЯМА

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах Всемилостивият, Милосърдният!

         Хвала на Всевишния Аллах, единственият Господар на световете, само на Него правим ибадет и Него за напътствие и помощ зовем. Той опрощава всички прегрешения, морално извисява и опазва от злините онези, които следват Неговите напътствия.

         Нека саляту селям да бъде върху пратеника на Аллах Мухаммед ибни Абдуллах, семейството му, неговите сподвижници и последователи.

         Уважаеми братя!

         Намазът е най-важна основа на Исляма след искреното вярване и изричане словата на тевхида: “Ешхеду ен ля иляхе иллеллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх”-“Свидетелствувам, че няма друго истинско божество освен Аллах и свидетелствувам, че Мухаммед (с.а.в)  е Пратеникът на Аллах.”

         Абдуллах ибни Умер (радийеллаху анхума) предава следното:

(( سمعت رسول الله صلي الله عليه و سلم يقول: بنى الإسلام على خمس: شهادة أن لا إله إلا الله و أن محمدا رسول الله و اقام الصلاة و اتاء الزكاة و حج البيت و صوم رمضان)) ـ رواه البخاري و مسلم.

         “Чух Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) да казва:Ислямът е изграден върху пет /основи/: Засвидетелстването, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Мухаммед (с.а.в) е  Негов Пратеник, кланянето на намаз, даването на зекят, извършването на хаджилък и говеенето през месец Рамадан.”/Бухари и Муслим/.

         В друго от изказванията си Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((رأس الأمر الإسلام و عموده الصلاة ...)) ـ رواه  الترمذي في كتاب الإيمان.

         “Основната повеля е Исляма а опората му е намаза...”/Тирмизи./

         Намазът е духовната и постоянна връзка на човека с неговия Създател Аллах Субханеху ве Теаля, по време на която е най-близо до Него. Възхвалява Го, споменава Го, моли се на Него, осланя се и очаква помощ единствено от Него.

         Аллах Субханеху ве Теаля е заповядал ибадета, като казва:

         §О, хора, правете ибадет на своя Господар, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите.§/Сура Бакара/2/:21./

         Насочва човечеството в пътя на спасението, и го напътства как да бъде постигнато:

         §Сполучил е онзи, който се пречиства и споменава името на своя Господар, като кланя намаза.§-Сура Еаля/87/:14,15.

         §Сполуката е за вярващите, които в своя намаз са смирени.§/Сура Муаминун:23/:1,2/

         За да бъде разбрана важността на намаза и неговата величествена стойност в Исляма, ще изброим някои от превъзходствата на този ибадет:

         1.Намазът е първият ибадет, който Аллах Теаля е заповядал в Корани Керим след искреността и единобожието тевхида :

         §И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да кланят намаза, и да дават зекята. Това е правдивата религия.§/Сура Бейнех/98/:5./

         Когато Мухаммед (с.а.в) изпратил с послание Муаз ибн Джебел (радийеллаху анху) към народа на Йемен му казал:

((إنك تأتي قوما أهل الكتاب ليكن أول ما تدعوهم إليه شهادة أن لا إله إلا الله فإن هم أطاعوك لذلك فأخبرهم أن الله إفترض عليهم خمس صلوات في اليوم و الليلة.))- رواه البخاري و مسلم.

         “Ти отиваш при хора на писанието и нека първото нещо към което ще ги призовеш е: да засвидетелствуват, че няма друго истинско божество освен Аллах, и ако те се подчинят на това, извести ги, че Аллах Теаля им е заповядал петкратен намаз в денонощието...”/Бухари и Муслим/.

        2.Намазът е заповед на Всевишния Аллах към всички Пратеници и Пейгамбери (алейхисселям) и техните народи.

         Обръщайки се към Муса (алейхисселям) Всевишният Аллах казва:

         §Аз съм Аллах. Няма друго истинско Божество освен Мен. Затова на Мен прави ибадет и кланяй намаз, за да Ме споменаваш!§/Сура Таха/20/:14./

         Относно намаза е и дуата на Ибрахим (алейхисселям) към Всевишния Аллах:

         §Господарю мой, стори мен и потомството ми от кланящите намаз! ...§/Сура Ибрахим/14/:40./

         За Исмаил (алейхисселям) Аллах Теаля казва:

         §И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе Пратеник - Пейгамбер. И повеляваше той на своя народ да кланя намаза и да дава зекята…§/Сура Мерйем/19/:54./

         Намазът е повеля на Всевишния Аллах и към Иса (алейхисселям):

         §И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да кланям намаз, и да давам зекят, докато съм жив.§/Сура Мерйем /19/:31./

         А относно Нух (алейхисселям) и всички останали Пейгамбери след него чак до Пратеника (с.а.в) Аллах Теаля казва:

         §Те са от онези Пейгамбери, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адем и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил (Якуб), и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те падат на седжде, плачейки.§/Сура Мерйем/19/:58./

         3.Намазът е основен символ на Исляма и задължение на мюсюлманите при всички обстоятелства. Затова нека да се знае, че няма място в Исляма за онзи, който умишлено го изоставя. В хадис предаден от Джабир (радийеллаху анху), се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

((بين الكفر و الإيمان ترك الصلاة)) ـ رواه الترمزي في صحيح الجامع برقم 2846.

         “Между вярата и неверието е изоставянето на намаза.”/Тирмизи./

((العهد الذي بيننا وبينهم الصلاة, فمن تركها فقد كفر)) ـ رواه الترمزي.

         “Обетът между нас (мюсюлманите) и тях (неверниците) е намазът, и онзи, който го изостави, става неверник.”/Тирмизи./

         Аллах Теаля в Корани Керим казва:

         §Върнете се към Него с покаяние! И бойте се от Него, и кланяйте намаза и не бъдете от съдружаващите.§/Сура Рум/30/:31/

         Всевишният Аллах приканва към покаяние тези, които са изоставили намаза, и пояснява на вярващите следното:

         §И ако се покаят и кланят намаза, и дават зекята, тогава те са ваши братя в религията.§/Сура Тевбе/9/:11./

         4. Намазът е светлина и довод за човека в земния и отвъдния живот.

         Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

((الطهور شطر الإيمان, والحمد لله تملأ المزان, و سبحان الله و الحمد لله تملآن(أو تملأ) ما بين السماء و الأرض, و الصلاة نور, و الصدقة برهان, و الصبر ضياء, و القرآن حجة لك أو عليك)) ـ رواه مسلم و غيره.

         “Чистотата е половината от вярата, (словата)Елхамдулиллях- Хвала на Аллах! -изпълват везните. А (словата)СубханаллахПречист е Аллах! и Елхамдулиллях- Хвала на Аллах! - преизпълват пространството между небесата и земята. Намазът е светлина. Садаката е довод. Търпението е сияние. Коранът е доказателство в твоя полза или в твой ущърб.”/Муслим./

         В друг хадис, предаден от Абдуллах ибни Амр, се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

((من حفظ على الصلاة كانت له نورا و برحانا يوم القيامة, و من لم يحافظ عليها لم يكن له نورا و لا برحانا و لا نجاتا يوم القيامة, و كان يوم القيامة مع قارن و فرعون و هامان و أبي بن خلف.)) ـ رواه الدارمي و أحمد.

         “Който постоянно кланя намаз, в Съдния ден ще бъде светлина и довод за него. А който не кланя намаз, няма да има за него светлина и защита нито спасение в Съдния ден. Ще бъде заедно с Карун, Фиравн, Хаман и Убей ибни Халеф (тези лица са олицетворение на най-големите неверници за всички времена).”/Дарими и Ахмед./

         5.Намазът е помощта на Аллах Теаля към човека при трудности, злощастия и беди:

         §И искайте помощта [на Аллах] с търпение и намаз! Той наистина е обременение, ала не и за смирените, които се надяват, че ще срещнат своя Господар и че при Него ще се върнат.§/Сура Бакара /2/:45,46./

         6.Пратеникът на Аллах (с.а.в) е прибягвал към намаз веднага, когато чувствал безпокойство, някаква тежест или когато се случвало беда с мюсюлманите. Тогава казвал на Билял (радийеллаху анху):

((يا بلال ارحنا بالصلاة.)) ـ رواه أحمد.

         “О, Билял! Успокой ни с (с приканването ти към) намаз.”/Имам Ахмед./

         Намазът е бил успокоение, щастие и наслада за душата на Пратеника (с.а.в) и остава такъв за неговите последователи.

         7.Когато намазът е направен с искреност, заради Аллах и по начин, посочен от Пратеника на Аллах (с.а.в), предпазва човека от поквара и неодобрени дела.

         Всевишният Аллах казва:

         §Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И кланяй намаза! Намазът предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.§/Сура Анкибут/29/:45./

         8.Кланянето на намаза е окачествено от Пратеника на Аллах (с.а.в) като най-обичано дело.

         Абдуллах ибни Месуд разказва:

((سألت النبي صلى الله عليه و سلم أي العمل أحب إلى الله؟ قال: الصلاة على وقتها...)) ـ رواه البخاري.

         “Попитах Пратеника на Аллах (с.а.в): Кое дело е най-обичано от Аллах? Той отговори: “Намаза изпълнен навреме.”/Бухари./

         9.Намазът е причина за външна и душевна чистота и опрощение на греховете.

         В хадис предаден от Ебу Хурейра (радийеллаху анху) се казва, че е чул Пратеникът на Аллах (с.а.в) да казва:

((أ رأيتم لو أن نهرا بباب أحدكم يغتسل فيه كل يوم خمسا, ما تقول ذلك يبقى من درنه؟ قالوا لا يبقى من درنه شيئا, قال فذلك مثل الصلوات الخمس يمحو الله به الخطايا.)).

         “Мислите ли! Ако пред вратата на някого от вас има река, в която се къпе по пет пъти на ден, какво ще кажете? Нима ще остане нечистотия по него? (Присъстващите) казаха: Няма да остане никаква нечистотия (о, Пратенико на Аллах!). Ето така  и петкратният ежедневен намаз прилича на това, чрез него Аллах Теаля заличава греховете.”/Бухари./

         10.Намазът е ключ за вратите на препитанието.

         §И повели на твоето семейство да кланя намаза, и самият ти постоянствай с него! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта.§/Сура Таха/20/:132./

         11.Първото нещо за което ще бъде питан човека в Съдния ден, е намазът. Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((أول ما يحاسب به العبد يوم القيامة الصلاة فإن صلحت صلح له سائر عمله و إن فسدت فسد سائر عمله.)) ـ رواه الطبراني في الأوسط.

         “Първото нещо, за което ще се направи равносметка на човека в Съдния ден, е намазът. Ако сметката относно намаза е правилна, правилни ще бъдат всичките му дела, но ако е провалена, провалят се и останалите му дела.”/ Табарани./

         Също Аллах Теаля в Корани Керим посочва, че изоставянето на намаза е една от причините за Джехеннемско наказание:

         §“Какво ви отведе в Секар (Джехеннема)?” Ще рекат: “Ние не бяхме от кланящите намаза и не хранехме нуждаещия се, и затъвахме в празнословие със затъващите, и вземахме за лъжа Съдния ден.§/Сура Мудессир/74/:42-46./

         Предупрежденията и заплахите на Аллах Теаля отправени към изоставящите намаза, са, за да разберат опасността от това.

         §Но ги последваха поколения, които изоставиха намаза и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление.§/Сура Мерйем/19/:59./

         Това са част от нещата, показващи важността и величието на намаза в Исляма и неговите превъзходства. Те са много повече от горепосочените, но когато човек е разбрал неговата стойност и е убеден, това му е достатъчно, за да се поучи. И нека да не забравяме напътствието на Всевишния Аллах, в което Той казва:

         §Това е великото спасение. За такова дейните да действат!§/Сура Саффаат/37/:60-61./

         Молим се на Всевишния Аллах да направи нас и нашите потомства да бъдем от кланящите намаза, за да постигнем великото спасение и наградата на Всевишния Аллах - Дженнета. Амин!

(1)

ВРЪЗКАТА НА ВЯРВАНЕТО С НАМАЗА И ПОЛЗАТА ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО МУ С ДЖЕМААТ

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на световете. Свидетелствувам, че няма друго истинско божество освен Него, Той е един-единствен и няма съдружник. И свидетелствувам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и пратеник. Нека саляту селям да бъде за него, неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.

         Уважаеми братя!      

         Намазът е опора на религията и светлина, озаряваща земния и отвъдния живот на човека.

         Намазът бе успокоение, щастие и наслада за Пратеника (с.а.с). Неговите сподвижници (радиаллаху анхум) също знаеха превъзходството на този ибадет и отдаваха необходимото внимание при изпълнението му. Вследствие на което сърцата им бяха изпълнени с боязън, делата с - праведност, нравите с – доброта, а животът им - със спокойствие и щастие.

         Чрез намаза се осъществява постоянно споменаване на Всевишния Аллах и здрава, искрена връзка с Него. Огледало е за вярата и делата на мюсюлманина и показател за дела му от Исляма. Поради това Ислямът отдава огромно значение на намаза, определя времена за неговото изпълнение, заповядва кланянето му и предупреждава изоставящите го.  

Пратеникът (с.а.с) казва:

         “Първото нещо за което ще се направи равносметка на човека в Съдния ден, е намазът. Ако сметката относно намаза е правилна, правилни ще бъдат всичките му дела, но ако е провалена, провалят се и останалите му дела.”/Табарани./

         Порядъкът при човека трябва да започва с изправност в неговото вярване, намаза и делата. Вярването трябва да е съпроводено с твърда убеденост в съществуването на Всевишния Аллах и постоянна мисъл за Него. Винаги да знае, че се намира под Неговото наблюдение, и да  се  страхува да не наруши връзката със Създателя си. Да посвети  обичта си изцяло на Него и да се стреми с цялата си същност и поведение да бъде приличен и точен, за да спечели удовлетворението Му. Да се страхува от равносметката и опасява от огненото наказание, с което са предизвестени неверниците и тези, които вършат злини. Всички тези фактори са източник на сила, която кара човека да се отдаде изцяло на Аллах Теаля, и му помага да се успокои и съсредоточи при изпълнението на намаза. А също, когато бъде подложен на някакво изкушение извън намаза, в това той намира сила за предпазване от поквара и неодобрени дела. Аллах Теаля казва:

         §Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И кланяй намаза! Намаза предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.§/Сура Анкебут/29/:45./

         Неизпълнението на намаза и безотговорното отношение към него, както и непристойното поведение и дела се дължат на слаба вяра, липса на боязън и забрава, че Аллах е Сведущ за всяко деяние. Затова делът на човека от Исляма е толкова, колкото е делът му от намаза. И когато искаш да разбереш каква  е степента на вярата на един човек, погледни неговия намаз и отношението му  към изпълнението на този ибадет с джемаат.

         Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:

         “Не е пълно вярването на онзи, който не спазва повереното. Няма намаз онзи, който се кланя без абдест и няма религия онзи, който не кланя намаз. Мястото на намаза в Исляма е като мястото на главата в тялото.”/Табарани./

         Още повече-Ислямът не се задоволява със самостоятелното изпълнение на фарз намазите, в усамотеност от обществото, в което човекът живее, а повелява и подтиква изпълнението му с джемаат.  

         Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:

         “Намазът с джемаат е по-превъзходен от намаза, кланян самостоятелно с двадесет и седем степени.”/Муслим./

         Религията ни призовава към обединение и единство, към преодоляване на различията и групировките. Напътства да се придържаме към повелите на Аллах Теаля в Корани Керим и Суннета на Пратеника (с.а.с) и да не се разделяме. Това допринася за сплотяване сърцата на мюсюлманите в добрите дела, пречиства ги от ненавист, злоба, високомерие и е средство за преодоляване на националистически, расови и други различия. Подтиква вярващите към братство и равенство и е стимул за извършване на добри дела в знак на подчинение към Аллах Теаля. Постоянната връзка на човека с джамията дава възможност за възползване от полезната наука и разпространението й в обществото. Спомага за  привикване към ред и дисциплина, разширява възможността за запознанства между мюсюлманите и създаване на топли братски връзки, като в същото време демонстрира величието на Исляма. Пратеникът (с.а.с) казва:

         “Който желае да срещне Всевишния Аллах в утрешния (съдния) ден като мюсюлманин, нека да спазва кланянето на намазите с джемаат, когато се зове за тях...”/Муслим./        

         Намазът с джемаат е ваджиб (задължение) на вярващите мъже. Аллах Теаля казва:

         §И кланяйте намаза, и давайте зекята, и се покланяйте с покланящите се!§/Бакара/2/:43./

         Също Пратеникът на Аллах (с.а.с)  казва:

         “Двама и повече са джемаат.”/Ибну Маджех./

         “Намазът на мъж с един от мъжете е по-превъзходен от намаза, който кланя сам, а намазът на мъж с двама от мъжете е по превъзходен, отколкото намаза с един, и колкото са повече, е по-обичано от Аллах Аззе ве Джелле.”/Несаи./          

         Относно превъзходството на намаза с джемаат са и следните  радостни предизвестия от Пратеника на Аллах (с.а.с):

         “Който вземе абдест вкъщи, после тръгне към джамия от джамиите на Аллах, за да изпълни (фарз намаз) задължение от задълженията към Аллах Теаля, при всяка една негова стъпка се премахва негова грешка, а при следващата-се издига неговата степен.”/Муслим./

         “Който кланя сабах намаз с джемаат, се намира под закрилата на Аллах Теаля.”/Муслим./       

         “Който кланя ятси намаз с джемаат, като чели е прекарал в намаз половината от нощта. А който кланя и сабах намаз с джемаат, като чели е кланял намаз през цялата нощ.”/Муслим./

         “Зарадвайте онези, които в тъмнината ходят към джамиите, с пълна светлина на Кияметския Ден.”/Ебу Давуд и Тирмизи./

         Всевишният Аллах повелява кланянето на намаза с джемаат и предупреждава човека за опасността от попадане в групата, за която казва:

         §в Деня, когато ще се разкрият делата и [тези] ще бъдат приканени да се поклонят, а не ще могат. Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави.§/Сура Калем/68/:42-43./

         Кяб ел-Ехбар казва:

         “Този айет е изпратен за онези, които не спазват намаза с джемаат.”

         Сейид ибни Мусейиб казва:

         “Те чуваха призива “хая алессалях, хая алелфелях”-“хайде на намаз, хайде на спасение” бяха приканвани да се кланят, бяха  здрави, но не се подчиняваха.”         

         Пратеникът на Аллах (с.а.с) виждайки някои хора да изоставят намаза с джемаат, е казал:

          “Възнамерих да заповядам на един от мъжете да кланя хората, след което да отида и да запаля къщите на онези, които изоставят намаза с джемаат.”/Муслим./

         “Хората трябва да престанат да изоставят намаза с джемаат или Аллах ще запечати сърцата им, след което ще бъдат от небрежните.”/Муслим./

         “Който чуе призоваващия (муеззина) и не е възпрепятстван от оправдателна причина за да отиде, не се приема от него намаза, който е кланял, т.е. вкъщи. Тогава бе попитан : О,  Пратенико  на   Аллах!   Коя   причина   е оправдателна? Той каза: Опасение за живота или болест.”/Ибну Маджех./

         Имам Тирмизи разказва за Ибни Аббас (р.а), че когато бил попитан за един човек, който през деня говеел, а през нощта кланял намаз, но не

 съблюдавал джумата и намаза с джемаат, той казал:

         “Този, ако умре, ще бъде в Огъня.”

         За съжаление, днес голяма част от мюсюлманите не знаят превъзходствата на намаза с джемаат, нито опасността от изоставянето му. Те са нехайни, небрежни и нямат отношение към този ибадет, а в същото време силно загрижени и забравили се по Дунята. Ако се попитаме какви са причините за това? Дали шейтана ги подтиква да мислят, че няма да напуснат този свят преди да са живели най-малко седемдесет или осемдесет години, в края на които ще им се даде възможност да правят ибадет. Нима са забравили, че смъртта е изненада за човека, и той не знае кога ще настъпи тя! Те са се превърнали на играчка в ръцете на шейтана и не са в състояние да му кажат: “Не.., кълнем се в Аллах, ти си нашият открит враг.” Той желае да превърне човека в негов привърженик и слуга на Дунята и другар за Джехеннема. А може би причината е в натрупаните прегрешения, които пречат на човека да върши добри дела и да е в подчинение на Аллах Теаля. Този човек не чувства сладост от извършеното добро нито пък има чувство за съжаление за това, което е прегрешил или пропуснал от намаза, въпреки че той е основният му капитал.

         Възможно е причината да е надменност, при която човек чувства, че няма нужда от Аллах Теаля, Неговата подкрепа и помощ. Такъв не чувства, че зад всички благоденствия, с които е отрупан, стои Аллах Теаля. Той разбира нуждата от Всевишния Аллах и чувства, че е безпомощен тогава, когато започне с месеци или години да заобикаля болниците и не намира помощ. Тогава се сеща, че единствената надежда за него остава милостта, силата и помощта на Всевишния Аллах.

         Навярно има и други причини, но нека да не се забравя, че чрез намаза се изразява благодарността, покорността и признателността към Създателя за всички блага, с които Той ни е дарил. Разбира се, при загуба на някои от тези дарове, човек усеща какво му липсва и какво е пропуснал. Като пример за това, ще ви  предам  една  истинска  случка,  която  ни  разказа един достоен мюсюлманин. Той казва: Човекът, за когото ви разказвам ми бе съсед. Жизнерадостен и задоволен с всичко, с което Всевишният Аллах го бе дарил. Виждах го често в колата с приятелите си, когато отиваше или се връщаше от работа. Външният им вид и поведение ми говореха, че не са на нужното ниво и напътеност във вярата. Затова не пропусках, когато се срещахме от време на време, да ги  посъветвам относно някои важни неща и по-точно темата: намаз и изпълнението му с джемаат в джамията. В резултат от неговото уважение към мен, той посрещаше всичко това с мълчание и лека усмивка. Един ден бях известен от съседите, че спешно е настанен в болница, в резултат на тежка пътна катастрофа. След няколко дни го посетих в болницата. Беше неподвижен в пълна парализа. Дори не бе в състояние да се освободи от естествена нужда, без намесата на лекарите и то с колко трудности и болки, само Аллах знае...

         Щом ме видя, очите му се изпълниха със сълзи, натъжен за случилото се, и спомняйки си за здравето, благоденствието, в което живееше, и за наставленията ми, с които го съветвах... 

         В края на посещението ми, аз му пожелах по-бързо оздравяване и не пропуснах да му припомня за търпението и задоволството, което трябва да спази към Всевишния Аллах. Тогава го попитах: Дали желае нещо? А той поглеждайки ме със съжаление и натъжен поглед каза: Аз нямам друго желание, освен едно-единствено; желая, ако мога да се движа с краката си, да отида на намаз в джамията! Аз излязох от болницата силно натъжен, изпълнен с болка и съжаление за него, и за този завършък. Замислен се запитах: Къде е вчерашната надменност и гордост на този човек и отказът му от подчинение към Аллах Теаля. Всичко изчезна само за миг. Навярно това ще е повод за покаяние и истинско връщане към Него.

         Молим Всевишния Аллах да ни предпази от нещастията да отреди да бъдем от кланящите намаз, да ни заздрави и напъти в религията, преди деня на смъртта. Нека избави всички хора от болестта на нехайството и небрежността, която проявяват към заповедите Му. До отреди достоен и почтен ислямски живот за всички на този свят и да ни дари с Дженнет в отвъдния. Амин!

(1)

КАК ДА ПОСРЕЩНЕМ МЕСЕЦ РАМАДАН

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Хвала на Аллах, Господарят на световете, и нека саляту-селям да бъде върху най-превъзходния от пратениците и пейгамберите-Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем), неговото семейство, есхабите и всичките му последователи до края на света.

         Уважаеми братя!

         Чрез тази тема, иншаеллах, желаем да насочим вашето внимание към няколко важни неща, свързани с това как да се подготвим и какво да съблюдаваме през месец Рамадан. Това са ценни неща, които съживяват сърцата, пречистват душите и заздравяват намеренията и решимостта у човека.

         Първо: От благодатта на Аллах към всички нас е, че ни е дал възможността да дочакаме този велик месец - Рамадан. Ще оценим това, когато погледнем колко от нашите близки, приятели и роднини миналата година бяха измежду живите, а сега липсва тяхното присъствие! Дългият живот е един голям шанс и добра възможност за мюсюлманина да се запаси с добри дела за приближаването му към Аллах Аззе ве Джелле. Това е капиталът на мюсюлманина. Ето затова, всички ние трябва да се стремим към оползотворяване на нашето свободно време,  преди да ни е сграбчила смъртта! Да се опитаме практически да приложим думите на Пейгамберина (с.а.в), в които той казва:

          “Възползвай се от пет неща, преди да настъпят други пет: “От живота, преди да е дошла смъртта. От здравето, преди да е настъпила болестта. От свободното време, преди да е настъпила заетостта. От младостта, преди да е дошла старостта. И от богатството, преди бедността”./Хаким./

         Да се стараем да бъдем от добрите хора, за които е известил Пейгамберинът (с.а.в). Ебу Бекрате (р.а) разказва, че един човек казал на Пейгамберина (с.а.в): “О, пратенико на Аллах! Кой от хората е най-добър при Аллах?”. Пейгамберинът (с.а.в) отговорил: “На когото животът му е дълъг, и върши добри дела”. Човекът казал: “А кой от хората е най-лош?” Пейгамберинът (с.а.в) отговорил: “На когото животът му е дълъг, и върши лоши дела.“/Муслим./

         Второ:Трябва да знаем коя е основната цел за сътворяването на човека и причината за съществуването му на този свят.

         Всевишният Аллах казва:

         §Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми правят ибадет.§/Сура Зариат/51/:56./

         Имам Невеви казва:

         “Това е явно доказателство, че хората са сътворени за да правят ибадет на Всевишния Аллах. И задължение на човека е да обърне внимание на това, за което е сътворен.”

(2)

         Уважаеми братя!

         Нека да помислим върху големите благодати, с които Аллах Теаля ни е дарил. Той Аззе ве Джелле казва:

         §...И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите...§ /Сура Ибрахим/14/:34./

         Най-големият от тези благодати е Ислямът. Но за голямо съжаление малцина са онези, които ценят това. Има много от хората, които се числят към Исляма а не могат да изричат правилно дори думите: “Ля иляхе иллеллах Мухаммед расуллюллах” - “Няма друго истинско божество освен Аллах и Мухаммед (с.а.в) е пратеник на Аллах.”        

         Колко от тях се противопоставят на Аллах Аззе ве Джелле и не изпълняват задълженията си към Него, нито задълженията си в обществото, в което живеят. Когато един човек не се страхува от Онзи, Който го е сътворил, е в състояние да върши всякакви нередности като: прелюбодеяние, одумване, завист, високомерие, скъперничество, кражби, употреба на алкохол, лоши обноски между хората и много други.

         Ако направим една обща характеристика на всичко, към което ни напътства Ислямът, виждаме, че колкото повече спазваме каноните и изискванията в него, толкова повече ще сме щастливи в този и отвъдния свят. Ние трябва да изказваме постоянно благодарност към Аллах Теаля за напътствието и за всичко онова, което ни е дал, например, необходимите средства за препитание и много други блага, за да изпълняваме задълженията си с лекота  към Него. Най-висшата благодарност е подчинението към Аллах Теаля и отдалечаване от забранените неща. Той казва:

         §И провъзгласи вашият Господар: “Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.”§/Сура Ибрахим/14/:7./

         Трето: Изисква се искреност в намерението и истинско обръщане към Аллах Субханеху ве Теаля. Затова трябва да се предпазваме от извършване на дела за показ и слава пред хората. Това е опасна болест, която унищожава добрите дела. Ние трябва да ги прикриваме, както прикриваме срамните си недостатъци. Никой не трябва да знае за  добрините ни като: нафиле намаз, раздаване на садака и други, освен Аллах Аззе ве Джелле. Защото Той Субханеху ве Теаля, приема само от онези, които са искрени в делата си и се страхуват от Него. Всевишният Аллах казва:

(3)

         § ... Аллах приема единствено само от богобоязливите. §/Сура Майде/5/:27.

         Не трябва да бъдем от онези, които отказват да влезнат в Дженнета. Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((كل الناس يدخل الجنة إلا من أبى, قالوا يا رسول الله! و من يأبى! من أطاعني دخل الجنة و من عصاني فقد أبى.)) ـ رواه البخاري.

          “Всички хора ще влезнат в Дженнета, освен онзи, който откаже.” Тогава бе попитан:О, Пратенико на Аллах! А кой е онзи, който ще откаже? Той отговорил: Онзи, който ме последва, ще влезне в Дженнета, а който се противопостави, той е отказал.”/Бухари./

         Четвърто:Трябва да свикнем да споменаваме Аллах Теаля по всяко едно време, място и положение, в което се намираме. Всевишният Аллах е повелил споменаването Му и е отредил голяма награда за това. Той казва:

         §О, вярващи, често споменавайте Аллах! И Го прославяйте сутрин и вечер! §/Сура Ехзаб/33/:41,42./

         §...и за мъжете, често споменаващи Аллах, и за споменаващите жени ­ Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда.§/Сура Ехзаб/33/:35./

         Айше (р.а) казва: “Пратеникът на Аллах (с.а.в) споменаваше Аллах във всяко едно положение.”/Муслим./

         Пейгамберинът (с.а.в) е казал: “Водещи са муферридун”. Бил попитан: “О, Пратенико на Аллах! Кои са тези муферридун?” Пейгамберът (с.а.в) отговорил: “Мъжете, често споменаващи Аллах, и често споменаващите Го от жените.”/Муслим./

         Да не забравяме, че след нашата смърт, никой няма да се кланя за нас, нито пък ще говее. Затова нека да посветим нашият живот в повече ибадет към Аллах Аззе ве Джелле и да се запасим с дела, чрез които ще се приближим към Всевишния Аллах.

         Пето:Да се стремим към четене и цялостно прочитане на Корани Керим.

         Ибни Месуд (р.а) разказва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:   

         “Който прочете една буква от Книгата на Аллах, за него има награда, която се умножава по десет подобни на нея. Не ви казвам, че; Елиф, Лям, Мим е една буква, а ви казвам,  че;  Елиф  е  буква, Лям е  буква  и  Мим  е  буква.”/Тирмизи./   

         Ебу Умамете Ел-Бахили разказва: ”Чух пратеника на Аллах да казва”:

((اقرؤوا القرآن, فإنه يأتي يوم القيامة شفيعا لأصحابه)) ـ رواه مسلم.

 “Четете Корана, защото  в Съдния Ден той ще се яви застъпник за онзи, който го е чел.”/ Муслим./

(4)

         Шесто:Месец Рамадан е прекрасна възможност да призоваваме нашите близки, комшии, приятели и колеги да се покаят и приближат към Аллах Теаля с ибадет. Не трябва да пропускаме дори и ден, в който да не ги призоваваме към Исляма, защото душите им са жадни, сърцата отворени, и наградата за това велико дело е голяма при Аллах Теаля.

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

(( فوالله لأن يهدي الله بك رجلا خير لك من حمر النعم)) ـ متفق عليه.

         “ Кълна се в Аллах, че ако чрез теб Аллах упъти човек, то това за теб е по-превъзходно от благороден добитък.”/Бухари и Муслим./

         Хасен Басри е казал: Призивът към Аллах е най-превъзходното и най-достойното дело за човека”.

         Седмо:Да избягваме местата, където се събират безделниците. Да предпазваме езиците си от одумване, от говорене на непристойни думи и от всичко, което ще ядоса Аллах Субханеху ве Теаля. Да се придържаме към говорене на добри и достойни слова и ангажираме нашите езици със споменаване името на Аллах, ... това е голяма възможност да се запасим с подчиненост и отдаденост в ибадет към Аллах. Защото може и да не ни се отдаде друга такава, трябва да знаем, че всеки един  ден, в който живеем, е благодат от Аллах за нас.

          Осмо: Да обърнем внимание лично на самите нас, нашите семейства и онези около нас, като братя, сестри и т.н. Ние трябва да им напомним за величието на този месец, кланянето  на намаза и четенето на Корани Керим. С добри и искрени думи да им повеляваме доброто и забраняваме злото. Да се обърнем към Всевишния   Аллах   с   молба   за  напътствие  на всички нас.

         Месец Рамадан е голяма възможност да се опомним, осъзнаем и поправим. Нека Аллах Теаля ни напътства и напъти онези, които са в явна заблуда и се сещат за Него само в месец Рамадан. С тези дела ние ще спечелим великата награда от Аллах Аззе ве Джелле, защото Пейгамберинът (с.а.в) казва:

(( من دل على خير فله مثل أجر فاعله)) ـ رواه مسلم.

         “Който напъти към добро, той има същата награда, като онзи, който го върши.”/Муслим./

         Дните неусетно отминават, а смъртта ни наближава. Затова да не отлагаме, а да се покаем за пропуснатото и да си кажем: “Този месец, може да е последен в живота ни! Този Рамадан, може да е последен за нас!”

         Нека да не забравяме, че в задгробния живот ще се нуждаем дори и от една добрина, защото това е капиталът, който можем да притежаваме там. Трябва добре да оценим величието на нашия Господар Аллах Субханеху ве Теаля, да помислим за Дженнета, чиято ширина е колкото разстоянието от земята до небесата. Той е приготвен за онези, които спазват заповедите на Аллах и се предпазват от забраните Му. Също нека да си спомним за Огъня - Лезаа, за който Всевишният Аллах  казва:

(5)

         §Смъкващ кожата, зове той всеки, който обръща гръб на вярата и се отвръща.§- Сура Меаридж/70/:16,17./

         Молим Аллах Субханеху ве Теаля чрез Неговите прекрасни имена и висши качества ние всички да дочакаме този велик месец, да ни опрости греховете и помилва в Съдния ден!  Амин!

(1)

ПОЗНАНИЯ ЗА ГОВЕЕНЕТО

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Възхвалата е за Всевишния Аллах, Който повели говеенето през месец Рамадан и отреди този месец, по-превъзходен от останалите. И нека саляту  селямът да е за Мухаммед (саллаллаху алейхи веселлем) най-превъзходният измежду пейгамберите и пратениците.

         Уважаеми братя!

         Говеенето е ибадет, при който човекът с намерение заради Аллах Теаля се въздържа  от хранене, пиене, полов контакт и всичко друго, което го разваля, от имсак (зазоряване) до залез слънце.

         Ползата от говеенето е голяма. Пейгамберинът (с.а.в)  казва:

((لا يصوم عبد يوما في سبيل الله إلا باعد الله بذلك اليوم النار عن وجهه سبعين خريفا)) رواه  مسلم ـ2704

         “Който говее един ден заради Аллах Теаля, той ще бъде отдалечен от Джехеннема (на разстояние, което се изминава за) седемдесет години”/Муслим./

         Говеенето се разделя на: задължително и незадължително (нафиле).

         Към задължителното говеене спада:

         1.Говеенето в месец Рамадан.  

         2.Кефарет (говеене за изкупление на прегрешения).

         3. Незр (обещано говеене).     

         Говеенето в месец Рамадан е повелено през втора година по Хиджра и е от основите на Исляма. Аллах Теаля казва:

         §О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите§/Сура Бакара/2/:183./

         Пейгамберинът (с.а.в.) казва:

(( بنى الإسلام على خمس: شهادة أن لا إله الا الله و أن محمدا رسول الله و اقام الصلاة و اتاء الزكاة و حج البيت و صوم رمضان)) ـ رواه مسلم ـ113.

         Ислямът е изграден върху пет /основи/: Засвидетелстването, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Мухаммед (с.а.в) е  Негов Пратеник, кланянето на намаз, даването на зекят, извършването на хаджилък и говеенето през месец Рамадан.”/Муслим./

         Превъзходството на месец Рамадан и наградата за извършените дела по време на него са големи. Пейгамберинът (с.а.в.) казва:

((من صام رمضان إيمانا و احتسابا غفر له ما تقدم من ذنبه)) رواه  مسلم ـ 1778.

         “Който говее месец Рамадан с вяра, искреност и надежда за награда, опрощават му се изминалите грехове.“ -  Муслим.

         Говеенето в Рамадан започва, след като бъде видяна луната на този месец. Ако небето е облачно и луната не може да бъде видяна, задължително трябва да се започне говеенето след изтичане на

(2)

тридесетият ден от месец Шабан. А когато бъде видяна луната на другия месец Шеввал, приключва говеенето в Рамадан. Обаче ако небето е облачно и луната не може да бъде видяна, говеенето се прекратява след изтичане на тридесетият ден от месец Рамадан. Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((صوموا لرؤيته وافطروا لرؤيته فإن غم عليكم فأكملوا عدة شعبان ثلاثين يوما))- مسلم

          “Заговявайте, когато видите луната (на месец Рамадан), и прекратявайте, когато видите луната (на Шеввал). Ако поради облаци луната не се вижда, изпълнете дните на месец Шабан до тридесет”/Муслим./

         Основи на говеенето са:

         1.Нийет (възнамерение).

         Аллах Теаля казва:

         §И бе им повелено да правят ибадет единствено на Аллах, предани Нему в религията, правоверни…§/Сура Бейне/98/:5./

         Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((إنما الأعمال بالنيات و إنما لكل امرء ما نوى…)) رواه مسلم- 4904.

          “Делата са според намерението, и всеки човек  се  възнаграждава  според  това, което е възнамерил.”-Муслим.

         2.Въздържане от неща, които развалят говеенето.

         Аллах Теаля казва:

         §... яжте и пийте до зазоряване, докато различите белия конец от черния [т.е. деня от нощта] ...§ - Сура Бакара/2/:187.

         Говеенето в Рамадан е задължение на всеки разумен мюсюлманин, пълнолетен, непътуващ и ако е здравословно добре. Що се отнася до жената, тя трябва да не е в месечен цикъл или родилка.

         А сега ще разгледаме групите хора, на които е позволено да не говеят в месец Рамадан:

         -Разрешава се да не говеят в месец Рамадан крайно възрастни, немощни и постоянно болни, на които излекуването е невъзможно, но са задължени да плащат фидйе (изкупление). 

         Изплащане на изкуплението става по два начина:

         Първият начин е: За всеки пропуснат ден да бъде нахранен със сготвена храна по един беден или нуждаещ се.

         Вторият начин е: За всеки пропуснат ден, да бъде дадено на беден или нуждаещ се около (2,250 кг) от следните хранителни продукти; пшеница, брашно, ориз и други подобни.  

         Аллах Теаля казва:

         §А за които не могат ­ откуп: да нахранят човек в нужда.§/Сура Бакара/2/:184./

(3)

         -Разрешава се да не говеят в месец Рамадан на временно тежко болни и на пътуващи,  но който   след   това   са   задължени   да отговяват за пропуснатите дни.

         Аллах Теаля казва:

         §Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път ­ да се издължи в други дни.§/Сура Бакара/2/:185./

         Хамза Ел-Еслемий (р.а.) попитал Пейгамберина (с.а.с.):”О, Пратенико на Аллах!  Аз мога да пътувам и да говея, и ако говея, ще имам ли грях?” А той (с.а.с.) отговорил:

))هي رخصة من الله تعالى فمن أخذ بها فحسن و من أحب أن يصوم  فلا جناح عليه)) رواه مسلم ـ 2624.

          “Това е облекчение от Аллах Теаля, и е добро, за който се възползва от него,  а който иска да говее, няма грях.”/Муслим./

         -Забранява се на жените да говеят, когато са в месечен цикъл, също и на родилките. Но след това се задължават да отговеят пропуснатите дни от Рамадана. Айше радиаллаху анха казва:

((كنا نحيض على عهد رسول الله - صى الله عليه و سلم- فنؤمر بقضاء الصوم و لا نؤمر بقضاء الصلاة)) ـ رواه مسلم ـ 759.

         “Когато бяхме в месечен цикъл по времето на Пратеника (с.а.в.), ни заповядваше да отговяваме пропуснатите дни от месец Рамадан, но не ни заповядваше да откланваме пропуснатите намази”/Муслим./  

         А за онзи, който умишлено разговее в месец Рамадан, Пейгамберинът (с.а.в.) казва:

((من أفطر يوما من رمضان في غير رخصة رخصها الله له لم يقض عنه صيام الدهر كله و إن صامه)) رواه أبو داود ـ 2393.

         “Който умишлено и безпричинно разговее един ден в месец Рамадан, той не може да се отплати дори и цяла година да говее (т.е. не може да достигне наградата за пропуснатия ден от Рамадан)”/Ебу Давуд./

         Правила и препоръки при говеене:

         1.Възползване от превъзходството на сахур. Това е времето за хранене преди говеене, от полунощ до зазоряване.

         Пейгамберинът (с.а.в.) казва:

((تسحروا فإن في السحور بركة)) رواه مسلم ـ 2544.

“Яжте   на   сахур,   защото   в   него   има  берекет”/Муслим./

         2.Разговяване на време.

         За предпочитане е да се разговява веднага след залез слънце. Пейгамберинът (с.а.в.) казва:

((لا يزال الناس بخير ما عجلوا الفطر)) رواه مسلم.

          “Хората ще са в благодат докогато си разговяват навреме.”/Муслим./        

         Енес ибну Малик (р.а.) казва:

        ”Пейгамберинът (с.а.в.) си разговяваше преди да кланя акшам намаз с няколко пресни фурми, а ако нямаше пресни, тогава със сухи, но ако и такива не се намираха, тогава с няколко глътки вода.”/Ебу Давуд:2356./

         3.Правене на дуа по време на говеене и при разговяване. Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((إن للصائم عند فطره دعوة لا ترد)) رواه إبن ماجه.

          “Дуата на говеещия, направена при разговяване, не се отхвърля.”  

(4)

         Пейгамберинът (с.а.в.) когато е разговявал е казвал:

((ذهب الظمأ وابتلت العروق و ثبت الأجر إن شاء الله تعالى)) رواه أبو داود ـ 2354.

          “Жаждата си отиде, тялото се освежи, а наградата е сигурна иншаеллах.”/Ебу Давуд./

((اللهم لك صمت و على رزقك أفطرت)) رواه أبو داود ـ 2355.

          “О, Аллах мой! Заради Теб говях и с дареното ми от Теб препитание си разговях.”- Ебу Давуд.

         4.Въздържане от неща, несъвместими с говеенето. Пейгамберинът (с.а.в.) казва:

((من لم يدع  قول الزور و العمل به فليس لله حاجة في أن يدع طعامه و شرابه)) ـ أبو داود .

          “Който не изостави словата, съдържащи измама и заблуда, и делата с тях, то Аллах не се нуждае от това, да изостави храненето и пиенето.”/Ебу Давуд:2359./

         5.Полагане усилия за правене на повече  ибадет в последната десетдневка от месец Рамадан. Айше (р.а) казва:

((كان يجتهد في العشر الأواخر ما لا يجتهده في غيره)) - رواه مسلم.

          “В последната десетдневка от месец Рамада Пейгамберинът (с.а.в.) полагаше повече усилия за правене на ибадет, отколкото през останалото време.  ”/Муслим:2780./

         По време на говеене се позволяват следните неща:

         1.Къпане след семеотделяне.

         Айше (р.а) казва:

((أن النبي- صلى الله عليه و سلم- كان يصبح جنبا و هو صائم ثم يغتسل)) رواه مسلم.

          “Пейгамберинът (с.а.в.) при говеене понякога осъмваше джунуб (положение след семеотделяне), после се изкъпваше (и продължаваше говеенето)./Муслим:2583./

         2.Къпане при изпитване на силна топлина или жажда. Един човек казал на Ебу Бекр ибни Абдуррахман (р.а):

((و لقد رأيت رسول الله- صلى الله عليه و سلم- يصب على رأسه الماء و هو صائم من العطش أو من الحر))- رواه أبو داود.

          “Видях Пратеника на Аллах (с.а.в.) говеещ да изсипва върху главата си вода, поради силна жажда или топлина.”/Ебу Давуд./

         3.Прегръщане и целуване.

         Когато няма опасност от възбуждане на страстите.

         Айше (р.а) казва:

         Пейгамберинът (с.а.в.) прегръщаше и целуваше неговите съпруги, когато говееше, но измежду всички той най-много владееше страстите си …”/Муслим:2571./ 

         4.Инжектиране, даване на кръв, вадене на зъб и други. Но що се отнася до подхранващи системи и инжекции - те развалят говеенето. 

         5.Изплакване на устната и носната кухина (без превишаване). Пейгамберинът (с.а.в.) казал на Лекит ибни Сабрате:

((فإذا استنشقت فأبلغ إلا أن تكون صائما)) رواه أبو داود ـ 2363.

          “Когато изплакваш носната кухина, смъркай добре с превишаване, с изключение когато говееш.”/Ебу Давуд./

         Молим Аллах Субхануху ве Теаля да ни подкрепя в правенето на добри дела и предпазва от лошите! Да ни даде добро в този и отвъдния живот и защити от Огъня. Да опрости греховете ни, греховете на родителите ни и на всички мюсюлмани.  Амин!

(1)

КАК ДА ЖИВЕЕМ ПРЕЗ МЕСЕЦ РАМАДАН

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

 

        Възхвалата е за Аллах, Който е отредил месец Рамадан да бъде превъзходен над другите месеци. И нека саляту  селям да е за Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) най-превъзходния измежду пейгамберите и пратениците.

         Уважаеми братя!

         Вече сме под сянката на месец Рамадан и наше задължение е да знаем важността на този наш гост, за да му отдадем полагащата му се почит.

         Характерните особености на Рамадана са:

         1. Говеене. Това е една от петте основи на Исляма, без която той е невъзможен.

         Ибну Умер разказва, че Пейгамберинът (с.а.с)  е казал:

         “Чух Пратеникът на Аллах (с.а.с) да казва: Ислямът е изграден върху пет /основи/: Засвидетелстването, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Мухаммед (с.а.с) е  Негов Пратеник, кланянето на намаз, даването на зекят, извършването на хаджилък и говеенето през месец Рамадан.”/Бухари и Муслим./

         2.През месец Рамадан Аллах Аззе ве Джелле изпрати Мухаммед (с.а.с)  със Свещения Коран до всички хора. Аллах Теаля казва:

         §Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението.§/Сура Бакара /2/:185./

         3.През месец Рамадан Всевишният Аллах умножава наградите на хората и ги издига на степени.

         4.През него се опрощават допуснатите грехове между този и предишния Рамадан.

         Пейгамберинът (с.а.с) казва:

         “Петте намаза, джума намаз до другата джума, месец Рамадан  до   другия Рамадан,  са опрощение за допуснатите малки грехове между тях, ако не се извършат големи.”/Муслим./

         5.Говеенето е преграда между човека и огъня. Пейгамберинът (с.а.с)  казва:

         “Говеенето е щит, с който човека ще се защити от огъня. “/Имам Ахмед./

         6.Мирисът от устата на този, който говее, при Аллах Теаля е по- приятен от миск.

         7.Меляикетата молят опрощение за тези, които говеят, докато приключат с оруча.

         8.Аллах Теаля заповядва на Дженнета да се разкраси за вярващите през този месец.

(2)

         9.Месец Рамадан е месец на търпение. Аллах Субханеху ве Теаля казва:

         §...Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда. §/Сура Зумер /39/:10./

         10.През този месец се връзват шейтаните, и се разтварят портите на Дженнета.   

         Пейгамберинът (с.а.с) казва:

“Когато месец Рамадан влезне, портите на Дженнета се разтварят, а на Джехеннема се затварят и се връзват шейтаните. “/Бухари и Муслим./

         11.През този месец е нощта Кадр. Тя е по благодатна от хиляда месеци, който я пропусне, е пропуснал голям шанс.

         12.В последната нощ от месец Рамадан се опрощава на всички, които са говели.

         13. Във всяка нощ от Рамадан Аллах Теаля избавя от огъня грешници.

         14.Дуата на този, който говее е приета. 

         Пейгамберинът (с.а.с)  казва:

         “На трима от хората дуата никога не се отхвърля: "На този, който говее, докато привърши говеенето, на справедливия водач и дуата на угнетения."/Имам Ахмед./

         Уважаеми братя!

         Това са някои от характерните особености на месец Рамадан. Тогава да помислим как ще го посрещнем? Със заетост, забавления и обичайната небрежност? Ще се отегчим от идването му и той ще бъде тежест за нас и ще се радваме с отминаването на всеки един негов ден?! Не... ! Невъзможно е ние като мюсюлмани да мислим така. Добрият мюсюлманин посреща Рамадан с радост, с искрено тевбе и намерение да използва това време за добри дела. Затова, уважаеми братя, предлагаме на вашето внимание по-важните неща, които се извършват през този свещен месец:

         1. Говеене:

         Пейгамберинът (с.а.с)  казва:

         “Всяко едно дело е за самия човек, то се умножава по десет подобни, чак до седемстотин. Аллах Аззе ве Джелле казва:” Освен за говеенето, то е за Мен и Аз награждавам за него. Човекът оставя страстите си и храненето заради мен. За този, който говее, има две радости: Първата радост е, когато приключва говеенето, а втората-при срещата с неговия Господар. Мирисът, излизащ от устата на говеещия, при Аллах е по-приятен от миск.“/Бухари и Муслим./

         “Който говее месец Рамадан с вяра, искреност и надежда за награда, опрощават му се изминалите грехове.“/Бухари и Муслим./

         Говеене  означава: въздържане от хранене, пиене и от всичко, което го разваля. Също въздържане и от неща, които са харам като: одумване, нагрубяване и др.

         Затова нека да не възприемаме деня, през който говеем, и този, през който не говеем, като еднакви, за да не остане от деня ни, в който сме говели, само гладът и жаждата.

(3)

         2. Кланяне на намаз:

         Аллах Субханеху ве Теаля казва:

         §Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кроткост и ако невежите им отправят думи, казват: "мир! (и отминават)". И които прекарват нощта на седжде и изправени пред своя Господар.§/Сура Фуркан /25/:63,64./

         Пейгамберинът (с.а.с) казва:

         “Който в месец Рамадан кланя (заедно с петкратния още теравих и нощен) намаз с вяра, искреност и надежда за награда, опрощават му се изминалите грехове.“/Бухари и Муслим./

         Саиб Ибну Зейд разказва:

         “Този, който четеше Корана по време на намаз, прочиташе стотици айети, даже се подпирахме на тояги от дългото стоене прави и се разотивахме чак при зазоряване“.

         3. Раздаване на садака.

         Пратеникът на Аллах бил най-щедрият човек и най-вече през месец Рамадан. 

         Той (с.а.с) е казал:

         “Най-превъзходната садака е садаката през месец Рамадан.”/Тирмизи./

         Садаката през месец Рамадан има предимство и характерни особености, затова да побързаме да се възползваме и да дадем нещо според възможностите ни.

         Аллах Аззе ве Джелле казва:

         §И дават храна, въпреки че и те я обичат – на нуждаещ се и на сирак, и на пленник, казвайки:"Храним ви в името на Аллах. Не искаме от вас нито отплата, нито признателност. Страхуваме се от [ мъчението на ] нашия Господар в Деня свъсен, зловещ". Но Аллах ще ги предпази от злото на този Ден и ще им дари сияние и щастие. И ще ги възнагради - защото бяха търпеливи – с  Дженнет и коприна. §/Сура Инсан /76/: 8–12./

         Добрите сред първите мюсюлмани винаги са се стремели да раздават храна. Те хранели както нуждаещия се, така и приятеля.

         Пейгамберинът (с.а.с ) казва:

(4)

         “Който мюсюлманин нахрани гладен мюсюлманин, него Аллах ще го нахрани от плодовете на Дженнета. А който напои жаден мюсюлманин, него Аллах ще го напои от [кладенеца] Рахикул Мехтум. “/Тирмизи./

         “Който, предостави храна на говеещия да си разговее, има награда колкото неговата, без да се намали наградата на говелия. “/Имам Ахмед и Нисайи./

         4.Полагане усилия за повече четене на Свещения Коран:

         Месец Рамадан е месецът на Свещения Коран, затова мюсюлманинът трябва многократно да го чете. Ако погледнем историята на Исляма, ще видим, че първите мюсюлмани са обръщали голямо внимание на Книгата на Аллах. Също така Джибрил е обучавал Пейгамбера (с.а.с)  на Свещения Коран през месец Рамадан. През месец Рамадан Осман Ибну Аффан в намаз за един ден е прочитал целия Коран. Други за три нощи го завършвали, а някои от тях за седем и за десет нощи. Ибну Реджеб казва:

         “Забранено е да се чете Корана за по-малко от три денонощия.“

         Това се отнася за ежедневието. Но що се касае до прочитането му в свещените времена като: месец Рамадан, нощта Кадр или пък при посещение на светите места, се изисква многократно да бъде прочитан. Това е с цел възползване от времето и мястото.

         5.Престояване в джамията след сабах намаз докато изгрее слънцето.

         Енес (р.а.) разказва, че Пейгамберинът (с.а.с)  е казал:

         “Който кланя сабах намаз с джемаат, след това седне и споменава Аллах, докато изгрее слънцето, после кланя два рекята намаз, има награда колкото за пълен хаджилък и умра. “/Тирмизи./

         6.Престояване в джамията  през месец Рамадан за определен период от време - “иатикяф”.

         “През всеки Рамадан Пейгамберинът (с.а.с) престоявал по десет дена в джамията, а през последния Рамадан от живата си, прекарал двайсет дни. “/Бухари./

         Целта от престоя в джамията е четене на Свещения Коран, кланяне на намаз, зикр, дуа и др.

         По-превъзходно е престояването в джамията да се извършва в последните десет дена от месец Рамадан, защото сред тях е нощта Кадр. Така човекът, правейки ибадет, се приближава към Аллах Субханеху ве Теаля.

         7.Извършване на умра през месец Рамадан.

         Думата "умра" означава посещение на Кябето, извън времето за хаджилък. Извършват се седем обиколки около него, между Сафа и Мерва се преминава разстоянието седем пъти. След това мъжете се подстригват или бръснат главите си. А жените отрязват от края на косите си около 2-3 см. В това дело има голяма благодат и велика награда. Пейгамберинът (с.а.с)  казва:

         “От едната умра до другата се опрощава това (прегрешение), което е извършено между тях.“/Бухари и Муслим./

         Специално през месец Рамадан благодатта и наградата на този ибадет са умножени. Ибну Аббас (р.а.) разказва, че Пейгамберинът (с.а.с), след като се е върнал от хаджилък, казал на една жена от жените на гр. Медина на име Умму Сенан:

(5)

         “Какво ти попречи да извършиш хаджилък заедно с нас? Тя отвърнала: “Бащата на еди-кой си и неговата съпруга.” Тогава Пейгамберинът (с.а.с) й рекъл:

         Когато дойде месец Рамадан, извърши умра, защото наградата за умрата през месец Рамадан се равнява на наградата за хаджилък.“/Бухари и Муслим./

           Молим Аллах Субхануху ве Теаля да ни подкрепя в правенето на добри дела и предпазва от лоши деяния. Да ни дава добро в този и отвъдния живот. Да ни защити от Огъня. Да опрости греховете ни, греховете на родителите ни и на всички мюсюлмани. Амин!

***

(1)

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ЗЕКЯТУЛ-ФИТР

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на световете. Нека саляту селям да бъде за Мухаммед Мустафа (с.а.в.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.                   

         Уважаеми братя!

         С позволението на Всевишния Аллах, Ви представяме по-важните неща, касаещи Зекятул-фитр или наречената още садакатул-фитр, и позната при нас като ”фитра”. Тя е вид садака (милостиня), която се дава по повод завършване говеенето в месец Рамадан.

         Установена е с доказателства от Шериата и единодушно е приета от ислямските учени.

         Всевишният Аллах казва:

§ ... и давайте зекята ... §/Сура Бакара/2/:110./

         В тези слова на Всевишния Аллах се включва и заповедта за  Зекятул-фитр. Тя е предписана едновременно с оруча през втората година по Хиджра. Ибни Умер (р.а) разказва:

(( فرض رسول الله صلى الله عليه و سلم زكاة الفطر من رمضان صاعا من التمرأو صاعا من الشعير على العبد و الحر و الزكر والأنثي و الصغير و الكبير من المسلمين و أمر بها أن تؤدى قبل خروج الناس الى الصلاة.)) ـ متفق عليه.

         “Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр в Рамадан да е една саа (мярка) от фурми или една саа от ечемик, на всеки роб и свободен, мъж и жена, малък и голям от мюсюлманите, и нареди да се раздава преди излизане на хората за байрам намаз.”/Бухари и Муслим./

         Вземайки   в   предвид   напътствията  на

Пейгамберина (с.а.в) в този хадис, и други  негови   напътствия,   отнасящи   се   до зекятул-фитр, както и становището на учените по този въпрос става ясно, че:

         1.Фитрата    е    задължение    на    всеки мюсюлманин – малък или голям, мъж или жена,  който над основните си потребности притежава богатство достигнало основния минимум – нисаб (мярка, при наличие на която мюсюлманинът се смята богат и е задължен да дава зекят). Това е становище на Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах).

         А изхождайки от повелята на Пейгамберина (с.а.в), че Зекятул-фитр е задължение “...на всеки роб и свободен...”, останалите имами: Малики, Шафии и Ханбели (рахимехумуллах), са на мнение, че тези думи са доказателство, което включва в себе си богати и бедни непритежаващи нисаб.

         Според тях, всеки мюсюлманин, който над основните си нужди (жилище, покъщнина, вещи и средства за преживяване), има с какво да

(2)

се нахрани и да нахрани онези, чиято прехрана трябва да осигури (съпруга, малолетни деца или слуга) в денонощието на Байрама, и има излишък, колкото е размерът на фитрата, е задължен да даде фитра, (завършвайки говеенето след залеза на слънцето в последния ден от Рамадан, до байрамския намаз) за себе си и за тези, на които осигурява прехрана.

         Относно фитрата за жената, Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах) е на становище, че тя омъжена или неомъжена е задължена да даде фитра от собственото й притежание. Ако е омъжена и няма собствено притежание, фитрата за нея и за малолетните деца дава нейният съпруг.

         А относно фитрата за новороденото има две положения:

         а) Ако то е родено преди залеза на слънцето в последния ден от месец Рамадан, задължение е да се даде фитра за него.

         б) Ако е родено след залез слънце в този ден, не е задължително даването на фитра за него, но е мустехаб (хубаво), ако се даде.        Тези    две    положения     важат     също     за новоприелия Исляма и за онзи, който умре в тези времена. Не  е  задължителна   фитрата   за            плода,  намиращ  се  в  утробата  на  майката,  но ако се даде за него, е мустехаб.  

         Мюсюлманите, които по някаква причина не са говели (пътници, болни, тези които са в крайна старческа възраст и изтощени), са задължени в края на Рамадан да дадат фитра.

         2.Размерът й е една саа (мярка равняваща се приблизително на 2,250 кг) от основен хранителен продукт.

         3.Основни хранителни продукти от които се дава фитрата, са: фурми, стафиди, ориз, пшеница, ечемик, царевица или  брашно.

         Според мнението на тримата имами не е позволено вместо хранителни продукти да бъде раздадена стойността на фитрата в пари. Защото това не съответства на напътствието и делата на Пратеника (с.а.в), нито е извършвано от есхабите, а те най-добре познават сюннета на Мухаммед (с.а.в).

         А според Ебу Ханифе (рахимехуллах) се гледа при кое положение ползата е по-голяма за вземащия и семейството му. Ако ползата от парите за тях е по голяма, тогава се разрешава да се даде стойността на фитрата в пари. Но трябва да се знае, че предпочетено е мнението на останалите трима имами, защото съответства с напътствието на Пратеника (с.а.в).

         4.Времето за раздаване на фитрата се разделя на:

         а) Предпочетено време (между сабах и байрам намаз).

         б) Позволено време (започва ден или два преди Байрама и продължава до байрамския намаз). Ако фитрата бъде дадена безпричинно след байрамския намаз, тя не се приема, защото това не съответства на напътствието на Пратеника (с.а.в), и остава като обикновена садака. В този случай говеещият не е изпълнил   задължението си. Но ако за закъснението има основателна причина, позволено е да се даде фитрата и след Байрама.

(3)

          5.Фитрата се дава на бедни и нуждаещи се мюсюлмани.  Може  да  се  даде  и  на хората, на които е позволено да вземат зекят и са  посочени от Аллах Теаля в следния айет:

         §Зекятът е само за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които го събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя]  задължение от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.§/Сура Тевбе/9/:60./

         Позволено е няколко от мюсюлманите да дадат фитра си на един нуждаещ се, а също и един даващ да я даде на няколко от бедните. Дава се на нуждаещите в населеното място, където живее даващият, и ако там няма такива, дава се на бедните от най-близкото населено място.

         6.Не е позволено фитрата да се дава на: богати (независимо дали са имами или ходжи), на най-близки (баща, майка, син, дъщеря, съпруга, защото това са хора, за които даващият е задължен да осигурява прехраната им). Не е позволено да се дава и на тези, които са противници на вярата или с тяхното поведение вредят на мюсюлманите, също и на хора, които имат възможност да изкарват прехраната си, но от мързел не желаят да работят.

         Фитрата е причина, за да бъде приет оручът на говеещия. Средство е за пречистване от грешки,  нередни думи,  отправени  обиди  и др. В същото време е прехрана за нуждаещите се и начин за спечелване на награда. Аллах Аззе ве Джелле казва:

         §Сполучил е онзи, който се пречиства §/Сура Еаля/87/:14./

         Доказано е, че този айет е низпослан специално за зекятул-фитр.

         Ибни Аббас (р.а) казва:

(( فرض رسول الله صلى الله عليه و سلم زكاة الفطر طهرة للصائم من اللغو و الرفث وطعمة للمساكين.)) ـ ابو داود.

         “Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр   да   пречиства   говеещия  от направените празнословия и грешки и да бъде прехрана за бедните.”/Ебу Давуд./

         7.Някои от мъдростите за предписване на фитрата са:

         -Даващият фитрата изпълнява повеля от повелите на Аллах Теаля и Пратеника Му (с.а.в).

         -Даването й е израз на благодарност, която мюсюлманинът прави към Всевишния Аллах за благодатта на оруча и завършването му.

         -Почиства допуснатите недостатъци в говеенето или в поведението на говеещия.

(4)

         Всевишният Аллах казва:

         §...Наистина добрините премахват злините...§/Сура Худ/11/:114./ 

         Векиа Ибнул Джеррах казва: “Зекятул-фитр в месец Рамадан е, както сехви седжде (което се прави при допусната грешка) в намаза, премахва недостатъците допуснати по време на говеенето, както сехви седжде поправя грешките, допуснати в намаза.”

         -Причина е за прехрана и всяване на радост в сърцата на бедните по време на Байрама, който е празник за всички мюсюлмани, и радостта трябва да бъде обща за всички членове на Ислямската общност. Бедният няма да бъде радостен при положение, че заможните се хранят и пият в задоволство от всичко превъзходно, а той не намира дори прехрана за този ден. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

(( أغنوهم في هذا اليوم.))- بيهقي.

“Задоволете ги в този ден.”/Бейхеки./

         В тези слова на Мухаммед (с.а.в) и в напътствието му от предишния хадис, че фитрата е: ((...طعمة للمساكين.)) “...прехрана за бедните”, се крие мъдростта тя да бъде задължение и на малолетните. Те всъщност не са длъжни да говеят и  нямат  грехове  което  значи,  че  не  се нуждаят от пречистване, но от друга страна фитрата е прехрана за бедните и е необходимо те заедно   с   възрастните   да  участват  в  това благотворително дело. Целта е тези,  които  са  в  неравностойно  положение,   да почувстват, че не са забравени от обществото в дните на радост. Това води до  засилване  обичта между богати и бедни и се премахва омразата между тях.

         -Мъдрост и възпитателна цел има във факта, че болшинството от ислямските учени са единодушни и не поставят условие при фитрата, както при зекята на богатството, да е достигнала определената граница-нисаб, тъй като фитрата не е задължение отнасящо се до богатството, а до личността. Според тях, при фитрата условията са: човекът да е мюсюлманин и да има излишък, колкото размера й над основните си нужди. Това учи вярващите да дават, когато имат и когато са в затруднение, да са готови на пожертвование в името на Всевишния Аллах при всяко едно положение. Тези качества са възхвалени от Аллах Джелле Джелялюх в следния айет:

         § ...раздават и в радост, и в беда... §/Сура Али Имран/3/:134./

         -Възможност е за онези, които са с по-малко притежание, давайки частица от него, да вкусят сладостта на щедростта, та дори това да е веднъж в годината.

         -Мъдрост и улеснение има в определянето на фитрата да е минимално количество-една “саа” - и  да бъде от основен хранителен продукт, който най-много се използва в съответния район. Това е по

(5)

силата на повечето вярващи и дава възможност максимален брой да участват в този хаир.

         -Подтик е към щедрост и взаимопомощ. Стимулира човека да мисли за онези, които са в неволя, и го кара да се стреми, да удовлетвори дори частица от техните потребности.

         Молим Всевишния Аллах да приеме нашия ибадет, да улесни делата ни на този свят и  дари с Дженнет в отвъдния. Амин!

***

(1)

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ЗЕКЯТУЛ-ФИТР

         Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господаря на световете. Нека саляту селям да бъде за Мухаммед Мустафа (с.а.в.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.                   

         Уважаеми братя!

         С позволението на Всевишния Аллах, Ви представяме по-важните неща касаещи Зекятул-фитр или наречената още садакатул-фитр, и позната при нас, като; ”фитра”. Тя е вид садака (милостиня), която се дава по повод завършване говеенето в месец Рамадан.

         Установена е с доказателства от Шериата и единодушно е приета от ислямските учени.

         Всевишният Аллах казва: §... §-Сура Бакара/2/:110.

         В тези слова на Всевишния Аллах се включва и заповедта за  Зекятул-фитр. Тя е предписана едновременно с оруча през втората година по Хиджра. Ибни Умер (р.а) разказва:

         “Пратеника на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр в Рамадан да е една саа (мярка) от фурми, или една саа от ечемик, на всеки роб и свободен, мъж и жена, малък и голям от мюсюлманите, и нареди да се раздава преди излизане на хората за байрам намаз.”- Бухари и Муслим.

         Вземайки   в   предвид   напътствията  на

Пейгамберина (с.а.в) в този хадис, и други  негови   напътствия   отнасящи   се   до зекятул-фитр, както и становището на учените по този въпрос става ясно, че:

         1.Фитрата    е    задължение    на    всеки мюсюлманин – малък или голям, мъж или жена,  който над основните си потребности притежава богатство достигнало основния минимум – нисаб (мярка, при наличие на която мюсюлманина се смята богат и е задължен да дава зекят). Това е становище на Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах).

         А изхождайки от повелята на Пейгамберина (с.а.в) че Зекятул-фитр е задължение “...на всеки роб и свободен...”, останалите имами; Малики, Шафии и Ханбели (рахимехумуллах) са на мнение, че тези думи са доказателство, което включва в себе си богати и бедни не притежаващи нисаб.

         Според тях, всеки мюсюлманин, който над-основните си нужди (жилище, покъщнина, вещи и средства за преживяване), има с какво да

(2)

се нахрани и да нахрани онези, чиято прехрана трябва да осигури (съпруга, малолетни деца или слуга) в денонощието на Байрама, и има излишък колкото е размера на фитрата, е задължен да даде фитра (завършвайки говеенето след залеза на слънцето в последният ден от Рамадан, до байрамският намаз) за себе си и за тези на които осигурява прехрана.

         Относно фитрата за жената, Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах) е на становище, че тя омъжена или неомъжена е задължена да даде фитра от собственото й притежание. Ако е омъжена и няма собствено притежание, фитрата за нея и за малолетните деца дава нейният съпруг.

         А относно фитрата за новороденото, има две положения:

         а) Ако то е родено преди залеза на слънцето в последният ден от месец Рамадан, задължение е да се даде фитра за него.

         б) Ако е родено след залез слънце в този ден, не е задължително даването на фитра за него, но е мустехаб (хубаво) ако се даде.        Тези    две    положения     важат     също     за новоприелия Исляма, и за онзи, който умре в тези времена. Не  е  задължителна   фитрата   за

плода  намиращ  се  в  утробата  на  майката,  но ако се даде за него е мустехаб.  

         Мюсюлманите, които по някаква причина не са говели (пътници, болни, и които са в крайна старческа възраст и изтощени) са задължени в края на Рамадан да дадат фитра.

         2.Размерът й е една саа (мярка равняваща се приблизително на 2,250 кг) от основен хранителен продукт.

         3.Основни хранителни продукти от които се дава фитрата са; фурми, стафиди, ориз, пшеница, ечемик, царевица или  брашно.

         Според мнението на тримата имами, не е позволено вместо хранителни продукти да бъде раздадена стойността на фитрата в пари. Защото това не съответства на напътствието и делата на Пратеника (с.а.в) нито е извършвано от есхабите, а те най-добре познават сюннета на Мухаммед (с.а.в).

         А според Ебу Ханифе (рахимехуллах), се гледа при кое положение ползата е по-голяма за вземащия и семейството му. Ако ползата от парите за тях е по голяма, тогава се разрешава да се даде стойността на фитрата в пари. Но трябва да се знае, че предпочетено е мнението на останалите трима имами, защото съответства с напътствието на Пратеника (с.а.в).

         4.Времето за раздаване на фитрата, се разделя на:

         а) Предпочетено време (между сабах и байрам намаз).

         б) Позволено време (започва ден или два преди Байрама и продължава до байрамския намаз). Ако фитрата бъде дадена без причинно след байрамският намаз тя не се приема, защото това не съответства на напътствието на Пратеника (с.а.в) и остава като обикновена садака. В този случай говеещия не е изпълнил   задължението си. Но ако за закъснението има основателна причина, позволено е да се даде фитрата и след Байрама.

(3)

          5.Фитрата се дава на бедни и нуждаещи се мюсюлмани.  Може  да  се  даде  и  на хората, на които е позволено да вземат зекят и са  посочени от Аллах Теаля в следния айет:         §...§-Сура Тевбе/9/:60.

         Позволено е няколко от мюсюлманите да дадат фитра си на един нуждаещ се, а също и един даващ да я даде на няколко от бедните. Дава се на нуждаещите в населеното място където живее даващият, и ако там няма такива, дава се на бедните от най-близкото населено място.

         6.Не е позволено фитрата да се дава на; богати (независимо дали са имами или ходжи), на най-близки (баща, майка, син, дъщеря, съпруга, защото това са хора, за които даващия е задължен да осигурява прехраната им). Не е позволено да се дава и на тези, които са противници на вярата или с тяхното поведение вредят на мюсюлманите, също и на хора, които имат възможност да изкарват прехраната си, но от мързел не желаят да работят.

         Фитрата е причина за да бъде приет оруча на говеещия. Средство е за пречистване от грешки,  нередни думи,  отправени  обиди  и 

др. В същото време е прехрана за нуждаещите се и начин за спечелване награда. Аллах Аззе ве Джелле казва: §...§-Сура Еаля/87/:14.

         Доказано е, че този айет е низпослан специално за зекятул-фитр.

         Ибни Аббас (р.а) казва:

         “Пратеника на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр   да   пречиства   говеещия  от направените празнословия и грешки, и да бъде прехрана за бедните.”-Ебу Давуд.  

         7.Някои от мъдростите за предписване на фитрата са:

         -Даващият фитрата изпълнява повеля от повелите на Аллах Теаля и Пратеника Му (с.а.в).

         -Даването й е израз на благодарност, която мюсюлманина прави към Всевишния Аллах за благодатта на оруча и завършването му.

         -Почиства допуснатите недостатъци в говеенето или в поведението на говеещия. Всевишният Аллах казва: §...§-Сура Худ/11/:114. 

(4)

         Векиа Ибнул Джеррах казва: “Зекятул-фитр в месец Рамадан е както сехви седжде (което се прави при допусната грешка) в намаза, премахва недостатъците допуснати по време на говеенето, както сехви седжде поправя грешките допуснати в намаза.”

         -Причина е за прехрана и всяване на радост в сърцата на бедните по време на Байрама, който е празник за всички мюсюлмани, и радостта трябва да бъде обща за всички членове на Ислямската общност. Бедният няма да бъде радостен при положение, че заможните се хранят и пият в задоволство от всичко превъзходно, а той не намира дори прехрана за този ден. Затова Пратеника на Аллах (с.а.в) казва:

 “Задоволете ги в този ден.”-Бейхеки.

         В тези слова на Мухаммед (с.а.в) и в напътствието му от предишният хадис, че фитрата е: ((...طعمة للمساكين.)) “...прехрана за бедните.”се крие мъдростта тя да бъде задължение и на малолетните. Те всъщност не са длъжни да говеят и  нямат  грехове  което  значи,  че  не  се нуждаят от пречистване, но от друга страна фитрата е прехрана за бедните и е необходимо те заедно   с   възрастните   да  участват  в  това благотворително дело. Целта е, тези  които  са  в  неравностойно  положение   да почувстват, че не са забравени от обществото в дните на радост. Това води до  засилване  обичта между богати и бедни и се премахва омразата между тях.

         -Мъдрост и възпитателна цел има във факта, че болшинството от ислямските учени са единодушни и не поставят условие при фитрата както при зекята на богатството, да е достигнал определената граница – нисаб, тъй като фитрата не е задължение отнасящо се до богатството, а до личността. Според тях, при фитрата условията са; човека да е мюсюлманин, и да има излишък колкото размера й над основните си нужди. Това учи вярващите да дават, когато имат и когато са в затруднение, да са готови на пожертвование в името на Всевишния Аллах при всяко едно положение. Тези качества са възхвалени от Аллах Джелле Джелялюх в следния айет: §... §-Сура Али Имран/3/:134.

         -Възможност е за онези, които са с по-малко притежание давайки частица от него да вкусят сладостта на щедростта, та дори това да е веднъж в годината.

         -Мъдрост и улеснение има в определянето на фитрата да е минимално количество една “саа” и  да бъде от основен хранителен продукт, който най-много се използва в съответния район. Това е по

(5)

силата на повечето вярващи и дава възможност максимален брой да участват в този хаир.

         -Подтик е към щедрост и взаимопомощ. Стимулира човека да мисли за онези, които са в неволя, и го кара да се стреми да удовлетвори дори частица от техните потребности.

         Молим Всевишния Аллах да приеме нашия ибадет, улесни делата ни на този свят и  дари с Дженнет в отвъдния. Амин!

***

(1)

ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА МЮСЮЛМАНИНА СЛЕД МЕСЕЦ РАМАДАН

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

 

         Уважаеми братя!

         Страхувайте се от Аллах Теаля и помислете за бързото отминаване на дните и нощите. И така си помислете за близостта ви до момента, в който ще напуснете този свят, затова се запасете с добри дела. Отмина месец Рамадан, отминаха и превъзходните дни, изпълнени с берекет. Изживяхте това време, което ще бъде свидетел при Аллах Теаля в полза на този, който е разбрал неговата стойност и се е възползвал от него в подчинение към Аллах Теаля. Също така то ще бъде свидетел против този, който е проявил небрежност към превъзходството му и е бил далеч от добрите дела.

         Затова задължение на всеки от нас е да направи разчет на делата си. Този, който е извършил добри дела, да благодари на Аллах Теаля и да иска от Него да му ги приеме и да му помогне и в бъдеще да продължи тези дела. Който е бил далеч от добрите дела, да се покае и да моли за опрощение от Аллах, а след това да започне нов живот, изпълнен с подчинение към Аллах Субханеху ве Теаля. За да му опрости Аллах за всичко изминало и да му даде сили за това, което остава от живота му. Аллах Субханеху ве Теаля казва:

         §И кланяй намаза в двата края на деня, и в началото на нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е напомняне за поучаващите се. § - Сура Худ /11/: 114.

         Пейгамберът (саллеллаху алейхи ве селлем) казва:

         “Последвай злото с добро, за да го заличи.“

         Аллах Теаля казва:

         §Освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините  с   добрини.   Аллах   е   Опрощаващ, Милосърден.§/Сура Фуркан /25/:70./

         Месец Рамадан наистина е такъв, както го е описал Пейгамбера ни Мухаммед (с.а.с):

         “Началото му е милост, средата му е опрощение, а краят му е освобождаване от Огъня.“

(2)

         Това е така, защото през този месец хората са в различни положения. Едни посрещат този месец в положение на отдаденост, подчинение и изпълнение на всички намази и са далеч от всякакво противопоставяне на Аллах Субханеху ве Теаля. Те продължават с подчинението, и печелят добрини върху добрини. Тези хора са дарени с милост от Аллах Субханеху ве Теаля, защото извършват праведни дела. Аллах Аззе ве Джелле казва:

         §Милостта на Аллах е близо до добродетелните. §/Сура Еараф /7/: 56./

         А има от хората, които посрещат този месец в говеене през деня и ибадет през нощта. И преди това те са спазвали стриктно намаза си, но имат малки грехове. Ето тези са възнаградени с опрощението на Аллах в месец Рамадан. Аллах Субханеху ве Теаля казва:

         §Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки и ще ви въведем в достойна обител. §/Сура Ниса /4/: 31./

         Пейгамберът (с.а.с)  казва:

         “Петте намаза, джума намаз до другата джума, месец  Рамадан до другия Рамадан са опрощение за малките грехове между тях, ако не се извършват големи.“

         Други посрещат месец Рамадан, вършейки големи грехове като: употреба на алкохол, зина, лъжа, изоставяне на намаза и други подобни, но не са направили ширк – съдружаване с Аллах. Поради лошите си дела те заслужават Огъня, но след като направят тевбе – покаяние, говеят през Рамадан и изпълняват намаза си, те получават право да бъдат освободени от Огъня, след като вече им е било отсъдено да бъдат в него.

         Пък има хора, които посрещат месец Рамадан в противопоставяне на Аллах Субханеху ве Теаля, като извършват неща, които са харам – забранени за извършване и пренебрегват фарзовете – задължителните неща, пропускат намаза си, не променят поведението и начина си на живот, нито пък правят тевбе за извършените грехове. Или пък временно се покайват през Рамадан, но след като приключи те се връщат към стария си начин на живот. Ето тези са губещите, които губят живота си, пропиляват времето си, които не се възползват от месец Рамадан, освен за трупане на грехове. И във връзка с това Джибрил (а.с) казва на Пейгамбера (с.а.с):

(3)

         “Който дочака месец Рамадан и не му бъдат опростени греховете, то Аллах го отдалечава. Затова ти кажи: “Амин”, и Пейгамберът (с.а.с)  казал “амин“.”

         Лишен е този, който Аллах го е лишил, нещастен е този, който Аллах го е отдалечил от себе си.

         Трябва да знаете, че ибадетът към Аллах Теаля е задължителен за изпълнение постоянно и че той приключва само при настъпването на смъртта.

         Аллах Субханеху ве Теаля казва:

         §И извършвай ибадет на своя Господар, докато дойде при теб смъртта! §/Сура Хиджр /15/: 99./

         §О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани! §/Сура Али Имран/3/: 102./

         Всичкия ибадет е за Аллах Теаля и се извършва в определено време ежедневно, седмично и годишно. Някои от тях са от основите на Исляма. Намазът се извършва всяко денонощие и е втората основа от основите на Исляма след израза:

         Ешхеду елля иляхе иллеллах ве ешхеду енне мухаммеден абдуху ве ресулюх. “

         "Аз свидетелствам, че няма друго божество освен Аллах, и също свидетелствам, че Мухаммед е Негов пратеник и раб."

         Тези слова представляват основната база на Исляма. Джума намаз се извършва един път седмично и е от най-важните ислямски обреди. Зекятът се дава един път годишно. Говеенето през месец Рамадан годишно е задължение. Хаджилъкът е задължителен един път в живота за този, който има възможност.

         Всеки ибадет, който се изпълни в повече от задължителното, става нафиле. Така че целия живот на мюсюлманина е ибадет - задължителен или нафиле.

         Този, който си мисли, че е задължен да извършва ибадет само през месец Рамадан и че след това е освободен от него, той е в голямо невежество и заблуда, свързано с правата на Аллах Теаля към този човек. Такъв човек има много погрешна представа за Исляма като религия и не е опознал изискванията и правата на Аллах Теаля към него.

(4)

Именно затова той прави ибадет на своя Създател само през месец Рамадан и не се страхува от Него, освен в Рамадан, и не се надява на друга награда, а само в Рамадан. Ето такъв човек е прекъснал връзката си с Аллах Теаля. Аллах Аззе ве Джелле не се нуждае от ибадета на този човек. Така че каквото и дело да бъде, след като то се върши през месец Рамадан и след това не се продължи, то не е прието от Аллах Аззе ве Джелле и е отхвърлено, колкото и сили да е положил човек за него. Това дело е безплодно и няма никаква основа. Добре трябва да се знае, че са се възползвали единствено тези, които са твърдо убедени и са постоянни в делата и ибадета си към Аллах Теаля през всяко време, на всяко място. Те знаят, че Господарят на всички месеци е Един и през всички месеци Той наблюдава своите раби.

         Невежеството е достигнало такива граници сред привържениците на исляма, че има голяма част сред тях, които извършват намаз и си мислят, че това е достатъчно и така изоставят петте намаза. А пък на други им се струва, че ибадетьт и говеенето през месец Рамадан са достатъчни за цялата година. Така те пропускат намаза и не го извършват единайсет, а само един месец в годината. Има и такива, които си мислят, че като извършат хадж един път в живота си, е достатъчно като дело за всичко в миналото и настоящето. Може би това се дължи на погрешното разбиране на хадисите, че тези ибадети са опрощение за всички грехове между тези ибадети. Но ако тези хадиси се разгледат задълбочено, ще се види, че те имат условие, а то е да не се извършват големи грехове. Аллах Аззе ве Джелле казва:

         §Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки...§/Сура Ниса /4/: 31./

         След ширка няма по-голямо противопоставяне на Аллах от неизпълнението на петте намаза. Тези, които са изоставили намаза, наред с това са изоставили и други заповеди на Аллах Теаля. Това голямо престъпление не може да бъде опростено с нищо друго, освен с искрено тевбе, което да бъде последвано от добри дела. Аллах Теаля казва:

         §Но ги последваха скверни поколения, които изоставиха намаза и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела... §/Сура Мерйем /19/:59-60./

(5)

        Този айет показва, че неизпълнението на намаза не може да бъде опростено освен с тевбе. За да бъде тевбето изрядно, трябва да отговаря на следните условия:

         Първо:Да се изостави окончателно прегрешението. А що се отнася до тези, които се покайват на думи, но продължават с греха, това тевбе е неискренои не се приема.

         Второ:Да се съжалява за извършения грях. Ако липсва съжаление, тевбето е неправдиво.

         Трето:И най-важното, на практика да не се връща повече към това прегрешение през целия си живот, докато го настигне смъртта.

         А що се отнася до тези, които правят тевбе за определено време, например през месец Рамадан, с мисълта отново да се върнат към греха, такова тевбе е невалидно и неприето.

         Месец Рамадан е най-подходящ момент за този, който желае да направи искрено тевбе, защото тогава по-лесно може да надвие своите страсти. В същото време има възможност с лекота да се отнесе с подчинение и покорност към Аллах Теаля. За сполучил човек се смята този, който се е възползвал от месец Рамадан, и се е запасил с добри дела, който се е отдалечил от противопоставяне на Аллах и от харама и продължи в бъдеще да извършва това, което е халал. Губещ и съжаляващ пък е този, който смята месец Рамадан за един тежък затвор, и очаква с нетърпение дните му да отминат, за да може наново да се върне към стария си начин на живот в противопоставяне на Аллах и следване на страстите си, по пътя на шейтана. Затова се страхувайте от Аллах Теаля и продължете добрите дела, започнати през месеца на милостта-месец Рамадан. Аллах Теаля казва:

         §О, вярващи, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да сполучите!§/Сура Али Имран /3/: 200./

         Да се страхуваш от Аллах Теаля означава: "Да издигнеш преграда между теб и наказанието на Аллах Теаля, като спазваш неговите заповеди и се предпазваш от забраните Му."

         Един от признаците, който свидетелствува за приемането на добрите дела, е да бъдат последвани с

други дела като тях. Месец Рамадан е време за активно съживяване ибадета към Аллах Аззе ве Джелле, за тевбе и добри дела, които да продължат до края на живота, а не да приключат с приключване на месец Рамадан. От признаците, които показват, че тевбето през месец Рамадан е прието, е след месец Рамадан човек да бъде в по-добро положение, отколкото преди него. А признак за това, че на човек делата

(6)

му не са приети и отхвърлени, е положението му след месец Рамадан - то е по-лошо, отколкото преди него.

         Затова всеки да погледне самия себе си и да сравни положението си преди и след месец Рамадан. И знайте, че вратата на тевбето е отворена винаги, по всяко едно време. Така че, който пропусне да направи тевбе през Рамадан, то да не губи надежда за милостта на Аллах, а да побърза с тевбе, в което и време да е, защото Аллах приема тевбето и опрощава на този, който се обърне с покаяние към Него. Аллах Теаля казва:

         §Кажи: "О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния. И се обърнете към своя Господар, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне. И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господар, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!" §/Сура Зумер /39/: 53-55./

         Старайте се да запазите това, което сте постигнали през месец Рамадан, не го пропилявайте като се завръщате към противопоставянето на Аллах Субханеху ве Теаля. Не рушете това, което сте построили, и не унищожавайте това, което сте направили. Защото лошите дела, когато се увеличат, погубват човека. Те намаляват тежестта на добрите дела, когато бъдат поставени на везните. Аллах Теаля казва:

         §А чиито везни олекнат тези са, които своите души са ощетили... §/Сура Еараф /7/: 9./

***

(1)

ПРЕВЪЗХОДСТВАТА НА ХАДЖИЛЪКА

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Възхвалата е за Всевишния Аллах, Който в Корани Керим казва: §...И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома ­ за онзи, който може да отиде, а който откаже ­ Аллах не се нуждае от световете. § /Сура Али Имран/3/:97. И нека саляту селяма да бъде върху Мухаммет (саллеллаху алейхи ве селлем)

         Уважаеми братя!

         Хаджилъкът е ибадет който се прави за Аллах Теаля, при Кеабе в Мекка и околностите й. Състои се от:   

         -Таваф (седем обиколки около Кябето);

         -Сай (преминаване разстоянието между двата хълма - Сафа и Мерва, седем пъти);

         -Престояване в границите на местността Арафат, Музделифе и Мина.

         Хаджилъкът е една от петте основи, върху които е изграден Ислямът. Предписан е през деветата година по Хиджра.

         Ислямските учени са единодушни, че всеки мюсюлманин, който е разумен, пълнолетен, свободен и има възможност е задължен един път в живота си да отиде на хаджилък. А който го отхвърля, е неверник и вероотстъпник. Всевишния Аллах казва:

§ ولله على الناس حج البيت من استطاع إليه سبيلا ومن كفر فإن الله غني عن العالمين §

         §...И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома ­ за онзи, който може да отиде, а който откаже ­ Аллах не се нуждае от световете. § /Сура Али Имран/3/:97. Сура Али Имран/3/:97.

         Пейгамберинът (с.а.в.)  казва:

(( أيها الناس قد فرض الله عليكم الحج فحجوا  ...)) رواه مسلم.

         “О, хора! Аллах предписа на вас хаджилъка, затова извършвайте хаджилък!...” /Муслим/.

         Месеците Шеввал, Зулкааде и първата десетдневка от Зулхидже са времето за подготовка, пътуване и изпълнение на хаджилъка. Всевишният Аллах казва:

§…الحج أشهر معلومات §

         §Хаджилъкът е в знайни месеци...§ /Сура Бакара /2/ : 197.

         Всеки мюсюлманин, който има възможност да изпълни хаджилъка, трябва да побърза и да пристъпи към изпълнение, преди да го възпрепятства болест, бедност или смърт. Пейгъмберинът (с.а.в.)  казва:

(( من أراد الحج فليعجل فانه قد يمرض المريض و تضل الراحة و تكون الحاجة)) ـ رواه ابن ماجه و أحمد.

         “Който желае да отиде на хаджилък, трябва да побърза, преди да го е достигнала бедност, болест или смърт.”/Ибну Маджах/.

(( من ملك زادا و راحلة تبلغه إلى بيت الله و لم يحج فلا عليه إن يموت يهوديا أو نصرانيا و ذلك إن الله يقول في كتابه: و لله على الناس حج البيت من استطاع إليه سبيلا )) ـ الترمزي

         “Който притежава богатство и превозно средство, с което да достигне до Бейтуллах, и не извърши хаджилъка, няма пречка за него да умре като евреин или християнин. Защото Всевишният Аллах казва:

(2)

§…И дълг на хората към Аллах е хаджилъкът при Бейтуллах ­– за онзи, който може да отиде…§ “ /Тирмизи/.

         Средствата за извършване на хаджилъка трябва да бъдат от халал (спечелени по позволен начин). Пейгамберинът (с.а.в.)  казва:

(( أيها الناس! إن الله طيب لا يقبل إلا طيبا و إن الله أمر المؤمنين بما أمر به المرسلين فقال عز و جل: يا أيها الرسل كلوا من الطيبات و اعملوا صالحا اني بما تعملون عليم. و قال: يا أيها الذين آمنوا كلوا من طيبات ما رزقناكم. ثم ذكر الرجل يطيل السفر, أشعث , أغبر, يمد يديه إلى السماء, يا ربّ , يا ربّ و مطعمه حرام و مشربه حرام و ملبسه حرام و غذي بالحرام فأنى يستجاب لذلك)) - رواه مسلم.

         “О, хора! Аллах е добър и приема само доброто. Той предписа на вярващите онова, което бе предписал на Пратениците. Аллах Аззе ве Джелле казва: “О, пратеници! Яжте от благата и вършете праведни дела! Каквото и да сторите, Аз го знам.” И казва:”О, вярващи! Яжте от благата, които ние ви дарихме...”. След това Пратеникът (с.а.в.)   споменал за един човек, който отивал (на хаджилък). Прашен, изтормозен и с вдигнати ръце към небето (правел дуа): Я, Рабби! Я, Рабби! Но яденето, пиенето и облеклото му били от харам. Тогава как ще му бъде приета дуата!?”/Муслим /.

        По време на хаджилък от мюсюлманина се изисква да бъде примерен, да пази езика, слуха и зрението си от онова, което Аллах е забранил и проваля хаджилъка, като: злословие, разврат, спорене и др. Всевишният Аллах казва:

§الحج أشهر معلومات فمن فرض فيهن الحج فلا رفث ولا فسوق ولا جدال في الحج§…

         §Хаджилъка е в знайни месеци и който през тях си наложи изпълнението му: да няма полов акт, нито разврат, нито пререкание по време на хаджилъка!…§ /Сура Бакара/2/:197/.

         Някои от ползите на хаджилъка:

         1.Хаджилъкът е причина за пречистване и премахване на предишните грехове.

         Пейгамберина (с.а.в.) казал на Амр ибни Аас (радиеллаху анху) :

(( أما علمت … أن الحج يهدم ما قبله)) ـ  رواه مسلم.

         “Нима не знаеш, че… хаджилъкът премахва (греховете) преди него!?” /Муслим/.

         2.Хаджилъкът е едно от най-превъзходните дела, които човек може да извърши. Когато Пейгамберинът (с.а.в.) бил запитан: “Кое от делата е най-добро?”, той (с.а.в.) отговорил: “Вярата в Аллах и Неговия Пратеник.” След това го попитали: “А после кое?”, той (с.а.в.) отговорил: “Свещената борба в името на Аллах.”. А когато отново го попитали: “А после кое?”, той (с.а.в.) отговорил: “Приетият хаджилък.” /Бухари./

         3.Хаджилъкът е свещена борба за жените.

         Айше (р.а.) казала: “О, пратенико на Аллах! Ние знаем, че свещената борба е най-доброто дело, не трябва ли и ние да участваме!? Той (с.а.в.) отговорил:

((لا لكن أفضل الجهاد حج المبرور)) ـ رواه البخاري

        “Не! Най-добрата свещена борба (за жените) е приетият хаджилък.”/Бухари/.

         4.Наградата за приетия хаджилък е Дженнет.

         Пейгамберинът (с.а.в.)  казва:

((...الحج المبرور ليس له جزاء إلا الجنة)) ـ رواه البخاري

(3)

         “…За приетия хаджилък няма друга награда, освен Дженнет.”/Бухари/

         5.Хаджилъкът е откликване на заповедта от Всевишния Аллах и хващане за най-здравата връзка. Аллах Теаля казва:

§ومن يسلم وجهه إلى الله وهو محسن فقد استمسك بالعروة الوثقى §

         §А който се отдава на Аллах и благодетелства, той се е хванал за най-здравата връзка.§ /Сура Люкман / 31/:22.

         Обличането на ихрама и престоят  на милионите хаджии в местността Арафат  напомнят на човека  за едно друго и неизбежно събитие-раздялата му с живота на този свят и заставането на всички хора пред Всевишния Аллах в Съдния  ден.

         По време на хаджилъка мюсюлманите наблюдават много от сътворенията на Аллах и се замислят за Неговото величие. Това допринася за усилване на тяхната вяра и убеждение. Всевишният Аллах казва:

§…ويتفكرون في خلق السماوات والأرض ربنا ما خلقت هذا باطلا…§

         §...и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Господи наш, Ти не си сътворил това напразно...§ /Сура Али Имран/3/:191.

         По време на хаджилъка се забелязва равнопоставеност между хората. Независимо от това, че са от различни краища на света, между тях липсват националистическите, расовите и каквито и да е други различия. Изчезват злите чувства за превъзходство помежду им като; националност, цвят на кожата, култура, начин на живот и др. Всички тези неща дават отражение в живота на хаджиите и въобще в живота на ислямското общество. Мюсюлманинът е убеден, че в Исляма превъзходството е само по богобоязливост. Аллах Теаля казва:

§…إن أكرمكم عند الله أتقاكم…§

         §...Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият...§ /Сура Худжурат/49/: 13./

         По време на хаджилъка хората се запознават, разменят мнения взаимно си помагат и полагат усилия за сплотяване, съобразявайки се с думите на Всевишния Аллах:

 §واعتصموا بحبل الله جميعا ولا تفرقوا…§

         §И се привържете всички за въжето на Аллах [Коранът и Суннетът], и не се разделяйте …§ /Сура Али Имран/3/:103./

…§وتعاونوا على البر والتقوى ولا تعاونوا على الإثم والعدوان§…

         §...И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, и не си помагайте в греха и враждебността!...§ /Сура Майде/5/:2.

         Обединени от Исляма, те молят единствено Всевишния Аллах, Възхваляват го, от Него се боят и на Него се уповават. Аллах Теаля казва:

                                        §  وإن هذه أمتكم أمة واحدة وأنا ربكم فاتقون§

         § Това е вашата вяра ­ единствената вяра, а Аз съм вашият Господар. Затова единствено от Мен се бойте § /Сура Муаминун/23/: 52.

         Хаджилъкът коренно променя живота на хаджиите, подобрява характерите и омекчава сърцата им, скланя ги към правене на добри дела, предпазва ги от злодеяния и увеличава богобоязливостта им. Аллах Теаля благославя такива хора, като казва:

§إنما يتقبل الله من المتقين… §

(4)

       §...Аллах приема само от богобоязливите.§ /Сура Майде/5/:27.

         Условия, на които трябва да отговаря хаджията:

         1.Да е мюсюлманин. От неверник хаджилъкът не се приема. Аллах Теаля казва:

 §ومن يبتغ غير الإسلام دينا فلن يقبل منه وهو في الآخرة من الخاسرين§

         §А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.§ /Сура Али Имран/3/:85.

         Пейгамберинът (с.а.в.) постави шериатските задължения (намаза, говеенето, зекята, хаджилъка и другите добри дела) след убеждението, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Мухаммед (с.а.в.) е Негов Пратеник, след явно произнасяне на думите “Ля Иляхе иллеллах Мухаммедур-расулюллах.”

         Когато Мухаммед (с.а.в.) изпратил с послание Муаз ибну Джебел към народа Йемен

 му казал:

((إنك تأتي قوما من أهل الكتاب ليكن أول ما تدعوهم إليه شهادة أن لا اله إلا الله فإن هم أطاعوك لذلك فأخبرهم أن الله افترض عليهم خمس صلوات في اليوم و الليلة)) ـ رواه البخاري

         “Ти отиваш при хора на писанието и нека първото нещо, към което ще ги призовеш, е: да засвидетелствуват, че няма друго истинско божество освен Аллах, и ако те се подчинят на това, извести ги, че Аллах Теаля им е заповядал петкратен намаз в денонощието…”/Бухари./

         2.Да е пълнолетен и нормално мислещ. Пратеникът на Аллах  (с.а.в.)  казва:

((رفع القلم عن ثلاثة: عن النائم حتى يستيقظ و عن الصبي حتى يحتلم و عن المجنون حتى يعقل)) ـ رواه أبو داود.

         “Три групи от хората са извинени: Спящия, докато се събуди, малолетния, докато достигне пълнолетие, и лудият, докато се вразуми.”/Ебу Давуд./

         3.Да не е лишен от свобода.

         4.Да има следните възможности:

            а)Парични средства за прехрана и транспорт, отделно от необходимите средства за препитание на семейството му.

            б)Здравословно да е добре,(ако е болен и не подлежи на излекуване или е пък много възрастен, трябва да плати на друг човек да направи хаджилък за него.) 

            в)Пътят да не крие опасности за живота.        

         Аллах Теаля казва:

§…ولا تلقوا بأيديكم إلى التهلكة…§

         §...и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта,...§ /Сура Бакара/2/:195.

            г)За жената, която извършва хаджилък, освен гореизброените условия се изисква да бъде съпроводена от мухрим (съпруг, син, баща, брат, дядо, брат на майката или бащата, внук или племенник.)

 Пратеникът на Аллах  (с.а.в.)  казва:

((لا يخلونّ رجل بامرأة إلا و معها ذو محرم و لا تسافر المرأة إلا مع ذي محرم)) ـ رواه مسلم.

         “На жената е забранено да остава сама с чужди мъже без присъствие на мухрим и е забранено да пътува без мухрим.” /Муслим./

(5)

         Когато един от есхабите чул тези думи, станал и рекъл: “О, Пратенико на Аллах! Жена ми ще отива на хаджилък, а пък аз съм се записал в еди-коя си битка.” Тогава Пейгамберинът  (с.а.в.)  му казал:

(( انطلق فحجّ مع امرأتك )) ـ رواه مسلم.

         “Отиди и направи хаджилък заедно със жена си.” /Муслим./

         Молим Аллах Субханеху ве Теаля да осъществи желанието на всички, които желаят да изпълнят хаджилъка и да го приеме от всички хаджии! Амин!

***

(1)

ПОЗНАНИЯ ЗА КУРБАНА

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Възхвалата е за Всевишния Аллах, Който в Корани Керим казва: §Кланяй се на своя Господар и курбан коли!§ И нека саляту селям да бъде върху Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем), семейство му,  неговите сподвижници и последователи до края на Света.

         Уважаеми братя!

         Курбан е наименование на животното, което се коли с намерение ибадет в определени за това дни (след Байрам намаз на десети Зулхидже чак до залез слънце на тринадесетия ден от същия месец).

         Коленето на курбан е предписано през втората година по Хиджра. Аллах Теаля казва:

         §Затова кланяй се на своя Господар и [курбан] коли!§/Сура Кевсер/108/:2./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

(( ...  من ذبح بعد الصلاة فقد تمّ نسكه و أصاب سنة المسلمين)) ـ رواه مسلم

         “ ... който заколи (курбана) след (Байрам) намаз, е изпълнил обреда и е в съответствие с традицията на мюсюлманите.”/Муслим./

         Курбанът е ваджиб (задължение) за онези, които имат възможност.

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

(( من كان له سعة و لم يضحي لا يقربن مصلنا)   رواه ابن ماجه

         “Който има възможност и не заколи курбан, да не доближава до нашата джамия.”/Ибну Маджех./

         А що се отнася до бедните и сиромасите, те не са задължени да колят курбан. 

         Пейгамберинът (с.а.в)  казва:

((اذا رأيتم هلال ذى الحجة و أراد أحدكم ان يضحي فليمسك عن شعره و أظفاره.)) ـ رواه  مسلم.

         “Когато видите месечината на месец Зулхидже, и някой от вас пожелае да заколи курбан, той не трябва  да отскубва косми от тялото си, нито пък да реже от ноктите си.”/Муслим./

         Думите на Пейгамберина (с.а.в) в горе посочения хадис: “... и някой от вас пожелае да заколя курбан...” показват, че коленето не е задължение за всички, а само за онези, които имат възможност. Ебу Сурейха Ел-Гафарий казва: Ебу Бекр и Умер (р.а) са били бедни и не са клали постоянно курбан, опасявайки се да не помислят хората, че курбанът е задължение и на сиромасите”.

         От предишния  хадис  разбираме  още,  че  на онзи, който възнамерява да коли курбан, се забранява да отскубва косми от тялото си и да реже ноктите, след като месец Зулхидже влезне. При нарушаването им е необходимо тевбе (покаяние).

         Коленето на курбана е по-праведно, отколкото да бъде раздаден в парична стойност, защото това е от суннета на Пейгамберина (с.а.в) и неговите есхаби (сподвижници).

(2)

         Мъдрости от коленето на курбана:

         1.Приближаване към Всевишния Аллах.

         Обръщайки се към Своя Пратеник (с.а.в), Аллах Теаля казва:

         §Кажи: [О, Мухаммед!] Моят намаз и моят курбан, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господарят на световете.§/Сура Енам/6/:162./

          2.Възражда се суннетът на Ибрахим (а.с). На когото Аллах Теаля бе заповядал да заколи своя син Исмаил (а.с) за курбан, за да изпробва неговата искреност и покорност. След като той се подчинил и издържал изпитанието, Аллах Теаля изпратил голям коч, който да заколи в замяна на Исмаил (а.с). Всевишният Аллах казва:

         §И за него [Исмаил]  дадохме в замяна голям курбан.§/Сура Саффат/37/:107./

          3.Даряване на радост в сърцата на бедните, като им се дава дял от курбана. Пейгамберинът (с.а.в)  казва:

((اغنوهم في هذا اليوم))- رواه الدار قطني

“Задоволете ги в този ден.”/Дар Кутни./

          4. Курбанът е израз на благодарност и признание към Аллах Теаля, за всички блага, с които е дарил човека, подчинил животните на него и ги е отредил като средство за неговото препитание. Всевишният Аллах казва:

         § ... яжте [от курбана] и хранете и доволстващия, и просяка! Така сме ви ги подчинили [животните], за да сте признателни. Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да възвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!§/Сура Хадж/22/:36,37./

         А относно ползата от курбана Пейгамберинът (с.а.в)  казва:

(( ما عمل ابن آدمي يوم نحر عملا أحب الي الله عز و جل من اهراق الدم إنه ليأتي يوم القيامة بقرونها و أظلافها و أشعارها و أن الدم ليقع من الله بمكان قبل أن يقع من الأرض فطيبوا بها نفسا)) ـ الترمزي.

         “В деня на коленето на курбаните човек не може да извърши по-обичано дело за Аллах от коленето на курбана. На Съдния ден курбанът ще се яви цял – с рогата,  космите  и  копитата.   Аллах  го  приема,  преди кръвта му да е паднала на земята. Затова го изпълнявайте от все сърце и душа.”/Тирмизи./

(3)

         За предпочитане е, всеки лично да заколи курбана си, тъй като това е ибадет и суннет от Пейгамберина (с.а.в).

         Енес (р.а) разказва:     

         “Пейгамберинът (с.а.в) закла с ръката си два бели рогати коча за курбан ...”/Муслим./

         А когато човек не е в състояние да извърши коленето, позволено е в негово присъствие да бъде извършено това от друг. Пейгамберинът (с.а.в) заповядал на дъщеря си Фатима да присъства при коленето на курбана й.

         Курбанът трябва да отговаря на следните условия:

         1.Да е от следните видове животни: камили, говеда, овце и кози.

         2.Животното да е навършило определената възраст: При камилите - тя на е пет години, при говедата - на две, а за овцете и козите - на една година. (От овцете може и угоено шиле при навършени шест месеца.) Пейгамберинът (с.а.в)  казва:

(( لا تذبحوا الا مسنة الا ان يعسر عليكم فتذبحوا جذعة من الضأن.)) ـ رواه مسلم.

         “Колете за курбан само това, което е достигнало необходимата възраст, но ако ви затрудни, може да заколете  и шиле от овцете.”/Муслим./ 

         3.Животното да не е: сляпо (с едното или двете очи), болно, куцо (което изостава от стадото) и много отслабнало.

        Пейгамберинът (с.а.в)  казва:

(( أربع لا تجوز في الأضاحي : العوراء بين عورها و المريضة بين مرضها و العرجاء بين ظلعها و الكثير التى لا تنقى)) -  رواه أبو داود.

         “Не е разрешено да се колят за курбан четири групи животни: явно сляпо, болно, куцо и много отслабнало.”/Ебу Давуд./

         Освен тези недостатъци, животното не трябва да бъде с отрязани повече от половината уши, език, рога и опашка. Също да не е с подут корем от преяждане, въртоглаво, с изсъхнало виме, изпадали зъби и отрязани полови органи.

         Курбанът трябва да е с добър външен вид, защото коленето му е ибадет. Всевишният Аллах казва:

      §Не   ще   се   сдобиете  с  праведността,  додето  не раздадете   от  онова,  което  обичате.  А  каквото  и  да раздадете, Аллах го знае.§/Сура Али Имран/3/:92./

         4.Да е лична собственост, а не откраднато, заграбено или дадено в залог.

         5.Да се коли в определеното за това време.  

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((... في كل أيام التشريق ذبح)) ـ أخرجه أحمد.

         “...във всеки един ден от дните на “Тешрик” (10,11,12 и 13-ти ден от Зулхидже) е позволено коленето на курбана.”/Ахмед./

(4)

         Не е позволено коленето на курбана да се извършва преди определеното за това време, тъй като Пейгамберинът (с.а.в) казва:

 ((من ذبح قبل الصلاة فليذبح شاة مكانها)) ـ رواه مسلم.

         “Който заколя (курбана) преди (Байрам) намаз, трябва да заколя друг курбан на негово място.”/Муслим./

         Също трябва да се знае, че едно животно от овцете или от козите е достатъчно за курбан на един човек и неговото семейство, включително за живи и умрели.

         Ебу Ейюб (р.а.) казва: “Всеки човек колеше една овца за курбан на него и семейството му. Хранеха се от него и раздаваха ...”/Тирмизи./

         Айше (р.а.) разказва, че Пейгамберинът (с.а.в)  при коленето на курбан казвал:

((بسم الله اللهم تقبل من محمد و آل محمد و أمة محمد)) ـ رواه مسلم.

         “В името на Аллах. О, Аллах мой! Приеми от Мухаммед, семейството му и от неговата общност.”

         Едно животно от камилите или говедата е достатъчно за курбан на седем души и техните семейства.

         Джабир (р.а.) разказва: “С Пратеника на Аллах (с.а.в) клахме курбани при местността “Худейбие”, една камила за седем души и една крава за седем души.”/Тирмизи./

         Определянето на животното за курбан става по два начина: С думи, като се казва: ”Иншаеллах това е за курбан.” И с дела: закупване с намерение за курбан.

         Правила, които трябва да се спазват при колене на курбана:

         1.Касапинът да е пълнолетен и нормално мислещ. При положение, че липсва пълнолетен се позволява и на непълнолетен, който може да се справи с коленето. Също и на жената се позволява да коли.

         2.Касапинът да е мюсюлманин. В случай че липсва такъв, позволява се на вярващ от ехлилкитаб (евреин или християнин)  да  извърши  коленето, при условие че каже “Бисмиллях”.

         Аллах Теаля казва:

         §... и храната [закланото животно] на дарените с Писание [евреите и християните] е разрешена за вас...”§/Сура Майде/5/:5./

         На атеист (безверник, отричащ съществуването на Аллах) не се позволява да коли, а месото на животно, заклано от такъв, е харам за консумиране.

         3.Курбанът да е заклан единствено за Аллах Субханеху ве Теаля. Той, Аззе ве Джелле, казва:

         §Яжте от онова, над което е споменато името на Аллах, ако вярвате в Неговите знамения!§/Сура Енам/6/:118./

(5)

         §Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах...§/Сура Майде/5/:3./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((ما أنهر الدم و ذكر اسم الله فكلواه)) ـ رواه البخاري.

         “Яжте от животно, което е заклано с Бисмиллях.”/Бухари./

         4.Преди да се заколи курбана се казва:

اللهم منك و لك عني.  بسم الله. الله أكبر. اللهم تقبل مني

         “Аллахумме минке ве леке анни. Бисмилляхи. Аллаху Екбер. Аллахумме текаббел минни. (О, Аллах мой! Това е от Теб и за Теб от мен. В името на Аллах. Аллах е най-Велик. О, Аллах мой! Приеми го от мен.)”          

         Това е съобразено с практиката на Пейгамберина (с.а.в). При колене на курбан той е казвал :

((اللهم منك و لك عن محمد و أمته بسم الله الله أكبر)) ـ رواه أبو داود.

          “О, Аллах мой! Това е от Теб и за Теб от Мухаммед и неговата общност. В името на Аллах. Аллах е най-Велик.”/Ебу Давуд./

         Когато човек коли курбан за друг, трябва да каже: Аллахумме минке  ве леке ан (споменава се името на когото е курбанът) Бисмилляхи. Аллаху Екбер. Аллахумме теккаббел минху. (О, Аллах мой! Това е от Теб и за Теб от ( споменава се името, на когото е курбанът). В името на Аллах. Аллах е най-Велик. О, Аллах мой! Приеми го от него.)”.

         5.За да не се измъчва животното, трябва да се коля с остър нож. Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((...إذا ذبحتم فاحسنوا الذبح و ليحد أحدكم شفرته و ليرح ذبيحته)) ـ رواه مسلم.

          “... когато колите, извършете го, както трябва, и наточете ножа, за да се олекоти коленето”/Муслим./

         Редът за колене на курбана е:

         1.Животното се поставя на  лявата  му  страна  в легнало положение и  обърнато  към  Кибле (в посока към Мекка).  Касапинът поставя дясното си коляно върху врата на животното.  Енес (р.а) разказва:

          “Пейгамберинът   (с.а.в)   закла   със   собствената си ръка два бели рогати коча за курбан, като поставяше дясното си коляно върху врата на всеки един от тях.”/Муслим./

         2.Бързо прекарване на ножа през гръкляна и двете главни артерии, без да се докосва гръбначния мозък. Пейгамберинът (с.а.в)  казва:

((إن الله كتب الإحسان على كل شيء ... فإذا ذبحتم فاحسن الذبح و ليحد أحدكم شفرته و ليرح ذبيحته.)) ـ رواه مسلم.

         “Аллах предписа добротворството във всяко нещо ... и когато колите, извършете го както трябва, и наточете ножа, за да се олекоти коленето”/Муслим./

         3.Да не се точи ножа пред животното и да не се коли пред други животни.

         4.Да не се дере кожата на животното, докато не е напълно умряло.

(6)

         Начин на разпределяне и раздаване на месото от курбана:

         Месото от курбана се разпределя на три части: една - за собственика, друга - за приятели и гости, а третата се раздава на бедните. Също е положението с курбана Акика (за новородено) и нафиле (заклан по желание). Аллах Теаля казва:

         §Яжте от него [курбана] и хранете крайно бедния.§/Сура Хадж/22/:28./

         Пейгамберинът (с.а.в)  казва:

((كلوا و ادخروا و تصدقوا)) ـ رواه مسلم.

         “Яжте, запасявайте се и раздавайте.”/Муслим./

         Забранена е продажбата на каквото и да е от курбана като: месо, кожа, вълна, вътрешности и др.

         А онзи, на когото е дадено нещо от курбана, той вече има право да се възползва от него, да го подарява, продава, но не и на онзи, който му го е дал.

         Що се отнася до Незр (обещан курбан), той трябва да се раздаде целият на бедните.

         Молим Всевишния Аллах да отреди искреност в нашите думи и дела, да приеме нашия курбан и всичкия ни ибадет, да ни пази от показност пред хората и да ни награди всички с Дженнет.               Амин!

***

(1)

КУРБАН БАЙРАМ

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

الله أكبر. الله أكبر. الله أكبر. الله أكبر. الله أكبر. الله أكبر. الله أكبر. الله أكبر.

الله أكبر. الله  أكبر كبيرًا... و الحمد لله كثيرًا، و سبحان الله بـُكـْرَة ً و أَصِيلا ً الله أكبر. الله أكبر و لله الحمد.

         Възхвалата и благодарността да бъде за Аллах Субханеху ве Теаля, че Той отреди отново да дочакаме дните на Хаджилъка, в които дни влизат и дните на Курбан Байрам. И нека саляту селям да бъде върху Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем),  който бе изпратен, за да извести и разясни истината.

         Уважаеми братя!

         Всички ние, мюсюлманите сме радостни днес, поради това че посрещаме един от най-големите празници в Исляма – Курбан Байрам.  За този голям ниамет нека да изкажем нашата благодарност към Аллах Аззе ве Джелле, както това правят всички мюсюлмани по земното кълбо. Този ден идва след деня на Арафат, в който хаджиите завършват една от най-важните основи на хаджилъка. Пейгамберинът (с.а.в) казва:

(( الحج عرفة ))

“Хаджилъкът е (престоят) на Арафат”.

         Деня на Арафат е ден на опрощение и спасение от Огъня. Аллах Аззе ве Джелле опрощава на тези хора, които са престояли на Арафат, и опрощава на тези от мюсюлманите, които не са хаджии, но са направили искрено покаяние, подобрили са делата, целите и намеренията си. Поради това денят след Арафат е празник за всички мюсюлмани по всички краища на света. В днешния ден всеки мюсюлманин коли своя курбан, с цел приближаване към Всевишния Аллах, Който заповяда в Корани Керим на Пейгамберина (с.а.в):

         §Затова кланяй се на своя Господар и [курбан] коли!§/Сура Кевсер/108/:2./

         Курбанът е сюннет от Ибрахим и Мухаммед (а.с.). Аллах Субханеху ве Теаля подложил на изпитание Ибрахим (а.с), като му заповядал да пожертва сина си Исмаил за курбан. Мъдростта от това била да го изпита колко е предаността му към Аллах Теаля. Ибрахим (а.с)  бил предан на своя Създател и се подчинил на заповедта Му. Аллах Аззе ве Джелле казва:

         §И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице§/Сура Саффат/37/:103./

         В изключителния жест, който Ибрахим (а.с) направил в името на Аллах, се показала неговата искреност.

         Зейт ибни   Еркам (р.а) разказва,

че Пейгамберинът (с.а.в) бил попитан: “О, пратенико на Аллах! Какво е курбана?”  А той (с.а.в)  отговорил :

(سنة إبراهيم)))

 “Сюннет на Ибрахим (а.с)”

После пак го попитали: “А какво печелим от това?” А той (с.а.в)  отговорил:

بكل شعرة حسنة)) ((

“За всеки косъм - награда”.

         И Пейгамберинът (с.а.в) заклал два тлъсти и рогати овена.”/Ибну Маджех./ 

         Някои от учените казаха, че Курбанът е ваджиб, а повечето от тях са на становище, че е сюннет. Това е най-превъзходното дело, което мюсюлманинът може да направи в този ден. Затова всеки от нас, който има възможността да приложи този суннет, нека да побърза да го изпълни.

         По-превъзходно е да се заколи курбана, отколкото да се раздаде парично, на съответната му стойност, защото с коленето му се съживява суннета на Пейгамберина (с.а.в).

         Най-превъзходният курбан е най-тлъстият и който няма недостатъци.

         Уважаеми братя!

         Днес изживяваме един от най-великите дни, които са празник за мюсюлманите. Ислямските празници винаги идват след извършване на основа от основите на Исляма, както е този празник. Той идва след извършване на петата  основа на Исляма.

         Байрамът не е за онзи, който се е наредил с новите си дрехи и външно изглежда спретнат. А Байрамът е за този, който се е вслушал в заповедите на Аллах и Му се е подчинил, външно и вътрешно, и се страхува от Съдния ден.

         Радостта в деня на Байрама не е, затова че има ядене и пиене, а единствено радостта в този велик празник е за опрощаването на греховете и спасението от Огъня. За тези, които са успели да направят нещо добро, за тях е честит този празник. А тези, които са небрежни и далече от правене на добри дела, са далече от истината.

         Хасен ел-Басри (р.а) казва:

         “Всеки един ден, в който не се противопоставяме на Аллах, е празник за нас. И всеки един ден, прекаран в споменаване на Аллах и изказване на благодарност към Него, също е празник за нас.”

         Всички народи изобретяват и измислят най-различни празници в резултат на техните прищевки, освен мюсюлманите. Ислямските празници са определени от Аллах Субханеху ве Теаля и са след важни и големи събития, представляващи основите на Исляма.

          Първият от тези празници е след завършване на Рамадана, вторият е след приключване на Хаджа.

         Уважаеми братя!

         Нека да се страхуваме от Аллах Субханеху ве Теаля и да Му изкажем благодарност за големия ниамет – Ислямът. Всевишният Аллах го изтамани и завърши и пожела да е религия на човечеството до края на света.

         В хадис, предаден от Бухари и Муслим, се казва, че: един евреин казал на Умер ибни Хаттаб (р.а):

         “Ей, емирул муаминин! Във вашата книга Корана имате един айет, ако бе свален на нас евреите, ние щеше да направим деня, в който е низпослан, празник за нас. Тогава той (р.а) попитал: “Кой е този айет?” Евреинът отговорил:

         §...Днес направих пълна за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и пожелах Исляма за ваша религия...§/Сурата Маиде/5/:3./

         Тогава Умер (р.а) казал:”Аз зная деня и мястото, на което е низпослан този айет. Той бе низпослан на Пейгамберина (с.а.в) в петък, на местността  Арафат.”

         С този айет Аллах Субханеху ве Теаля известява хората за пълнотата на тази религия и че тя е без недостатъци. Не се нуждае от допълване, съкращаване и промени. Намира се в оригинален вид, от самото начало до ден-днешен. Запазена е в достоверни източници Корани Керим и Суннета на Мухаммед (с.а.в). Аллах Субханеху ве Теаля обещава, че ще запази тази религия в оригиналния й вид:

         §Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.§/Сурата Хиджр/15/:9./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((إنـِّي تــَاركٌ فـِيكـُمْ مـَا إنْْ تـَمـسـَّـكـْتـُمْ بـِهِ  لـَنْ تـَضـِلـُّوا كـِتـَابَ اللهِ وَ سـُنـَّتـِي)).

         “Аз ви оставих нещо, за което ако се захванете, никога няма да се заблудите - Книгата на Аллах и моя суннет.”

         Тя е пълна религия, с универсален ред, полезна и подходяща за цялото човечество. Валидна за всяко едно време и място, предпазена от промяна, изопачаване и  празни неща. Тя обхваща задълженията, отношенията, реда на цялото общество, както и отделната личност.

         Молим Аллах Субханеху ве Теаля да ни отреди да бъдем от онези, които изричат от все сърце и душа ”Ля иляхе иллаллах Мухаммед Расулюллах”, знаят неговото значение и спазват изискванията му. Нека този израз бъде ключът, с който ще ни се отворят вратите на Дженнета. Амин!

         Аллах Субханеху ве Теаля казва:

         §Наистина Аллах и Неговите меляйкета правят саляту селям на Пейгамберина. О, вие които сте повярвали! Правете сяляту селям на него.§

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((من صلي علي واحدة صلي الله عليه عشرا))

         “Който направи на мен един път саляту селям, Аллах прави на него десет пъти.”

اللهم صلي علي محمد  و علي آل محمد كما صليت علي إبراهيم و علي آل إبراهيم انك حميد مجيد. و ارض اللهم عن الخلفاء الراشدين أبي بكر و عمر و عثمان و علي و عن سائر الصحابة والتابعين.  قال النبي صلى الله عليه و سلم: (( الله الله في أصحابي , الله الله في أصحابي, لا تتخذوهم غرضا بعدي, فمن أحبهم فبحبّي أحبّهم و من أبغضهم فببغضي أبغضهم.)

         اللهم اقسم لنا من خشيتك ما تحول به بيننا و بين معصيتك و من طاعتك ما تبلغنا به جنتك, و من اليقين ما تـهون به علينا مصائب الدنيا.  اللهم متعنا بأسماعنا و أبصارنا و قواتنا ما أحييتنا.  واجعله الوارث منا.   اللهم اجعل ثأرنا على من ظلمنا, و انصرنا على من عادانا, و لا تجعل مصيبتنا في ديننا, و لاتجعل   الدنيا أكبر همنا و لامبلغ علمنا و لاتسلط علينا بذنوبنا من لايخافك و لايرحمنا. اللهم أعز الاسلام و المسلمين.  اللهم احفظ أئمة المسلمين و قادتـهم من كل سوء و انصرهم بالحق و انصر الحق بـهـم.        أيها الاخوة الكرام:

فاذكروا الله يذكركم وادعوه يـستجب لكم و اشكروه علي نعمه يزدكم و لذكر الله أكبر و الله يعلم ما تصنعون.  و كبروا الله تكبيرا...                                       

(1)

ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА МЕСЕЦ МУХАРРАМ И ДЕНЯ “АШУРА”

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Благодарността и славата е за Аллах, възхваляваме Го, за подкрепа и прошка Него молим. Аллах да ни опази от злините на нашите души и от лошите ни дела. Когото Аллах напъти, него никой не ще заблуди. Когото Аллах остави в заблуда, него никой не ще напъти. Свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах, Единственият - няма Той съдружник, - и свидетелствам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и Пратеник.

         Уважаеми братя!

         Месец Мухаррам е велик, благословен и свещен. С него започва годината по Хиджра – ислямското летеброене. Аллах Теаля казва:

         §Броят на месеците при Аллах е дванадесет месеца според повелята на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята. Четири от тях са свещени. Това е правата вяра. Не угнетявайте през тях себе си ...§/Сура Тевбе/9/:36./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((...السنة اثنا عشر شهرا منها أربعة حرم: ثلاث متواليات ذو القعدة و ذو الحجة و المحرم و رجب مضر الذي بين جمادى و شعبان)) رواه البخاري4662.

         “...годината е дванадесет месеца. От тях четири са свещени. Три са последователни-зул кааде, зул хидже и мухаррам. Реджеб е самостоятелен между джумада и шабан.”/Бухари./

         Относно думите на Аллах Аззе ве Джелле в гореспоменатия айет §…Не угнетявайте през тях себе си...§, Ибни Аббас (р.а) казва:”През всички месеци на годината злосторничеството е забранено, но в четири от тях забраната е по-голяма. Те са свещени месеци и  грехът за извършените лоши деяния в тях се умножава, така както се умножава наградата за добрите деяния.”/Тефсир ибни Кесир./

         Затова лошите дела трябва да се отбягват и да се вършат добри.

         Превъзходството на месец Мухаррам е огромно. Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((أفضل الصيام بعد رمضان  شهر الله المحرم)) –رواه مسلم2737.

         “Най-превъзходното говеене след месец Рамазана е месец Мухаррам.”/Муслим/

         В този месец се намира денят Ашура )десетият ден(, в който са се случили велики събития.

         Ебу Хурейра (р.а) казва, че: “Пейгамберинът (с.а.в) минал покрай евреи, които говеели в ден Ашура, и ги запитал: ((ما هذا الصوم؟))Защо говеете? Евреите му отговорили:Това е денят, в който Аллах Теаля спаси потомството на Исраил и издави фараона с неговото обкражение. В този

(2)

 ден  е заседнал и  корабът на Нух (а.с) върху планината Джудий. Поради това, той Муса са говели на този ден в знак на признателност към Аллах Теаля.Тогава Пейгамберинът (с.а.в)  казал:           

(( أنا أحق بموسى و أحق بصوم هذا اليوم)) رواه أحمد

         “Относно Муса аз съм с по-големи права предимство от вас, за да говея в този ден.” След това той (с.а.в) заповядал да се говее в този ден.”./Имам Ахмед/.

         Във връзка с това, което се е случило с потомството на Исраил, Аллах Теаля казава:

         §И преведохме синовете на Исраил през морето, а Фараонът и войските му ги преследваха с гнет и вражда. А когато ги настигна потопът, каза: “Вече повярвах, че няма друг бог освен Онзи, в Когото повярваха синовете на Исраил, и съм сред отдадените Нему!” Сега ли? А се възпротиви ти преди и бе от сеещите развала.§/Сура Юнус/10/:90,91./

         А за Нух (а.с) Всевишният Аллах казва:

         §...и призова Нух своя син, който се бе отлъчил: “Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!” Рече [синът]: “Ще се приютя на планина, която ще ме защити от водата.” Рече: “Няма днес защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той помилва.” И ги разделиха вълните, и бе от удавените. И бе речено: “О, земя, погълни своята вода!” и “О, небе, престани!” И спадна водата. И се изпълни повелята. И [Корабът] заседна върху [планината] ал-Джуди...§-Сура Худ/11/:42-44/.

         Говеенето в деня Ашура се практикува още от времето на Пейгамберите Муса и Нух (а.с). Пейгамберинът (с.а.в)  казва:

(( يوم عاشوراء كانت تصومه الأنبياء فصوموه انتم))- رواه بقي بن مخلدة.

         “В денят Ашура са говели Пейгамберите, затова и вие говейте.”/Бекий бин Мехлед./

(3)

         Айше (р.а) разказва, че:”Преди Исляма, Курайшите също са говеели в деня Ашура, както Пейгамберинът (с.а.в)е говял и е заповядал да се говее. Но след като било заповядано говеенето през месец Рамадан, Пейгамберинът (с.а.в) казал:

 (( من شاء صامه و من شاء تركه )) رواه مسلم 2632

         “Който желае, да говее този ден, а който иска, да не говее .” Муслим №2657

         Един човек попитал Пейгамберина (с.а.в):”О, Пратенико на Аллах! След Рамазана през кой месец да говея? Той (с.а.в) му казал:

((إن كنت صائما بعد شهر رمضان فصم المحرم فإنه شهر الله فيه يوم تاب الله فيه على قوم و يتوب فيه على قوم آخرين)) رواه الترمذي741.

         “Ако желаеш да говееш след Рамазана, говей месец Мухаррам, защото той е месец на Аллах. В него е денят (Ашура), в който Аллах е приел покаянието на много народи и ще приема на много други.”/Тирмизи./

         Ибн Аббас (р.а) казва:“Не съм забелязал Пратеника (с.а.в)  да  говее ден и да съблюдава ползата от превъзходството му спрямо останалите дни, както на деня Ашура и месец Рамадан.”/Муслимч:2657/.

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((... صيام يوم عاشوراء  أحتسب على الله أن يكفر السنة التي قبلها)) ـ رواه مسلم.

”…Надявам се за говеенето в деня Ашура Аллах Теаля опрости малките прегрешения от отминалата година.”/Муслим №2738./

         Дъщерята на Муаввиз (р.а) казва:”При зазоряване  в деня Ашура Пейгамберинът (с.а.в) изпратил хора до околните села на Медина да известят, че който е осъмнал и говее, да продължи, а който е осъмнал и не говее, да говее останалата част от деня. Ние винаги говеехме в този ден, възпитавахме и децаета на това и ги водехме с нас към джамиите. Правехме им играчки от вълна и когато някое от тях заплачеше за храна, даваха му играчка,за да се занимава, докато настъпи времето за разговяване”/Муслим/.

         От всичко казано дотук, относно говеенето на Пейгамберина (с.а.в) в деня Ашура, се разбира, че:

         -Когато той е живял в Мекка, е говял в този ден. А и след преселването си в Медина Пейгамберинът (с.а.в) продължил да говее в този ден и заповядал да се говее. Но след като било заповядано да се говее през месец Рамадан, Той (с.а.в) отменил задължителността за говеене в деня Ашура. Всичко това е прдадено в горепосочения хадис от Айше (р.а).

         -В края на живота си Пейгамберинът (с.а.в) възнамерил, заедно с ден Ашура да говее деветия или единадесетия и напътил към това. Той (с.а.в) е казал:

(( لئن بقيت إلى قابل لأصومن التاسع )) رواه مسلم

         “Ако доживея до следващата година, ще говея и деветия ден” /Муслим./

(( صوموا يوما قبله أو يوما بعده )) رواه أحمد

“ Говейте ден преди Ашура или ден след него.” /Ахмед./

(4)

         Затова е желателно всеки мюсюлманин да говее в този ден, за да се сдобие с отредените огромни ползи. Говеенето е също проява на търпение, за което Аллах Теаля безвъзмездно награждава. Всевишният Аллах казва:

         §...Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда.§ Сура Зумер/39/:10.

         Молим Аллах Теаля да ни приеме покаянието, да опрости греховете на нас, на нашите родители и на всички мюсюлмани. Амин!

***

(1)

ПРЕДПАЗВАЙ СЕ ОТ ЗАБРАНИТЕ

ЗА ДА БЪДЕШ НАЙ-ДОБЪР МЮСЮЛМАНИН

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господаря на световете, Който ни напъти в Исляма и дари с безброй благоденствия. Свидетелствувам, че няма друго божество освен Аллах, Той е един единствен и няма съдружник, свидетелствувам, че Мухаммед  (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и пратеник. Всевишният Аллах го изпрати с ясното послание и истинската религия към цялото човечество. Свидетел, представил и разяснил всичко, което му бе низпослано от Всевишния Аллах, благовестител с Дженнет за подчиняващите се и предупредител за жестокото Огнено наказание за неподчиняващите се. Зовящ към Аллах с Неговото позволение и като озаряващ светилник. Нека саляту селям да бъде за него, неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.

         Уважаеми братя!

         Ебу Хурейра (Аллах да бъде доволен от него) казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

((من يأخذ عنيّ هؤلاء الكلمات فيعمل بهنّ, أو يعلم من يعمل بهنّ ؟)) قال أبو هريرة: قلت: أنا يا رسول الله, قال: فأخذ بيدي فعدّ خمسا فقال: ((اتق المحارم تكن أعبد الناس. وارض بما قسم الله لك تكن أغنى الناس. و أحسن إلي جارك تكن مؤمنا. و أحبّ للناس ما تحب لنفسك تكن مسلما. و لا تكثر الضحك, فإن كثرة الضحك تميت القلب)). ـ رواه أحمد 2/310 و الترمذي في جامعه(2305) و هو حديث حسن.

         “Кой ще вземе от мен следните слова и ще работи с тях или ще научи някого, който да работи с тях? Ебу Хурейра казва: “Казах: Аз, о, Пратенико на Аллах”. Той ми хвана ръката и изброи пет неща: “Предпазвай се от забраните, за да бъдеш най-добър ибадетчия. Задоволявай се с това, което Аллах ти е отредил, за да бъдеш най-богат измежду хората. Отнасяй се добре към комшията, за да си вярващ. Обичай за хората това, което обичаш за себе си, за да си мюсюлманин. Не прекалявай със смеха, защото прекаленият смях умъртвява сърцето.”/Имам  Ахмед 2/310 и Тирмизи:2305./

         Ако вникнем по-задълбочено в словата на Пратеника на Аллах (с.а.в) той започва със запитването: “Кой ще вземе от мен следните слова и ще работи с тях, или ще научи някого, който да работи с тях?”, за да предизвика вниманието на хората към това, което ще каже, да поясни кое е необходимо да се знае и практикува в живота и да предаде това и на неприсъстващите. Полезната наука е тази, от чиято полза се възползват и другите хора. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.в) в друг хадис казва:

((بلغوا عني و لو آية))

         “Известете от мен дори и едно знамение.”

         Това е доказателство, че мюсюлманинът трябва да се учи и да поучава останалите.

         В достоверен хадис, предаден от Ибни Маджех в неговия сборник от Ебу Хурейра (радийеаллаху анху), също се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

((من جاء مسجدي هذا لم يأته الا لخير يتعلمه, أو يعلمه, فهو بمنزلة المجاهد في سبيل الله)).

         “Който дойде в моята джамия единствено за добро, което да научи или да обучава, то той е на степента на борещия се в името на Аллах.”

         В по-горе споменатия хадис Пратеникът на Аллах (с.а.в) е направил пет завещания към своята общност:

         Първо завещание:

((اتق المحارم تكن أعبد الناس...))

         “...Предпазвай се от забраните за да бъдеш най-добър ибадетчия...

         Ибадетчия не е само онзи, който кланя намаз, говее, дава зекят, прави хаджилък, повелява одобреното и възбранява порицаното. Истински ибадетчия е този, който се предпазва от забраните като: убийство, прелюбодеяние, употреба на алкохол, вземане на лихва, комар, предизвикване притеснение на хората, псувни, проклинане и засягане достойнството на другите хора.

         Второ завещание:

((...وارض بما قسم الله لك تكن أغنى الناس...))

         “...Задоволявай се с това, което Аллах ти е отредил, за да бъдеш най-богат измежду хората ...”

         Пратеникът на Аллах (с.а.в) напътства да знаем, че богатството не е в голямото притежание или имот. Богатството според ислямското разбиране е да бъде задоволен вярващият с това, колкото му е отреденото препитание от Аллах Теаля, и да бъде спечелено по честен път. Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((ليس الغنى عن كثرة العرض, و لكن الغنى غنى النفس.))

         “Богатството не е в многото  средства, а в задоволената душа.”

         Необходимо е човек да се съобрази с причините за препитание и вземе необходимите мерки, и след това да се осланя на Аллах Теаля, Който  казва:

 

         §Той е, Който подчини за вас земята, затова ходете из нейните краища и яжте от Неговото препитание! При Него е възкресението (съживяването след смъртта)/Сура Мулк/67/:15./

         Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((لو أنكم توكلون على الله حق توكله لرزقكم كما يرزق الطير تغدو  خماصا, و تروح بطنا))

         “Ако вие се уповавате на Аллах, както подобава да Му се уповавате, Той ще ви даде необходимите средства за препитание, както дава това на птиците. Сутрин се отправят гладни, а вечер се връщат сити.”

         Затова мюсюлманинът е длъжен да работи, т.е. да вземе необходимите мерки, след това постига, което му е отредено,  убеден и задоволен от това, което му е дар от Аллах Теаля, и той е богат според схващането на Исляма.

         Трето завещание:

((... و أحسن إلي جارك تكن مؤمنا... ))

“... Отнасяй се добре към комшията за да си вярващ ...”

         Добруването с комшията е едно от нещата с които Исляма е дошъл. Към това ни подтиква Корана и подстрекава   Пратеника на Аллах (с.а.в) казвайки:

((ما زال جبريل يوصيني بالجار حتى ظننت أنه سيورسه)) ـ رواه البخاري و مسلم عن عبد الله بن عمر و عائشة  رضى الله عنهما.

         “Джибрил постоянно ми правеше указания за комшията, дори предположих, че  ще го унаследи (т.е. че единият  съсед ще унаследи другия след смъртта) .”

         Всевишният Аллах казва:

         §И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите ­ добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, ...§/Сура Ниса/4/:36./

         Колко много са хадисите, поясняващи правата на комшията и това, че който съблюдава тези права, е със съвършено вярване. Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((من كان يؤمن بالله و اليوم الآخر فليحسن الى جاره)) ـ رواه مسلم.

         “Който вярва в Аллах и Съдния ден, да се отнася добре с комшията си”./Муслим./

((من كان يؤمن بالله و اليوم الآخر فلا يؤذ جاره)) ـ رواه البخاري و مسلم.

         “Който вярва в Аллах и Съдния ден, да не създава неприятности на комшията си”./Бухари и Муслим./

         Пейгамберинът (с.а.в) казва:

((خير الجيران عند الله خيرهم لجاره)) - رواه  الترمذي و هو صحيح.

         “Най превъзходни от съседите при Аллах Теаля са най-добрите за съседа си.”/Тирмизи./

((و الله لا يؤمن, و الله لا يؤمن, و الله لا يؤمن, قيل من يا رسول الله؟ قال: الذي لا يأمن جاره بوائقة.)) ـ رواه البخاري و مسلم.

         “Кълна се в Аллах не е повярвал! Кълна се в Аллах, не е повярвал! Кълна се в Аллах, не е повярвал! “Бе попитан:” О, Пратенико на Аллах! Кой не е повярвал?” Той отговори: “Онзи, от чиито злини не е спокоен съседът му.”/Бухари и Муслим./

         Добруването с комшията е доказателство за съвършеното вярване или както казва Пейгамберинът (с.а.в):

((... و أحسن الى جارك تكن مؤمنا... ))

         “... Отнасяй се добре към комшията за да си вярващ ...”

         Четвърто завещание:

(( ... و أحبّ للناس ما تحب لنفسك تكن مسلما... ))

         “...Обичай за хората това, което обичаш за себе си, за да си мюсюлманин...”

         От признаците на вярващия мюсюлманин е да обича за своя брат това, което обича за себе си. Относно това Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((لا يؤمن أحدكم حتى يحب لأخيه من الخير ما يحب لنفسه))

         “Не е повярвал (не е пълно вярването на) този от вас, докато не обича за своя брат доброто, което обича за себе си.”

         Вярващият, на когото вярването е пълно, обича доброто за всеки мюсюлманин и знае, че не е възможно да бъде пълно вярването му, освен когато съблюдава това напътствие.

         Пето завещание:

((... و لا تكثر الضحك, فإن كثرة الضحك تميت القلب)).

         “Не прекалявай със смеха, защото прекаленият смях умъртвява сърцето.”

         Необходимо е мюсюлманинът по-голямата част от времето си да прекарва в сериозност, да се смее и шегува с мяра и да говори това, което е истина. Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((لو تعلمون ما أعلم لضحكتم قليلا و لبكيتم كثيرا.)) ـ رواه البخاري و مسلم.

         “Ако знаете това, което знам, ще се смеете малко и повече ще плачете.”/Бухари и Муслим./

         Люкман в завещанията към сина си казва:

         “О, синко мой! Не прекалявай със смеха и не се смей безпричинно. Не скитай безцелно и не се интересувай от това, което не те засяга. Не пилей притежанието си, за да обогатиш другите, защото твое е това, от което се възползваш, а което оставиш, е притежание на другите. Чудно е, който знае за Огъня, как е възможно да се смее! И този, който е убеден в смъртта, как може да се весели! Чудно е този, който е убеден в съдбата, защо се тормози, и чудно е този, който вижда света, краткостта му и промените, които стават в него, как се успокоява!?”

         Това е, което успяхме да разясним от хадиса на Пратеника (с.а.в) и завършвайки, молим Аллах Субханеху ве Теаля да отреди, да бъдем от хората, спазващи тези завещания, и от тези, които ще спечелят Неговата награда - Дженнета. Амин!

(1)

ГАРАНТИРАЙТЕ МИ ШЕСТ НЕЩА

 ЗА ДА ВИ ГАРАНТИРАМ ДЖЕННЕТА

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Славата, възхвалата и благодарността е за Всевишния Аллах, Господарят на световете, Който ни напъти в Исляма и дари с безброй благоденствия. Свидетелствувам, че няма друго истинско божество освен Аллах, Той е един единствен и няма съдружник, също свидетелствувам, че Мухаммед  (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и пратеник. Всевишният Аллах го изпрати с ясното послание и истинската религия към цялото човечество, като свидетел, представил и разяснил всичко, което му бе низпослано от Всевишния Аллах, благовестяващ с Дженнет подчиняващите се и предупреждаващ неподчиняващите се за жестокото огнено наказание.  Той е като озаряващ светилник, зовящ към Аллах с Неговото позволение. Нека саляту селям да бъде за него, неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.

         Убаде ибн Самид (Аллах да е доволен от него) казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

                                    ((إضمنوا لى ستا من أنفسكم أضمن لكم الجنة))                          

         “Гарантирайте ми шест неща от ваша страна, за да ви гарантирам Дженнет.”

((اصدقوا اذا حدثتم و أوفوا إذا وعدتم وأدوا إذا ائتمنتم واحفظوا فروجكم وغضوا أبصاركم و كفوا أيديكم))  ـ  رواه أحمد و اِبن حبان و هو حديث حسن                        

         “Бъдете правдиви, когато говорите, изпълнявайте обещаното, спазвайте повереното, предпазвайте половите си органи (от прелюбодеяние и всичко онова, което ще ви подтикне към него), предпазвайте зрението си (не гледайте по онова, което ви е забранено), не посягайте с ръцете си (върху забранените за вас неща).” -  /Имам Ахмед и Ибну Хиббаан./

         Първо завещание:

(( اصدقوا إذا حدثتم ))

“Бъдете правдиви, когато говорите”.

         Правдивостта е едно от похвалните качества, към което Ислямът подбужда човека и към това е насочено напътствието на Пратеника (с.а.в).

         Аллах Теаля казва:

         §О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!§ -/Сура Тевбе/9/:119./

         Аллах Субханеху ве Теаля повелява да се придържаме към Неговите напътствия, да се предпазваме от забраните и да бъдем от тези, които са правдиви и искрени в своите думи и дела.

         Пратеникът на Аллах (с.а.в) повелява в хадис, предаден от ибни Месуд (радийеллаху анху):

((عليكم بالصدق فإن الصدق يهدى إلي البر و إن البر يهدى الي الجنة و ما يزال الرجل يصدق و يتحرى الصدق حتى يكتب عند الله صديقا)) ـ رواه  البخاري و مسلم

         “Вие бъдете правдиви, правдивостта води към благочестие, а то води към Дженнета. Когато човек непрестанно е правдив и настоятелен в правдивостта, той бива записан при Аллах като правдив.”/Бухари и Муслим./

         Придържайте се към правдивостта и я спазвайте в думите и делата си, защото това е причина за подобрение на състоянието и обноските.

         Аллах Теаля казва:

         §О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.§/Сура Ехзаб/33/:70,71./

         Не е възможно да се подобри положението на мюсюлманите, когато не са правдиви в думите и делата.

         Аллах Теаля казва:

         §...Аллах не променя хората, докато те не променят себе си...§/Сура Реад/13/:11./

         Според пояснението на Пратеника на Аллах (с.а.в) правдивостта води към ел-Бир (благочестие и хаир, включващ всички добрини и подчинение към Аллах Субханеху ве Теаля и Пратеника Мухаммед (с.а.в). Всевишният Аллах в Корани Керим е разяснил тази дума с айет, наречен “Айетул бир”, в който е съчетан целият Ислям:

         §Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в меляикетата, и в Корана, и в пейгамберите, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и кланя намаз, и дава зекят; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите при бедност и болести, и по време на сражение. Те са искрените и те са богобоязливите.§/Сура Бакара/2/:177./

         Правдивостта води към благочестие, което обхваща: вяра, ибадет, обноски, поведение, а всичко това води към Дженнета.

         Второ завещание:

 () و أوفوا إذا وعدتم ()

”Изпълнявайте обещаното”

         Изпълняването на обещаното е от качествата на мюсюлманина, а неизпълнението, е от качествата на лицемерите. От Ебу Хурейра (радиаллаху анху) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:

((آية المنافق ثلاث إذا حدث كذب و إذا وعـد أخلف و إذا أؤتمن خان)) ـ رواه البخاري و مسلم.

         “Лицемерът има три признака: Когато говори, лъже. Когато обещае, не изпълнява. И когато му се окаже доверие, става изменник.”/Бухари и Муслим./

         А признаците на мюсюлманина са: когато говори, не лъже, когато даде обещание, не го нарушава, и когато му се окаже доверие, не става изменник. Аллах Субханеху ве Теаля повелява:

         §...и спазвайте своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас, и се страхувайте единствено от Мен!§/Сура Бакара/2/:40./

         §О, вярващи, изпълнявайте обетите! ... §/Сура Маиде/5/:1./

         §И изпълнявайте обета към Аллах, щом сте обещали, ...§ /Сура Нехл/16/:91./

         §...И изпълнявайте обета! За обета се носи отговорност.§ /Сура Исра/17/:34./

         Спазването на всички тези повели е задължително. Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((لا دين لمن لا عهد له))

         “Няма вяра (не е пълно вярването на) онзи, който не спазва обета.”

         Трето завещание:

(( وأدوا إذا ائتمنتم ))

”Спазвайте повереното.”

         Аллах Теаля казва:

         §Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици ...§ /Сура Ниса/4/:58./

         В това завещание са включени всички задължения на човека към неговия Създател като: намаз, оруч, зекят, хаджилък, повеляване на доброто, порицаване на лошото и други. Обхваща също задълженията и отдаване правата към хората.

         Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((لا إيمان لمن لا أمانة له))

         “Няма вяра (не е пълно вярването на) онзи, който не спазва повереното.”

         Четвърто завещание:

(( واحفظوا فروجكم ))

         ”Предпазвайте половите си органи” (от прелюбодеяние и всичко онова, което ще ви подтикне към него).

         Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

((من يضمن لي ما بين لحييه و ما بين رجليه أضمن له الجنة)) – رواه البخاري

         “Който ми гарантира (опазване на) това, което е между челюстите и на това между краката ще му гарантирам Дженнет.”/Бухари/

         Пето завещание:

(( وغضواأبصاركم ))

         ”Предпазвайте зрението си.” (не гледайте по онова, което ви е забранено.)  

         Когато човекът се заглежда по чужди жени, порнография и други подобни, погледът става ключ към харама. А когато се владее и контролира, се предпазва от него.

         Поради това Аллах Теаля заповядва:

         §Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят половите си органи! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят половите си органи, ...§ /Сура Нур/24/:30,31./

         Въздържането от непозволени погледи води до опазване на честта, наследството, съпружеството, вярата на човека и обществото, в което живее.

         Шесто завещание:

(( و كفوا أيديكم ))

         ”Не посягайте с ръцете си (върху забранените за вас неща)!”

         Пазете се да не докосвате онова, което Всевишният Аллах е забранил, и не нанасяйте вреда с вашите ръце и езици на останалите.

         Пратеникът на Аллах (с.а.в) е охарактеризирал  мюсюлманина  с думите:

(( المسلم من سلم المسلمون من لسانه و يده .))

         “Мюсюлманин е онзи, чийто език и ръка не нанасят вреда на мюсюлманите.”

         А вярващия с думите:

(( المؤمن من أمنه الناسُ على دمائهم و أموالهم.))

         “Вярващ е онзи, на когото са доверени хората относно кръвта (живота) и богатствата им.”

         И преселника в името на Аллах:

((المهاجر من هجر ما نهى الله &#